Вкусът на хляба от неолита

Празникът се пада винаги през Великия пост и затова на този ден на трапезата единственото месо може да е само риба. А хлябът задължително трябва да е постен. Постни питки, намазани с мед, се раздават на близки и съседи.

За вкуса на постния хляб си говорим днес в "Калейдоскоп". Но се връщаме назад във времето далече преди Христа- с магията на пролетното равноденствие се пренасяме в една приказка на повече от 8 000 години...

За да научим повече за миролюбивите ни предци, населявали земите на сегашния Български Северозапад в едно време, когато четирите природни стихии- огън, вода, земя и въздух- са били тачени като основни елементи на живота, а Слънцето е било върховен Бог.

Време, в което връзката с природата е била неразривна, а уважението към хляба толкова силно, че приготвянето му е било равно на божествено тайнство.

Как древните ни предци замесвали хляб от лимец в деня на пролетното равноденствие демонстрираха актьори от театрална група ТЕМП.

Ритуалът се проведе в Лапидариума на Регионалния исторически музей във Враца.

"Жреците" и Жриците"- облечени в роби от лен, въоръжени с пособия от камък и дърво, вглъбени в тайнството на един спектакъл, който носи древната символика на преклонението пред хляба, показаха стъпка по стъпка процеса на стриване на зърното от лимец на брашно, замесването на брашното със сол и вода, опичането на питките в истинско огнище.

А присъстващите на спектакъла техни връстници с удоволствие се включиха в оживялата приказка отпреди 8 000 години.

Идеята за съживяването на древната приказка е на археолога Георги Ганецовски, който в този ден влезе в ролята на учител по история в реални условия.

"С моите ученици не за първи път наблюдаваме този ритуал. Те познават вкуса на хляба от лимец от миналата година, но този път по-смело се включиха в стриването на зърното и замесването на хляба"- казва учителят по история Мая Антова.

Какви са ароматът и вкусът на пресния хляб, опечен на нагорещен камък, няма как да ви разкажем, но се надявам да можете да си го представите!

Мая Антова е убедена, че така преподадените уроци по история са по-запомнящи се от виртуалните разходки из древността, които съвременната техника ни предлага.

Нещо повече- през това лято смята да участва със своите ученици в реални археологически разкопки, когато археологът Георги Ганецовски поднови издирвателните си работи край село Оходен.

А за раждането на историческата приказка ни разказва ръководителят на театрална група ТЕМП- при Младежки дом Враца- Георги Врабчев. С него си говорим за свещенодействието в изкуството и за изкуството като свещенодействие... Защото познанието за битието на нашите предци е хляб за ума, а почитането на постигната от тях хармония с природата- хляб за сетивата и душата ни. 

Младите актьори "събличат" всички достижения на технологичния ни век, обличат ленените роби и се впускат в едно съвсем свое пътешествие във времето отпреди 8 000 години.

Пътешествие, в което увличат и своята публика. Пътешествие, от което всички се връщаме по-мъдри, по-смели, по-зрели. Пътешествие, в което сме били толкова близо до първичните стихии на природата, че няма как да не сме станали по-истински хора.

Фоторепортер: Светослав Цветанов.