Антонина Иванова-Узун: "Бесарабските българи в Одеса не са безразлични към случващото се в страната, но не спират да се трудят"

В "Другата истина" днес разговаряме за ситуацията в Украйна с журналистката Антонина Иванова-Узун от областния клон на националната ТелеРадио компания в Одеса. Там тя води предаванията на български език за нашите сънародници в региона. Българите според последното преброяване са около 250 000 души.

© Снимка: Антонина Иванова- Узун

"Бесарабските българи, това са хората от Бесарабия- географска област, която обхваща части от Украйна и Молдова. В Одеса, която не попада в този регион, също има много българи - както такива, които открай време са се преселили в Одеса, така и тези, които са дошли от селата на Бесарабия. Аз водя радио- предаването за българите в нашата ТелеРадио компания. Темите са най-различни. Естествено основните са за запазването на българския език и култура, защото тук нашите традиции и обичаи са много тачени. Това е и убеждението на българските учени- етнографи, които непрекъснато идват за изследвания. Завещаните ни традиции се стремим да пазим особено в градовете, защото там, заради урбанизацията те са поизбледнели. Целта ни е всичко това да предадем на младите. Тук има много обществени сдружения на млади хора, които активно работят за запазване традициите на етноса.
     
Що се отнася до обстановката в страната, то Украйна днес наистина е на кръстопът. В Одеса обаче подобни събития винаги са протичали по-меко от столицата. Тук живеят повече от 130 националности и хората са привикнали да са по-толерантни. Ето защо тук винаги е по-спокойно. Естестветно, че и в Одеса има един площад, на който хората се събират, но общо взето всичко се свежда основно до преглед на новините и тяхното обсъждане. Това е личното ми впечатление. Що се отнася до Киев- това, което започна като спонтанна акция на хора, убедени, че Украйна трябва задължително да влезе в ЕС, успешно бе подето от политически сили, за които народният бунт бе изгоден. Какво ще стане- очакваме да видим- с тревога, но и с надежда. А в Одеса хората продължават да си живеят както преди, само дето по-активно следят новините и спорят помежду си. Що се отнася до нашите българи, то те приемат случващото се трезво. Цялата държава може да крещи, но нашите продължават да си работят. Без съмнение съдбата на Украйна ги интересува, спорят и се възмущават в зависимост от това, коя идея подкрепят, но пък не престават да работят. Няма такива, които да са оставили работните си места и да са тръгнали да стачкуват", каза в телефонен разговор за РАДИО ВИДИН журналистката Антонина Иванова-Узун.

И от мразовитата и изпълнена с проблеми Украйна, се прехвърляме в Южното

© Снимка: idi.com

полукълбо и по-точно на третия по големина австралийски остров - Кенгуру. За него казват, че е микрокосмос на всичко австралийско. Намира се на 112 км югозападно от Аделаида. Бреговата му ивица е 509 км с красиви заливи и диви плажове. Населен е слабо- съотношението овце- жители е 300 към 1, но пък пълчищата от диви кенгура, тюлени и множеството видове птици смайват.

През 1802 год. британският изследовател Матю Флиндърс дава наименованието на острова Кенгуру заради многото диви кенгура на острова. През 1881 г. тук са пренесени лигурски пчели, от италианската област Лигурия. Днес островът е известен с висококачествения си мед. На Кенгуру живеят около 4000 жители, като половината от тях са в административния център Кингскот. Към острова има всекидневни полети и фериботни връзки.

И точно на този приказен остров живее една наша сънародничка. Напуснала е България със семейството си още 16-годишна, днес вече е на 82. Тя се казва Виктория Забуковец и макар, че толкова години живее дори на друг континент, не е забравила родния си език. Ето какво разказва за живота си пред Нора Йоцова:

"Остров Кенгуру се намира в Южна Австралия. Отдалечен е само на 10 км от континента. Къщата ни се намира на около  100 м от плажната ивица. Сега животът ми е спокоен, но не винаги е било така. Пристигането ми на това място е дълга история, която вече съм започнала да описвам и в книга. В Австралия дойдох през 1948-ма, тогава още нямах навършени 17 години. Това беше времето след Втората

© Снимка: facebook.com

световна война, когато в Европа се случваха страшни неща. Семейството ми успя да стигне до Западна Европа. Заради огромния брой на бежанците, трябваше да се вземе кардинално решение за тях. Ние искахме да заминем за САЩ, но Конгресът там още не бе приел нужния закон и понеже Австралия няколко седмици преди това ни предложи възможността да ни приеме, то ние решихме да тръгнем за там. Не искахме повече да чакаме в лагера. Пътувах с кораб и то съвсем сама, защото се появиха семейни проблеми. 45 дни плавахме с един норвежки кораб, който преди това е бил пленен от германския флот. Бях настанена в помещение с още 47 жени. Не беше много приятно, но успях да стигна до Австралия. Разбира се там всички емигранти започваха с най-черната работа. Те ни взеха, защото им трябваха работници. Мъжете бяха пратени на железопътните линии. По-късно с мъжа ми получихме писмо от един негов приятел, който пишеше, че ремонтират една от железопътните линии в пустиня на Западна Австралия. Така че най-лошата работа, която австралийците не я искаха, емигрантите я вършеха. А сред тях имаше лекари, учители, инженери...", разказа за първите години от емигрантския си живот в Австралия Виктория Забуковец.
  
И още теми в "Другата истина" днес:

* Бриттанският премиер Дейвид Камерън обяви ограничения срещу българи и румънци;

* Осем от всеки 10 холандци смятат, че границите на Холандия трябва да останат затворени за гражданите на България и Румъния;

* В Италия арестуваха българин с 1 млн. евро фалшиви банкноти;

*Българин бе хванат с над 3 промила алкохол в кръвта в Италия, което е рекорд за страната.

Целите интервюта и подробностите от темите в предаването - в звуковия файл.