Врачански индустриалец отказва да прави купета за "Форд"

публикувано на 19.09.13 в 12:54

Очерк за Мито Орозов, индустриалец във Враца в края на XIX-началото на XX в.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 30 септември се навършват 90 години от смъртта на врачанския индустриалец.

В края на XIX и до 40-те години на XX век България печели златни медали на търговски изложения с елегантните си файтони, кабриолети и брички, изработвани в коларската работилница на врачанския индустриалец Мито Орозов. Първото признание идва през 1892 г. в Пловдив. Неговите возила са отличени на изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и посмъртно през 1925 г. в Горна Оряховица, и 1934 г. в Пловдив. От моделите на самоукия майстор се интересува дори прочутият Хенри Форд, който го определя като "личност с европейски мащаб, ум и знания". След среща с Мито Орозов великият Алеко Константинов възкликва:

"Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г. Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици! Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която днес той и десетина работника изработват най-елегантни кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце!"

Останал рано сирак, Мито Орозов (1859-1923 г.) започва да чиракува в тенекеджийската работилница на Ангел Хаджийоцов. Изучил азбуката на занаята, едва 17-годишен отваря собствена работилница в двора на бащината си къща. С инструменти, подарени от майстора, изработва печки, ножове, бастуни, табакери. Те стават хит, особено сред руските войници, настанени на квартири във Враца след Освобождението. През 1883 г. в съдружие с дърводелеца Исайя Тошов, Орозов отваря коларска работилница за поправка и направа на "прости" коли. Четири години по-късно той поема сам работилницата, за да изработва в нея модерни каруци и кабриолети с железни оси.

Тази коларница поставя началото на индустрията във Враца. Специално заради нея се открива Столарско училище, което подготвя много кадри за бъдещото машиностроене. За кратко време самоукият индустриалец наема добри тенекеджии, привлича майстори, дърводелец и тапицер-бояджия от чужбина- сърбина Йован и унгареца Едуард, като им плаща по пет златни лева надница, набавя си проекти също от чужбина и модерни за времето машини. Едновременно с това сам разработва 10-ина нови модела возила, известни като врачански файтони и кабриолети. До 1905 г. Мито Орозов има вече 25 модела, съперничещи на европейските.

Врачанският индустриалец, чийто корени са от Пловдивско, ползвал изключително сухо осеново дърво, отлежало 3-4 години, а стоманата за осите доставял от Англия и от немската "Winter". Осите се поставяли полупатентови (1/2 толумбалии) или смесено-полупатентови и цял патент. Най-голямата гордост и характерна отличителна черта на Орозовите возила са яйовете (пружините), които били различни според моделите. Ресорите преминавали през специално конструирана от майстора калилна пещ. Шините на колелата се изработвали обикновено от желязо, но при желание на клиента и от стомана с гума.

Обикновената тапицировка на файтона и кабриолета включвала само ястъци (възглавници) и обличане на дъската за облягане. Пълната тапицировка- лукс, изисквала изцяло обличане на задната седалка, постилане на дюшемето и поставяне на прилежащи престилки от шагренени и гладки кози кожи и постни кравешки кожи или сукна. Гюруците се обличали отвън със специална блажна кравешка кожа (юфт) или с гъсто дебело непромокаемо ленено платно, а отвътре с най-здрави сукна. Всяка кола била снабдена с ръчки за фенери, а спирачки се правели по желание на клиента. Кабриолетите се боядисвали обикновено в бледожълто, подобно на натуралния цвят на основното дърво, но по желание се използвала и черна или тъмнозелена боя.

Орозовите возила се отличавали с четири характеристики- здравина, удобство, лекота и красива форма. Затова те получили златен медал на изложението в Пловдив през 1892 г. Вдъхновен от признанието, през 1895 г. Орозов построява нова, по-модерна работилница, в която наема 30 човека, увеличили се по-късно до 50. Сам конструира и изработва голяма част от машините и инструментите, а направената от него матрица за пресоване на ламарина получава името "врачанска" заради характерната й форма на нагъната плетена кошница. Конструира и нови модели файтони, кабриолети, двуколки и брички. Впечатлен от видяното на изложението в Лондон, Хенри Форд изпраща във Враца свои представители, за да установят контакт с големия майстор. Предложили му да прави купета на техни автомобилни шасита. Орозов отказал поради финансовата неизгодност на сделката.

Врачанският индустриалец пръв въвежда 9-часов работен ден за своите "схватливи, сръчни и добросъвестни работници" при общоприет 10- 12-часов, с което предизвиква гнева на другите работодатели. Орозов е основател и пръв председател на Врачанската популярна банка, на местния клон на Индустриалния съюз и един от основателите на банка "Веслец". За тези му заслуги е избран като дългогодишен член на Софийската търговско- индустриална камара и за депутат във Великото народно събрание през 1908 година. Като организатор и спомоществовател участва във възстановяването на старото читалище "Успех" и ученолюбивото дружество "Развитие", в просветния и културния живот на града.

Животът на Мито Орозов завършва нелепо и трагично. По време на опустошителния пожар на 30 септември 1923 г., обхванал голяма част от Враца, до коларо-железарската работилница избухват боеприпаси, които разрушават сградата. Орозов остава под развалините, верен й до последния си дъх. Година по-късно синовете му Пейко и Тодор Орозови възстановяват работилницата и продължават делото на баща си.

По публикацията работи: Жоро Александров

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Врачански индустриалец отказва да прави купета за "Форд"

БНР подкасти:

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин