Училището във Врачанския затвор образова лишените от свобода вече половин век

Училището във Врачанския затвор е учебно заведение с традиции от половин столетие. В него през новата учебна година ще се обучават около 260 човека на различна възраст. Това е около половината от лицата, лишени от свобода и изпратени да изтърпяват присъдите си в затвора. Желаещите да учат са разпределени в 15 паралелки от І до ХІІ клас. 28 са първолаците тази година, като най-младият от тях е на 24 години, а най-възрастният- на 66 години.

Това уникално по рода си образователно средище, в което се учат хора, нарушили закона и въдворени да изтърпяват наказанието си зад решетките, има дълга история. Разказва ни я Мария Генадиева, завеждащ социална дейност и вътрешен ред в затвора:

© Снимка: Жоро Александров

"Историята на училището води началото си от 50-те години на миналия век, когато е установена нуждата от ограмотяване. Тогава има паралелки, целящи основно ограмотяването на лишените от свобода, тъй като са постъпвали неграмотни лица. Преподавателите са били също лишени от свобода. През учебната 1965/66 г. се поставя ново начало в организацията на учебния процес- въвеждат се целогодишни курсове на обучение. Като освен паралелки за ограмотяване до ІV клас, се въвеждат и следващи степени за добиване на по-трайни знания- до VІІІ клас. Впоследствие се създава училище, което е филиал на Вечерната гимназия във Враца. През 1971 г. този филиал е преобразуван в самостоятелно училище.

През 1991 г. училището е закрито, тъй като по това време има възможност всички лишени от свобода да работят. В промишлената зона на затвора тогава функционират доста цехове и лишените от свобода нямаха мотив да учат, а да работят- тъй като изкарваха и пари. Едва през 2004 г. сградата на училището е възстановена и ремонтирана, тъй като поради безработицата във Враца повечето предприятия бяха закрити. Така нуждата от ангажираност на затворниците в училището отново излезе на дневен ред- това е най-новата история на учебното заведение тук."

Всеки, който се отнася с пренебрежение към училището във Врачанския затвор, трябва да е наясно, че това е може би единственото школо в страната, в което няма повтарящи и двойкаджии:

"Те са много чувствителни на тази тема. Както всички ученици, така и на тях не им е приятно, ако получат слаби оценки понякога. Имаме и допълнителни часове по самоподготовка, в която онова, което не са усвоили, се работи допълнително. Учебници, тетрадки, химикалки и консумативи им се раздават безплатно…

Нямаме повтарящи ученици! Средният успех е "Добър 4". 15 са ни паралелките тази година, като миналата година бяха с една по-малко. Но е нормално, когато се увеличават учениците да расте и броят на класовете, както и на учителите- тази година имаме нов колега по начална подготовка."

Как се чувства на училищния чин зад решетките разказа Васко Георгиев от Мездра, един от отличните ученици в заведението:

"Учителите много добре се отнасят с нас. Обръщат ни внимание, когато нещо не разбираме, ни обясняват... За да има обаче повече интерес от страна на лишените от свобода, трябва да има малко повече работа с тях."

Милчо Шанков от Лом пък е пример за мнозина от съкилийниците си, понеже е виден автор на стихове и проза, участва и печели литературните конкурси зад решетките, а вече е и ръководител на кръжока по народни танци, където учи затворниците да играят хора:

© Снимка: Жоро Александров

"Те се мотивират, искат да се научат да играят... Повечето тук умеят кючеци да играят, от хора не разбират. По-трудните хора са Елениното, Добруджанското."

Огромният интерес от ученолюбиви затворници към училището се обяснява и от друг факт - два дни в школото се признават за три от присъдата. Мария Генадиева допълва разсъжденията в тази посока:

"Има го това нещо, което пък ги стимулира да участват в образователния процес. Те много добре осъзнават, че по този начин присъдите им се намаляват. Защото много отдавна представите за затвора нямат нищо общо с реалните- тук не се лежат присъди, а се изтърпяват наказания, а за това има доста разнообразни начини да мине времето зад решетките."

Многото свободно време зад решетките помага на лишените от свобода да мислят и творчески за битието си. Тук си имат вестник, озаглавен "Заедно", който поне засега се чете само зад решетките, макар че редакторският му екип смята да го пусне и на свободния пазар. Печатното издание е пълно с репортажи, има страници за култура, спорт и всичко, което има в един съвременен вестник.

На 24 май пък трупата, водена от Милчо Шанков печели второ място с изпълненията си в конкурс, организиран в системата на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" и в който участват само лишени от свобода:

"Те подготвиха програма, записахме я на диск и се класирахме на второ място в системата на затворите", разказа Мария Генадиева.

Така минават празниците и делниците в затвора край Враца. Заради заниманията, лишените от свобода по-рядко чувстват угнетение от самотата и носталгията по близките. Е, ако някой твърди, че те не страдат, а само се забавляват, значи лъже. Но все пак говорим за затвор, а не за пансион за благородни девици, нали?!