Петър Гонков: "Най-страшната болест е лошото настроение"

Днес в "Калейдоскоп" започваме срещата си в ефира ето така: Любознателният Иванчо пита баща си: "Тате, вярно ли е, че рибата се вмирисва от главата?" А бащата-габровец мъдро му отговаря: "Не, сине. Вмирисва се от ...високата си цена." - Веселата закачка е от книгата на Петър Гонков "В града на котките". Хумористичният сборник, с подзаглавие "Извънбрачни габровски шеги", излиза от печат през 2009 година и е под №9 от поредицата "Нова българска Библия на хумора". Авторът на многотомника нарича себе си световен рекордьор по сътворяване на анекдоти и има една прекрасна голяма мечта- всяка къща по света да стане Дом на хумора.

"Най-страшната болест е лошото настроение"- казва Петър Гонков и е убеден, че най-сигурното и напълно безплатно лекарство срещу остаряване, болести и песимизъм е усмивката. Методът на смехотерапията не дава дефекти и за да има за всеки нуждаещ се от добро настроение по книжка с анекдоти, нашият събеседник сложил началото на многотомника без предизвестен край "Нова българска Библия на хумора". До сега в ръцете на читателите са стигнали 12 сборника с различен профил.

Петър Гонков е роден през 1943 година в Летница, Ловешко, където обича да се прибира всяко лято и до сега. Внуците му обаче са врачани и той дели времето и сърцето си между Летница и Враца. В града под Околчица го откри нашият колега Жоро Александров и седна с него на блага приказка. Дали пред тях е имало по чаша червено вино, или докато си говорят са се топлили по габровски само на скромното февруарско слънце, това остава тайна. Няма да е тайна обаче какво си казаха, ако чуете прикачения звуков файл.

През младите си години Петър Гонков работи доста време в Кърджали и Ардино. И докато в Родопите учи децата, успява да направи литературния си дебют във в-к "Нов живот". Бил е учител по физическо възпитание, футболист и състезател по шахмат. Сътрудничи дълги години на Дирекция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. Многогодишен участник е в инициативите на "Голямата къща на смешните хора". Запознати казват, че събраните и публикувани от Петър Гонков анекдоти са над 5 000... А стажуването му в народната академия "Хумор, сатира и забава" минава 50 години...

Говорим си с Петър Гонков за това мирише ли вече старата сатира на нафталин? Учи ли се този занаят и предава ли се? Дали събирането и разказването на вицове в "онези години" е могло да отведе авторите до получаването на приза "Златната решетка", или приказките за "тогава" са само градски легенди изпод шипковия храст? Защо пред всички сериозни съблазни на емигрантството все пак той е предпочел да си остане в България? А в хода на разговора става ясно, че има и такива хора- категория не сме избягали. Такъв е Петър Гонков сега. Такъв е бил и като млад. Не го изкушила да тръгне на гурбет дори легалната кариера на футболист-наемник. Предпочел учителството пред професионалния спорт. Е, с леко намигване признава, че през 60-те години спортът далеч не е бил лъскаво и доходоносно занимание, каквото е днес... И завършва разказа си с история, в която има и униформени, и натиск, и малко страх... Но има и щастлив край!

"Всеки с времето си. Кой каквото време улучи..."- това е голямата поука, която ни подарява хумористът Петър Гонков. Събирането и издаването на новите вицове на нашия край определено са най-важният маратон в живота му. Поредицата "Нова българска Библия на хумора" е стигнала до книжка №12. Петър Гонков е твърдо решен да спечели това състезание с времето и продължава да събира и издава. Финалът може да бъде единствено и само с надпис "Всяка къща - Дом на хумора".