Капитан Иван Йорданов: "Българските моряци са високо ценени на пътническите кораби в цял свят"

В навечерието на деня, когато почитаме Св.Николай Чудотворец, покровител на моряците, в "Другата истина" говорим за моряшката професия. Какво дава тя, но и какво отнема. Ценят ли се българските професионалисти на чуждите кораби, плаващи в различни точки по света. Къде и защо най-често работят българските капитани, лоцмани, боцмани и изобщо българските моряци в чужбина. Без какво не може на моряшката трапеза на Никулден и как е най-вкусен Никулденският шаран. За това разговаряме с кап. Иван Йорданов и операторът Генади Цоков. 

"Тази година на Никулден ще празнувам и 37 години, откакто завърших Военноморското училище. Връзката ми с водата е откакто съм се родил- баща ми е служил през войната във военноморския флот, след това беше и началник на пристанище на Дунав и аз съм отраснал на брега на реката. Роден съм в селището, което е дало най-много капитани по българския Дунав- Ряхово, Русенско. След училище постъпих в Параходство БРП. Така започнах. Кои страни съм посетил ли? Ами дунавските - всички. Бил съм също в много от

черноморските и средиземноморските страни, но най-силни впечатления имам от Италия и Ливан. Там имах възможност да посетя Баалбек- някога градът е бил едно от свещените места на Земята, а неговите храмове са били измежду чудесата на древния свят. Освен това в началото на кариерата си бях и в Куба. Спомените ми от тропиците са свързани с младостта. На младини човек се смята за безсмъртен и тогава се помни само хубавото- романтиката. Смятахме, че светът няма край... По време на престоя ми в Куба често общувахме с местното население- там на живота се гледа по-леко в сравнение с нашите географски ширини. Дали така наистина е по-добре? Да, и аз така съм запомнил", разказа в "Другата истина" кап. Иван Йорданов, директор на най-големия частен речен превозвач по Дунав за Северозападна България.

"Що се отнася до Никулден, празникът се отбелязва почти еднакво по цял свят. Навсякъде на трапезата присъства рибата. Кухните си приличат и понеже Свети Николай е известен като рибар, то и рецептите са близки. Пълнен шаран в страните от Средиземно море навсякъде се среща. Моряците празнуват Никулден, където ги свари. Празнуването на кораба е свързано преди всичко с това- да има настроение, да се достави риба и да се приготви добре. Най-често на трапезата присъства шаранът, но всякаква друга риба също не се отхвърля от менюто. Задължително е да има и червено вино. 

© Снимка: Кръщаването на немския посланик в България на кораб "Хан Тервел"

Вярно е, че интересът към моряшката професията е намалял. В последно време обаче се възражда, защото водният транспорт започна все повече да придобива значение в мултимодалните превози. Отново има нужда от квалифицирани кадри в тази сфера. Още повече, че нашите специалисти са добре приети и в световния флот- търсят се навсякъде. Менинговите фирми ги изнасят в чужбина, където те напредват бързо. Особено ги ценят на пътническите кораби и на фамилните самоходки. По Дунав има много наши кадри, излезли от Параходство БРП и от "Интершипинг", които са отлични професионалисти. Където се работи добре и плащат добре. Но когато се дава нещо, винаги и се взима по нещо- морякът трябва да работи много и то далеч от семейството си. На Запад възнаграждението е по-сигурно, заради по-стабилната икономика. В момента товаропотокът по Дунав от 80 млн. тона годишно е намалял на 19 млн. тона. Ние обаче се надяваме хубавото време да се върне", допълва разказа си кап. Йорданов.

Темата за моряшката професия допълва и видинският оператор Генади Цоков. Преди години той бе част от екип, който пропътува разстоянието от Видин до немския град Пасау на катамаран по Дунав. Какво най-вече го е впечатлило от живота на кораба, къде са били най-опасните участъци от реката, как е видял моряшкото ежедневие и какво най-вече го е впечатлило на Никулденската трапеза на кораба, както и подробностите по темата на деня- в звуковия файл.