Живот в село с десетина души

Село Каниц се намира в община Бойница. Кръстено е на унгарския пътешественик и изследовател Феликс Каниц, преминал и изучил тези земи в края на 19 век. До 1934 г. селото се е наричало Фунден. Това е много интересно малко селце, в което живеят не повече от 10 души. Как се живее без комшии, само в компанията на домашните любимци- магарето, котката, кучето и кокошките и с кого си говорят вечер- това ще научите от разходката ни до китното селце.

Село Каниц обезлюдява бавно. В него все още са останали да живеят неколцина местни на пенсионна възраст. Един от малкото "по- млади" е Петко Николов. Занимава се с отглеждане на животни. И с гордост разказва за историята на родното си място.

"Навремето, когато австроунгарецът картограф Феликс Каниц е минавал оттук да чертае карта за селото, се говори, че местните са му откраднали коня...и си е тръгнал пеша. Такава е легендата. Старото име на селото е Фунден- в превод от турски означава "в дъното". Някога имаше много хора, големи фамилии. Имахме лозя, вкопани в земята пивници и бъчви, пълни с вино"- разказа Петко Николов.

Той се оплака, че в България се живе тежко, ако препитанието ти е само животновъдство. Отглежда около 70 овце и кози, но заниманието му не е рентабилно. До пенсия на човека му остават още доста години, които се чуди как ще избута, за да може да се прехранва и плаща осигуровките си. И не е сигурен, че изобщо може да се справи.

"Болно ми е за животните. Мине ли Гергьовден, въпросът е приключен. А аз хубавите овце ги продадох, за да купя фураж. И трябва да работя до 67 години, за да се пенсионирам. Ама аз няма да живея толкова. За мен е голяма обида да се мъчиш да направиш нещо и всеки да ти пречи. Принципно съм патриотично настроен, но с въздух не се живее. Със 70 глави добитък, да работиш денонощно и да взимаш хляб на вересия, не пасва..."

Трудно беше в село с няколко души да се намери някой на двора по обяд, затова отидохме до една от малкото обитаеми къщи. Заварихме баба Цветана и дядо Трифон на масата. Хапваха скромно, от една чиния, за да е по-лесно за миене.

"Трудно се живее със 145 лв. пенсия. Други доходи нямаме. Имаме едно магаре, коза и кокошчици. Взели сме хладилник на изплащане, сега ми спират и от малкото пари от пенсията. Едва ни стигат парите за лекарствата на двамата"- обяснява баба Цветана.

Въпреки че вече са стари и немощни, двамата старци по малко работят в градинката, с магарето минават лозето. Но им липсва раздумката със съседите. Повечето от тях вече ги няма, а с някои не си говорят от години. Затова често вечер "си говорят" с телевизора. Или с кучетата, които в Каниц са повече от хората.