Кръстю Маринов: "Българите знаят да превземат крепости, но не и да предават"

Изложба, посветена на 100 години от Балканските войни и отбраната на Видин, е подредена в исторически музей "Конака" във Видин. Организатори са Община Видин, Регионален исторически музей Видин, Държавен архив Видин и Патриотичен клуб "Бдинци". Официалното откриване ще бъде на 25 юли, четвъртък, от 11 часа, в сградата на музея. Малко по-рано, от 10.30 часа, пред паметника на генерал-майор Кръстю Маринов ще бъдат поднесени венци.

"Това беше наша идея от миналата година, но решихме да я оставим за тази година, за да можем да я обвържем с геройчната защита на Видин, която е 1913 година"- каза за РАДИО ВИДИН Христина Кирилова, уредник "Нова история" в музей "Конака" и продължава:

"За съжаление тя остава малко встрани, а това е едно събитие, което е оценено и от тогаващните историци като една от най-добрите защити с толкова малко военни сили!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложбата започва с експонати от Санстефанска България, превърнала се в несбъднат блян за българите, тъй като Берлинският конгрес пречертава границите на България. От тук насетне националното обединение се превръща в идеал за българите и те водят в името на това обединение изтощителни военни действия.

В музея ще видите витрина с експонати и представяне на Трети пехотен Бдински полк и на 15-ти пехотен Ломски полк. Експонатите са от основния фонд на Исторически музей Видин и такива, които са собственост на патриотичен клуб "Бдинци"- снимки, документи, униформи. Интересен е сборникът, посветен на 50-та годишнината на пехотния полк и снимка на виднския крепостен батальон от 1906 година, правена пред крепостта "Баба Вида".

В експозицията са подредени още Манифестът за обявяване на войната; Планът за военни действия; заминаването на "Бдинци", изпратени с химна "Шуми Марица". Представени са командирите, като специално внимание е отделено на полковник Тодор Кантарджиев. Представена е и Лозенградската операция, Чаталджанската позиция- при нея загива командирът на полка- полковник Тенев. Именно тогава се заражда идеята за изграждането на паметника на "Бдинци".

© Снимка: Държавен архив Видин

"Има витрина, посветена на мичман първи ранг Кирил Минков, на Одринската крепост и нейната атака, Специално място е отделно на един велик българин генерал-майор Кръстю Маринов. Той успява да организира защитата на Видин по един блестящ начин. Градът ни се защитава с 5 727 човека, като 2/3 от тях са доброволци, ранени и невъзстановени войници от лазарети, а срещу тях е изправена 32 000 сръбска армия! Организацията е блестяща и сърбите не успяват да влязат във Видин! Видин е спасен! В чест на победата през 1934 година видинското с.Мюсюлмане е преименувано в с.Генерал Мариново. А думите на генерал Маринов: "Българите знаят да превземат крепости, но не и да предават"- днес стоят на неговия паметник"- разказва Христина Кирилова.

Около 45 000 са жертвите от тези войни. Много жени остават вдовици, много деца- сираци... Ето защо в изложбата има и витрина, посветена на двете княгини Евдокия и Надежда, които с Царски указ основават Фонд за сираци от войните на 15 септември 1913 година. Такъв дом се създава и във Видин, през 1918 година. Последната витрина е посветена на паметника на "Бдинци", в неговото изграждане се вкючва цялото гражданство!

"Темата за Балканските войни е важна тема, изпълнена с героизъм и себеотрицание! Не е нужно да има годишнина, за да се отбелязва и помни. Искахме да я свържем с отбелязването на 100 години от защитата на Видин. Това са нашите предци- нека бъдем достойни тяхни наследници"- завършва своят разказ Христина Кирилова.

В брой 28 на вестник "Видин", от 14-16 април 2011 година, Йорданка Костова, старши експерт в "Териториален архив" Видин, пише:

"За историята на построяването на паметника на ген. Кръстю Маринов свидетелстват документи от фонда на Видинската девическа гимназия. В писмо от 1936 година директорът Димитър Стоянов разказва: "Под впечатление на една специална беседа, която бе говорена наскоро пред ученичките от девическата гимназия за почитта, която дължим на заслужилите на народа си лица, ученичките решиха да събират средства да издигнат един скромен паметник на починалия наскоро генерал, за да отдадат почит към паметта му, както и към паметта на всички загинали за защитата на град Видин. По-късно към тази инициатива се присъединиха и учениците от мъжката гимназия и с общи усилия паметникът е вече готов и ще бъде осветен на 7 юни 1936 година." При откриването му паметникът се е намирал в крайдунавския парк, а през 1959 година е преместен на днешното му място. Той носи следния надпис: "Българите знаят да превземат крепости, но не и да предават". В тези думи са събрани целият живот и философия на един достоен българин."