Епископ Сионий: "Да помогнем на бежанците с внимание, братолюбие и най-чисти християнски чувства"

Склонни ли сме да помогнем на хора в нужда? Лопушанският манастир даде подслон на сирийско семейство без дом, а ние състрадателни ли сме? Поводът да задаваме тези въпроси в "Посоките на делника" по Радио ВИДИН точно днес е конкретен:

Семейство бежанци от сирийския град Алепо намери подслон в български манастир. Седемчленното семейство Ферхат е приютено в Лопушанския манастир, след като игуменът на светата обител епископ Сионий- викарий на Видинския митрополит Дометиан, в писмо до Държавната агенция за бежанците изрази готовност в манастири в епархията да бъдат настанени хора, избягали от военните действия в Сирия. Семейство Ферхат е първото, изпратено от Агенцията, което е пожелало да бъде настанено в манастира. Сирийците са баба, дядо, майка, баща и три деца- момчета на 20 и 17 години и 15-годишно момиче. Изповядват зороастризъм, наричан "религия на нравствеността" и няма противоречие с вярата им да пребивават в християнски манастир. В родината си са живеели заможно. Имали са фабрика за производство на зехтин и са отглеждали маслини. Потърсили са временна закрила в България, но се надяват скоро да се срещнат с техни близки в Германия. Не желаят да разказват за себе си и да бъдат снимани.

"Семейството е от град Алепо, едно място, където е имало много тежки кръвопролития. Самото семейство е много пострадало, както материално, така и чисто морално и емоционално. Много техни близки хора са били убити, много са изчезнали, други са хванали пътищата по света в незнайна посока. Така че хората са едни истински страдалци на тази жестока война. Единственото, с което можем да им помогнем, е с внимание, братолюбие, с най-чисти християнски чувства"- каза Негово преосвещенство епископ Сионий.

Бежанците споделят манастирската кухня, а хората от близкото село Георги Дамяново се отнасят към тях със съчуствие.

"По принцип държавата отпуска месечна помощ, но в манастира тези хора са под наше внимание, под наши грижи. Манастирската кухня, каквото предлага, се споделя и с тях. Разбира се, явиха се и много хора, които ни помогнаха с хранителни продукти, който с каквото може- хора от Монтана, от Берковица, от местното село Георги Дамяново. С прехраната, слава Богу, справяме се. Но все още липсва възможността тези хора да имат социален контакт. Езиковата бариера е много сериозен проблем. Тяхната деликатност, техният страх все още, тяхното неразположение и неведение също създават проблеми в общуването. Но ето че напоследък идват хора. Те се срещат с тях- с хора от училището, от читалището, така че се надявам да преодолеят тези чисто емоционални поражения, следствие от войната"- каза епископ Сионий. Като подчерта, че по стара българска и християнска традиция, манастирът е убежище не само за чужденци, но и за много българи, които са в затруднение.

Дали ние самите не сме склонни да помогнем? Този въпрос Лора Русинова зададе на видинчани.

"Склонни сме, разбира се, особено около празниците. Тогава много хора, които са с възможности, правят дарителски акции... Помагам от време на време, когато имам възможност... Не може да не помогнеш на такива хора, които са изпаднали в беда, защото не се знае утре ние къде ще бъдем... Хуманността на това ни учи- да помагаме на човека в беда"- са част от отговорите.

И защото понякога пътят от доброто намерение до доброто деяние е малко по-дълъг, предлагаме ви да помислим: Ние изпратихме ли SMS за децата в нужда? Пуснахме ли монета в кутията за дарения? Купихме ли си празнична украса от благотворителен базар? Намерихме ли време да поговорим с някого, който има нужда да бъде изслушан? Ако отговорите са "да", значи сме дарили поне една искрица надежда.