Рашко Младенов: "Чест му прави на Наско Попдимитров, че успява да поддържа този фестивал"

Днес в "Калейдоскоп" си говорим за това какво записа в историята си тазгодишното издание на двойния театрален фест във Враца. Човекът с микрофона на РАДИО ВИДИН- от мястото на събитието- е нашият сътрудник Жоро Александров. И така, от 16 до 22 май градът под Околчица бе театрална столица на България, а и на Югоизточна Европа, защото на трите сцени на Драматично-кукления театър се изиграха 18 постановки от програмата на два фестивала: на 24-ия Национален фестивал на малките театрални форми (най-старият по рода си в България театрален форум, който се провежда от 1977 година насам без прекъсване!) и на 3-ия Международен фестивал на Нова европейска театрална асоциация- НЕТА. Повече от 300 театрали от България и чужбина показаха най-доброто, на което са способни, за да впечатлят двете журита и публиката във Враца.

 

Най-много награди взе спектакълът "Боб"- от Елин Рахнев, копродукция на Драматично-куклен театър Враца и Малдрамски театър Битола. "Боб" получи Голямата награда на международното жури и Приза на проф. Стефан Драгостинов за музициращ актьорски екип на сцената.

"Силна конкуренция тази година! Затова имаме две награди, които са равнопоставени"- каза проф. Стефан Драгостинов.

Втората първа награда бе връчена на Рашко Младенов- за участието му в спектакъла "Ла" на Пловдивския драматичен театър. Според очевидци, спектакълът "Ла" заслужено е обрал аплодисментите и на публиката, и на журито. Легенди разказват вече как камерната зала на врачанския театър едва побрала всички желаещи да видят музикалното шоу на Рашко Младенов и Константин Цеков. Шоу, в което съжителстват творби от Бах до Гершуин и от Моцарт до ФСБ- класика, оперна, фолклор, популярна и джаз музика.

"Това е една идея, която ние с Косьо от няколко години замисляме- играем двама самотници в Старчески дом, които имат два инструмента в старческата си стая. Животът на тези двама души се състои в спомени и в музика, музика, музика"- обяснява Рашко Младенов.

"С Рашко сме учили заедно при един преподавател в Музикалното училище. Рашко си е музикален човек! На мен ми беше по-трудно, защото трябваше в напреднали години да се уча да ставам актьор. Вътре в спектакъла има всичко- свирим на две пиана, пеем..."- вмества се в приказката Константин Цеков.

"Свива сърцето, когато с Косьо обикаляме страната- като погледна витрините на един театър и видя само смешни сцени, изкривени физиономии, разсъблечени момичета... Ако т.н. реформа в българския театър целеше да привлече публика по този начин... За жалост се оказа, че няма как да се избегне опростачването. Аз обаче дълбоко вярвам, че българският театър ще успее да премине и през този етап от своето развитие. Имам едно пожелание- хората да се опитват да откриват посланията от сцената. Защото има развлечение и развлечение. И аз зная какво усилие му струва на Наско Попдимитров да поддържа този прекрасен фестивал в тези години- на недоимък, криза и опразване на градовете... Чест му прави на Наско! Да бъде жив и здрав!"- признава Рашко Младенов.