Вардан Папикян: "Избирам да бъда себе си"

Гостува ни днес в "Калейдоскоп" Вардан Папикян- видински общински съветник от листата на политическа партия ГЕРБ. В края на миналата седмица той качи на стената си в социалната мрежа Фейсбук своето Заявление до Изпълнителната комисия на политическа партия ГЕРБ, с което уведомява, че считано от 19 септември 2013 година, прекратява членството си в тази партия. Поканих нашия млад и амбициозен земляк да си поговорим за неговото трудно завръщане към себе си.

Вардан Папикян е роден в Армения, но е израснал във Видин; калил е духа си в древната мъдрост на източните бойни изкуства и се е научил при всяко свое решение да търси верния път в равновесието между личните амбиции и обществената полезност. Той е човек, който познава както светлото ликуване от победата, така и тежестта на усилието да се приеме, осмисли и надмогне поражението. Затова вярвам в искреността на думите му:

"Признавам, че бях подведен и сгреших. Позволих да бъда употребен от недостойни хора. И днес избирам да бъда себе си."

Всеки от нас, уважаеми слушатели, е имал своите тъмни и трудни житейски епизоди, в които му се е налагало да направи едно такова признание. И всеки от нас знае колко е трудно да го приемеш, изречеш и надживееш. Защото винаги след такова разочарование остава горчивото усещане за нещо счупено.

 

Така и започнахме разговора в "Калейдоскоп" днес- от усещането за счупените неща в живота ни. Моля Вардан да ми преведе какво разказва от екрана пред нас един скоро пристигнал в Америка арменец- той е герой в игрален филм, наречен "Добре дошъл, татко!" Във въпросната сцена мъжът е седнал на океанския бряг и пее. Младо момиче, което не разбира арменски, чува песента и сяда до него- да си поговорят... Тя е трогната от страстната тъга в гласа на мъжа, а мъжът- от чистата прямота и доверие в очите на момичето. И макар да не говорят общ език, разговорът се случва:

"Мъжът обяснява, че това е стара арменска песен за самотата на разпилените по света хора. Героят обяснява, че е много трудно да бъдеш и да останеш човек, въпреки всички житейски предизвикателства. И споделя тъгата си, че хората са забравили да бъдат добри, че нещо в човешките ни взаимоотношения се е "счупило" и затова нещата не ни вървят... А може би "счупени" сме самите ние- нервни, напрегнати, ядосани... Сякаш изгубили душата си..."- превежда Вардан. И от себе си добавя:

"За да се възстанови равновесието в живота, трябва да не се отказваме от вярата си. Защото най-"счупена" сега е духовността. Но аз вярвам, че все още "счупеното" може да се поправи. Благодарение на признатите грешки се учим. Моят най-важен урок от тези няколко години в активната политика е, че във всички обстоятелства човек трябва да остава почтен. Така той запазва правото си да казва истината. Аз се спасих. И съветвам всеки, на когото му тежи нещо на съвестта, компромис със съвестта си да не прави. Защото съвестта си човек не може да напусне. Поне аз не мога. И не, не съм се отказал да бъда активен. Ще продължавам да търся възможности да бъда част от гражданското общество- част от хората, които няма да се откажат да искат сметка за всяка стъпка на управляващите. Ние можем и ще бъдем по-големи от страха."

Макар роден в далечна Армения, Вардан Папикян е наш земляк- избрал България за своя родина. От години той ръководи във Видин клуб по бойни изкуства с утвърдено име и като човек с активна гражданска позиция. Преди време решава да участва и в политиката- като общински съветник в местния парламент от листата на ГЕРБ. Но в края на миналата седмица той официално прекрати членството си в тази партия, като посочи своите мотиви в девет точки. Направи това с откровеност и прямота, каквито отдавна няма в поведението на новите ни политици...

"Вярата и надеждите, с които преди 5 години станах член на ГЕРБ, днес граничат с глупостта. Усещането, че съм бил използван, ме изпълва с горчивина. Реших да прекратя членството си в ГЕРБ. И да запазя достойнството си. Да съхраня надеждата си и да продължа да вярвам, че ключът за промяна е във всеки от нас. И за да се случи, за да заживеем по-добре, не трябва да премълчаваме грешките, нито да ги продължаваме".

Докато слушам Вардан, постоянно се връщам при онази откровена и дълбока арменска тъга, създала вълшебната мелодия на песента, с която започнахме нашия разговор. Дали тази песен, родена в една наранена душа, ще се издигне над океанските вълни? И дали болката по "счупената" човечност ще ни възроди или ще ни смаже и обезвери завинаги?... Отговорите може би зависят от крехкото равновесие между силата на общата ни родовата памет и индивидуалната ни мяра за етика...