Платна на Никола Петров гостуват в едноименната галерия във Видин

Днес, уважаеми слушатели, ние- дамският дует на "Калейдоскоп"- Ваня Минева и Нора Георгиева, завъртаме всички сфери и ви връщаме сто и още малко отгоре години назад- на прага между 19 и 20 век, в работилницата на новото българско изкуство. Правим този скок във времето в музикалната опаковка на стари градски песни. Защото те са естествената атмосфера на онова време.

 

Време, когато България се оглежда критично в огледалото на Европа и търси пътища да влезе с достойнство в балните зали на Виена- с достатъчно познания за естетиката и достолепието на аристократичния континент. Но и без да се отказва от уникалното изящество на българския фолклор, в който векове наред народът ни е кодирал тънкия си усет за красиво.

Веднага след Освобождението стотици български момчета и момичета получават образованието си в европейските столици и се връщат у дома, за да започнат градежа на новата българска държава по най-модерните към онзи исторически отрязък стандарти. Събират натрупваното с векове познание на Стара Европа и му търсят приложение в български условия- при това така, че нищо наше да не се изгуби. И в научните, и в артистичните среди постоянно кипят спорове- кои сме, къде сме, какъв трябва да бъде нашият път. Това е времето, когато български учени получават в европейски университети професорски титли ненавършили 30 години; когато наши градинари показват на Европа как се прави модерно зеленчукопроизводство, а българското кисело мляко става абсолютен хит в хранителната промишленост.

През онези първи свободни 40-50 години веднага след Освобождението, възрожденското поколение непокорни българи учредяват държава; развиват промишленост от занаятчийски работилнички до фабрики; прекарват железопътни линии; изграждат образователна система от първи клас до университет. През 1888 година отваря врати Софийският университет "Св. Климент Охридски", а през 1906 година е готова сградата на народния театър. Излизат от печат първият български роман, първата нова българска драма, първите балади, първите сборници с градски разкази.

През 1893 година е организирана първата обща изложба на художници в България и е основано първото сдружение на художници, наречено Дружество за поддържане на изкуството в България. Сред инициаторите са д-р Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Те стават и първите председател и подпредседател на Дружеството, по инициатива на което през юли 1895 година започва издаването на първото българско списание за изобразителни изкуства- наречено "Изкуство", под редакцията на Антон Митов и Иван Мърквичка. Същата година писателят Константин Величков, който по това време е министър на просветата, възлага на Дружеството да изготви законопроект за Държавно рисувално училище. И през следващата, 1896 година, Народното събрание го одобрява и училището, бъдещата Художествена академия на България, е открито. Пръв негов директор е Иван Мърквичка.