Блага Димитрова: "Всяка авантюра с властта тук е завършвала с нож в гърба, бесило, разстрел, а при крайна милост

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в "Калейдоскоп" се връщаме 21 години назад, във Времето на Големите български надежди...

Конкретните поводи са два- влизането във властта на първата жена вицепрезидент на България и намерението да бъде възкресен вестник "Демокрация". Общото? Общото е двойката български интелектуалци Блага Димитрова и Йордан Василев- първата жена вицепрезидент на България и първият главен редактор на вестник "Демокрация".

В края на 80-тте Блага Димитрова участва в създаването на "Литературно-художествения кръг на 39-те". Още същата година властта слага запор на творбите й, заради открито заявените различни от общоприетите тогава възгледи. През 1988 година тя е сред основателите на "Комитета за екологична защита на Русе" и "Клуба за подкрепа на гласността и преустройството". После идва времето на Федерацията на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили. През 1991 година става народен представител от СДС в 36-то обикновено Народно събрание, а през 1992 година е избрана за вицепрезидент. Във властта е за времето между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 година- толкова успява да понесе... Напуска този свят на 2 май 2003 година.

© Снимка: Личен архив Блага Димитрова и Йордан Василев

Животът на Блага Димитрова по игра на Съдбата започва в нашия ветровит Северозапад- родена е на 2 януари 1922 година в Бяла Слатина, където майка й за кратко време е била учителка. Израства във Велико Търново. През 1941 година завършва класическата гимназия в София, в една паралелка са със Стоянка Мутафова. Започва да пише още като ученичка. През 1945 година завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и през 1951 година защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия" в Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Няколко години работи като редактор в списание "Септември", а после заминава на строежите в Родопите. Там се ражда романът "Пътуване към себе си", който и до днес остава един от най-точните художествени репортажи за онези времена. И макар да не се изучаваха в училищната програма, а по-често да се предаваха от ръка на ръка, книгите й "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и официално забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице"- бяха истинските хроники за живота, мечтите и противоречията в живота на българите от последната четвърт на миналия век.

Мястото, където през декември 1965 година пада лавината, в която загиват 11 български алпинисти. © Снимка: www.photo-forum.net

Романът "Лавина" бе филмиран през 1981 година. Историята на 16-те алпинисти, попаднали в лавина през декември 1965 година, бе пресъздадена на екрана от обичани и познати актьори- Ваня Цветкова и Иван Иванов, Филип Трифонов, Любен Чаталов, Павел Попандов... Прегрешението да филмира роман на Блага Димитрова е на сметката на отдавна вече нарочения творческия тандем Ирина Акташева и Христо Писков, които близо 20 години са под специалното наблюдение на властта. Двамата са "под карантина" заради създадения през 1966 година и веднага забранен филм "Понеделник сутрин", чиято премиера е разрешена чак през 1988 година... В него е първата голяма роля на Пепа Николова, а музиката е на Милчо Левиев- по онова време един също ненадежден според властта човек... За тези, които разпознават всяко едно от споменатите имена, е ясно защо трябва да спомняме техните лични истории.

Нека сега се върнем в нощта на 20 срещу 21 януари 1992 година, на първата пресконференция, дадена от Желю Желев и Блага Димитрова, току-що избрани за президент и вицепрезидент на България.

"Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз искам да изразя своето дълбоко преклонение и благодарност към българските граждани, които разбраха и приеха нашия стил на предизборна работа- не на агитация"- така започва триминутното слово на победителите в изборната нощ на 20 срещу 21 януари 1992 година- Желю Желев и Блага Димитрова. Часове по-късно те влизат в кабинетите на властта с нагласата да работят така, както са го правили цял живот.

Какво очаквахме да се случи и какво реално довя вятърът на промяната в България през 90-те, се видя и почувства много скоро. От първите демонстрации, вдъхновени от песента на Scorpions Wind of Change, до днешните площадни махленски свади изтече доста вода.

Колко време тогава удържа в тона на властта поетът? И защо така, както влезе в кабинета на 22 януари 1992 година- с овладяно достойнство и сериозност- го и напусна на 6 юли 1993 година? Част от отговорите Блага Димитрова ни е оставила в едно свое есе, което можете да видите на фейс-страницата на Йордан Василев:

Поетът стана ням свидетел на собственото си преображение, без да може да го възпре. От бедната си стая той влиза направо с изтърканите си обуща по килима в огромен кабинет, където до вчера е седял неговият палач, главният цензор на републиката. Зад вратата бдят същите снажни телохранители, които са пазили прежния велможа. Съмишлениците на поета, които го умоляваха едва ли не със сълзи на очи да приеме високия пост, за да спасява кого и какво неизвестно, го оставят сам-самин сред стените, дето още витаят призраците на функционери, събирани на тъмни среднощни съзаклятия.

Три телефона с различен калибър го дебнат на бюрото. Той още не умее да борави с тях. Иска му се да чуе нечий близък глас. Вдига първата слушалка. Изведнъж му се струва, че в ухото му ехти оня селяшки, дебелашки смях на Особата. Тръпки-мразници го побиват и той захлупва слушалката. Озърта се. Някой подслушва стъпките му, сърцебиенето му, мислите му - отвсякъде. Всякога. Целостенни рафтове- празни като оголени ребра на динозавър. Ни следа от архивите. Паметта е унищожена завинаги. Няма минало, няма човешки съдби. Поетът плахо открехва един грамаден шкаф, вграден в стената, навярно пълен с книги - дали не с коленопреклонните посвещения на негови колеги? Отскача назад стреснат. Вътре- черна желязна каса с въртелива кодирана ключалка. Виждал е такива в криминалните западни филми. Какво ли е укривано вътре? Черните списъци на опасните врагове на социализма? Тайните решения за лагерите? Псевдонимите на доносниците и агентите? Досиетата на интелигенцията, между които и неговото набъбнало досие със сведенията от приятелите му? Поетът затръшва врата на шкафа и се обръща към прозореца за глътка небе. Зад тюлената завеса се вдига масивът на Партийния дом с рубинената петолъчка във висините, още несвалена. Отвсякъде обсаден с атрибути на терора, новопокръстеният започва да снове по диагонал в необятната клетка на кабинета. Опитва се да мисли. От шарките на килима получава морска болест. Така потичат ден след ден. Еднакви до неразличимост. Съзнанието му се разцепва на две: дисидентска насмешливост, критичност и държавническа важност, градивност. Той вече не е поет, а Превъзходителство. Целта на тази смяна на собствената кожа е оцеляване по стария тертип. За държавника- славна цел, за поета- позор.

Съвещания. Оперативки. Изпращания и посрещания на летището. Куртоазни разговорки с дипломати. Усмивки. Дръж си езика зад зъбите! Коктейли, приеми, интервюта. Оптимизъм- на всяка цена! Поетът се наблюдава отстрани. Да се смееш ли или да плачеш? Все повече заприличва на ония... Започва да се презира. Но все още мисли. Стига до извода: властта - начин на употреба. Само при злоупотреба властта е силна. При нормална, човечна употреба тя е слаба и уязвима. Известно е, че абсолютната власт корумпира абсолютно. А незабележимата власт, към която ти се стремиш, корумпира незабележимо. Избирай, властомразецо! Поезията не припарва в просторния кабинет. Тя обича тесни тавански стаички- да се вмъква през комина. Пишете ли още?- ехидно въпросче на вестникари. Да, пиша! - Кога? Нощем ли? - Всеки ден! - Какво, ако не е тайна? - Пиша докладни записки, речи, планове, програми, изказвания... Бедни поете! Единственото ти самооправдание е моралът, да свържеш взаимоизключващите се власт и морал. Ще успееш ли? Трябва да успееш! Инак за какво е цялото това публично саможертвоприношение? Ти вече не си мит, ти си имитация.

Измитай се, докато не си станал мистификация!

Я си признай пред себе си: изпълни ли обещанията си? Кого и какво спаси откак си на власт? За да помогнеш на някого, трябва да си служиш с презрените от теб методи: ходатайства, приятелски връзки, нарушения на закона, действия по изключение, аз за тебе - ти за мене, заобикаляне на Конституцията, в която си се клел, стиснал челюсти от несъгласие и която ти връзва ръцете. О, свобода... Един ти се сърди, че не е получил покана за прием, друг, че той не е на твоето място. Трети ти изпраща анонимка (познаваш му стила)- пише ти онова, което сам много добре разбираш: Вървиш към провал, клетнико!

Пред входа на култовата сграда те причаква на влизане и на излизане тълпа просители. Какво е демокрация? По-рано властимащите тормозеха гражданите. Сега гражданите тормозят властимащите. Коренна промяна, която дава същите резултати: новият шеф, някогашен поет, се вмъква и измъква като плъх през задния вход, за да избяга от натрапливите жалби. Безсилието да помогне на всички го поболява, просто го смазва.

Почитаеми, забрави ли балканската история, която е твоята съдба по рождение? Всяка авантюра с властта тук е завършвала с нож в гърба, бесило, разстрел, а при крайна милост - затвор...

"Дошло е вече време поуката да вземем"- припяват тогава трио "Спешен случай". Но дали хората "проумяха, че си правят с тях лоша шега и заключиха ченгетата и досиетата зад дебела врата"...?

Десетина години по-късно бившият премиер от 90-те години Жан Виденов заяви, че "грешните макроикономически решения от началото на 90-те са водораздела, на който трябва да се търсят разбойниците на прехода". Според него взетите тогава икономически решения за България са обрекли държавата на пълна зависимост от външни инвестиции.

Може би някъде там между отново наложеното политическо мълчание и невъзможността да остане безразлична, Блага Димитрова създава последната си книжка със стихове- нарича я "Ден живот". Последната й стихосбирка е сякаш продължение на загатнатото в романа "Лавина":

"Не бива да оставяш в планината погрешна следа! Само в планината ли?..."

Хайде пак да завъртим "Калейдоскопа" в годините назад- вестник "Демокрация" започва да излиза през февруари 1990 година. Спрян е през май 2002 година, под формалния повод, че има дългове. А от 24 януари 2013 година ще е отново на вестникарските сергии- обещават от пресцентъра на СДС:

"Съюзът на демократичните сили обяви, че ще възроди една от легендите на прехода- вестник "Демокрация". Първият брой на националния седмичник за политика, общество и култура ще излезе на 24 януари 2013 година и всеки четвъртък ще се появява на пазара, за да информира и дава трибуна за мнения и дебат на свободномислещите десни хора." Начело на новата "Демокрация" е Александър Йорданов, бивш председател на Народното събрание в периода 1992-1994 година, депутат в няколко парламента и член на ръководството на СДС. Ето какво казва той:

"Вестник "Демокрация" ще продължи традицията на първото демократично издание у нас, но ще се обърне и към новото- ще бъде дом на демократите, пространство на талантливи и културни личности, както и ще представя мнението на младите и на гражданското общество."

Дано само новата "Демокрация" не е още едно отложено българско "сега е вече време"...

"Аз съм на щрек от това, че се възвръща познатата българска цензура от предишния период в много от масмедиите. Днешните български управници следват една традиция, оставена от Тодор Живков- няма информация. А като стане едно бедствие, кой е виновен? Пак тия, които са съобщили- журналисти, пишещи братя... Те са виновни, че неточно били съобщили. Ами ще е неточно, като няма информация"- коментира по телефона за БНР Блага Димитрова във запис, направен на 16 август 1995 година и съхранен в Златния фонд на БНР. Поводът- обявеният със закъснение Ден на национален траур в памет на 14 български военнослужещи, загинали на 11 август 1995 година в тежка катастрофа.

Сега си остава най-важното, но и най-нереалното българско време, белязано непоправимо от "минало страшно и бъдеще неясно"... И както е било още от древността- сигурният виновен в това "сега" си е първо и единствено вестоносецът... Затова събери смелост, приятелю, и си направи сам бяла лястовица.

Направи си сам бяла лястовица
Блага Димитрова

Не чакай да долитне от не знам къде си,
избава в човка да ти донесе
и с ножицата на крилете
небето ти да прекрои.
Щом търсиш бяла лястовица,
от собствената кожа сам си направи.

Моделът прост и на децата е познат:
една-две остри чупки,
две прави, опнати криле
и никакъв багаж - да може
да се откъснеш изведнъж
и по-далеч от крушата да излетиш.

И нека лобно пак да паднеш от сред-полет,
разбит на трезвата земя,
за гавра на влечугите,
но само още един опит,
но само още един риск
да си скроиш съдбата като книжна лястовица.

И както от тревясалия двор на детството
запращаше със щур замах
към небосвода бяла птичка
от лист, изскубнат от тетрадка,
и тя след необятен кръг
внезапно стрелната, в нозете ти се спущаше...

(Нагледен пример за огънато пространство)

Така и ти ще паднеш пак при своя земен дял.
И все пак в шуплите ти още
свободен вятър ще свисти,
и върху счупено крило
ще носиш белег от безкрая.
И нека бяла врана до преграк те обявят.

Ти все пак бяла лястовица сам си направи!
1981

"Да си скроиш съдбата като книжна лястовица" и "върху счупено крило да носиш белег от безкрая"- за да намериш своята пътека. Нека сложим точка на днешното издание на "Калейдоскоп" с думите, с които Блага Димитрова затваря последната страница на романа "Лавина":

"Стъпки в снега. Правят планетата обитаема. Викат ни настойчиво да тръгнем по тях, да ги продължим нататък. Накъде? По-нататък не е утъпкано..."

Споделете

Блага Димитрова: "Всяка авантюра с властта тук е завършвала с нож в гърба, бесило, разстрел, а при крайна милост - затвор..."

БНР подкасти:

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин