Иде Антимовската духова музика! -

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Здравейте, уважаеми слушатели! Днес в "Калейдоскоп" си пригответе удобни обувки, защото ще си припомним стъпките на нашите луди северняшки хора. В това ни начинание наш учител е Антимовската духова музика. Ще си поговорим и с трима от сърцатите момчета, които пазят марката на Антимовската духова музика- Пламен Димитров, Емил Борисов и Красимир Георгиев.

Намерението ни днес е да научим промени ли се с нещо житието-битието на оркестъра и оркестрантите година и половина след голямото национално признание, с което се сдобиха по Еньовден през 2012 година. Тогава Антимовската духова музика влезе, както се казва, през парадния вход в Националната листа на нематериалното културно наследство, раздел традиционно пеене и свирене. По определянето на кандидатурите от нашия край тогава работи комисия, в която влизат етнографите Маргарита Николова и Десислава Божидарова, и Славена Петрова от Регионалния експертен консултативен център.

"Тези мъже са наистина съкровище за нашия край, защото поддържат една почти вековна традиция. Началото на духовите оркестри се поставя през 20-те години на миналия век, след края на войните. Най-напред духовите музики се появяват в пограничните райони, под влиянието на сърби и румънци. Сега, след 100 години, отново се налага да спасяваме нашата духова музика"- обясни мотивите да бъде избран точно този оркестър Маргарита Николова.

Тогава в Националната листа на нематериалното културно наследство влизат Чипровските килими- женска фолклорна група от Чипровци, област Монтана, и читалището "Петър Богдан 1909". Също в сферата на традиционните занаяти, домашните дейности и поминъци за дървообработване и дърворезба са наградени Стефан Алексов Петров от село Ломница и читалище "Братство-1869" Кюстендил. Две от петте нови попълнения са сферата на традиционното пеене и свирене- фолклорната група "Добърски баби", пазители на традиционния обред "Водици", към читалище "Просвета-1927" в село Добърско, Разложко, и Духовата музика "Дунавски ритми" към читалище "Развитие-1926" в село Антимово, Видинско. В листата влизат и сурвакарски групи от 31 селища в Пернишко- по проекта "Народният празник Сурва (Васильовден) в Пернишко", на Регионалния исторически музей в Перник.

Да си спомним още малко: Инициативата "Живи човешки съкровища" тръгва през 2002 година, като Национална кампания за откриване, регистриране и популяризиране на нематериалното културно наследство на България. Три години по-късно е създаден и сайт, на който да се публикува информация за културните традиции в различните краища на страната.

Така се слага началото на дългосрочна Национална програма по създаването на Национална система от "Живи човешки съкровища". Програмата се координира от Министерството на културата и Института за фолклор при Българската академия на науките, със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България. Мащабният дългосрочен проект си поставя амбициозната задача да се насърчат носителите на нематериалното културно наследство да практикуват дейностите си и да предават познания и умения на следващите поколения. Защото въпреки нашествието на високите технологии, високите скорости и скучните калъпи на промишленото производство, в България все още е жива фолклорната култура.

При това със запазени ярки местни особености, очертаващи уникални самостойни културни пространства. В тези шарени етно зони фолклорната етика и естетика са кодирани в говорите, носиите, песните, танците, обичаите. Тази щастлива "затвореност" е спомагала и продължава да е условие за оцеляването на местните нюанси в обредната система и в българската етно педагогика, които някога са формирали нормите на нацията ни за добро и зло, за красиво и грозно, за преходно и ценно... Как точно са формулирани намеренията на тази инициатива?

Цитирам: "Един от най-ефикасните начини за трайно съхранение на нематериалното културно наследство е грижата за хората, които го олицетворяват, за да продължават да усъвършенстват своите знания и умения и да ги предават на следващите поколения. Във връзка с това е необходимо да се определят пазителите на това наследство и да се признае официално тяхната роля като такива. Ето защо ЮНЕСКО препоръчва на държавите-членки на организацията да създадат национални системи от "Живи човешки съкровища". За да се гарантира опазването на нематериалното културно наследство следва да бъдат приети предварителни мерки за осигуряване на идентификацията на това наследство, чрез създаването и редовното обновяване на един или няколко национални регистри. В тази насока България е една от водещите страни в света, създала свой национален регистър на нематериалното културно наследство. Същият е разработен от екип на Института за фолклор при Българската академия на науките, в активно сътрудничество с Министерството на културата."

Всичко това звучи много грижовно, сериозно и с перспектива. Само един проблем има- че след като бъдат издирени и регистрирани носителите на уникалната българска етнокултура, те си остават само в регистрите... Вероятно липсата на ясни източници за финансиране е превърнала доброто и амбициозно начинание в книжна и електронна статистика. Приземяваме веднага високата лексика на проекта до битовата истина, че единственият начин да се съхранява и стимулира за живот нематериалното културно наследство на нацията е добрата материална грижа за това нематериалното културно наследство. Прекрасно е, че по Еньовден на 2012 година Антимовската духова музика влезе Националната листа на нематериалното културно наследство. Но се оказа, че това с нищо не променя нещата... Входът се оказа арка- минаха под нея музикантите, отрупаха ги с внимание за един ден и после тези, които ги обявиха за феномен, ги забравиха... Поне един материален диск да им бяха помогнали да издадат, за да се запази уникалното им самородно звучене... Е, момчетата по познатия от народните приказки модел са "повикали неволята" и са се записали на компютъра в заличката на читалището в село Антимово. Записите са далече от студийния професионализъм, но пък са запечатали празничното весело настроение на оркестрантите. А това е най-ценното българско нематериално културно наследство!

"Да, нямаме пари за издаването на марков диск, но имаме големи сърца. За нас най-хубавата сцена е мегданът", уверяват ме антимовските музиканти.

На мен обаче ми е и малко тъжно... Защото пак се сещам за малкия читалищен салон и мъката на оркестрантите да си направят сами любителски записи на своята музика. И някак само се натрапва сравнението- как през 2005 година на лъскава официална церемония в централата на ЮНЕСКО в Париж генералният директор на международната организация обяви вписването на българската кандидатура "Бистришките баби" в списъка на "Световните шедьоври на нематериалното културно наследство"... Националният регистър на нематериалното културно наследство се обогатява на всеки две години. Към днешна дата не са малко описаните и включени в него изпълнители на песни, хора, ритуални и обредни танци. Нашият ветровит Северозапад има своите уникати и сред избраните за вписвате през 2008 година. Тогава изпълнителите на стародавния обреден танц "Калуша" от село Хърлец, община Козлодуй, област Враца се оказаха в компанията на нестинари от село Българи, област Бургас; изпълнители на двугласно пеене от Неделино, област Смолян; изпълнителите на обреди и празници от Момин проход, област София и майстора-оръжейник от Априлци, област Ловеч- Дянко Дянков.

"Всеки път, когато идва време Националният регистър "Живи човешки съкровища" да бъде допълван, се ражда надеждата, че ето този път наистина нещо добро ще се случи..."- споделя ръководителят на Антимовската духово музика Пламен Димитров.

Но на момчетата не им стига само едното признание и регистрация на хартия. Те искат да продължават да издирват, да събират и нотират, да съживяват на сцената нашия шарен северняшки фолклор. И като всички музиканти, мечтаят да видят свой музикален продукт, който да ги надживее. Дано се намери някой нашенец- достатъчно имотен и грамотен, та да си "поръча" на Антимовската музика диск с нашенски хора. Та да се усмихне салончето на читалището в Антимово. И когато на следващия национален събор наши и чужбински любители поискат да си занесат у дома от нашето северняшко добро настроение, да има какво да им предложат!

Фоторепортер: Светослав Цветанов.

Споделете

Иде Антимовската духова музика!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин