Честит празник, Видин!

На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети Димитър Солунски. Денят е и храмов празник на видинската катедрала "Св. Димитър". А с решение на Общинския съвет от 1993 година Димитровден е духовен празник на град Видин. Личен празник- имен ден- в община Видин на 26 октомври ще отбележат над 700 души.

Свети Димитър е един от любимите светци на българина. Много са народните предания за Свети Димитър. В едно от тях Свети Димитър е представен като брат близнак на Свети Георги. Те си били поделили годината по братски- за Свети Георги лятото, а за Свети Димитър- зимата. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. А времето от Димитровден до Никулден народът нарича "Сиромашко лято".

Около Димитровден завършвали и строежите на новите къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна- пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома- полазник, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле- с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Житието на Свети Димитър е преплетено с това на Свети Нестор, който се почита на следващия ден, същият, който българите наричали Мишкин ден.

Житие на Св. Вмчк Димитър Мироточиви (26 октомври) от bg-patriarshia.bg: Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони - на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога. Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий. Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа. С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра. Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт. Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:

- Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!
В тъмницата Св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов към Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:
- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!
Димитрий отговорил:
- Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!
В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните. В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него. Св. Димитрий го прекръстил и му казал:
- Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:
- Боже Димитриев, помилвай ме!
В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена. Като узнал, че Св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор. Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили. Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали. Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление. Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на Св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса. Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на Св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца-мъченик Св. Димитрий Мироточиви. Св. Великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.

Култът на Св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Българите казвали, че той бил от славянски произход. У русите и въобще у всички славянски народи, се вижда още от древни времена особено честване на Св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.

История на православния храм "Св. Димитър" във Видин, от bg-tourinfo.com: Храмът "Св. Димитър" е втората по големина източноправославна църква в България след храм-паметника "Александър Невски" в София. Църквата е едно произведение на архитектурата, което си заслужава да се види от всеки българин. Построена е по кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. В наши дни катедралният храм "Свети Димитър" е паметник на културата от национален мащаб.

Преди турското робство, по времето на Иван Срацимир, в град Видин е съществувала църквата "Света Богородица", която се е намирала вътре в тогавашната крепост. Вероятно са съществували и други християнски храмове, но за тях липсват исторически сведения. В някои хроники се срещат и разкази за църквата "Свети Пантелеймон", която не била разрушена по милостта на поробителя и била оставена, за да обслужва религиозните нужди на местното население. Постепенно двете църкви се оказали недостатъчни за нарастващото по брой население. След 1718 година Видин се превърнал в граничен град на Османската империя. За него започнал да действа граничният закон- българското население нямало право да живее в укрепения район на града- Калето. Българите, които имали домове и дюкяни в него, трябвало да ги продадат и да пoстроят нови жилища (които да не са от камък) на определено разстояние от укрепленията. Портите на Калето били затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин и поради това църквите "Света Петка" и "Свети Панталеймон" на практика не можели да се използват от българите по време на най-големите християнски празници Коледа и Великден. Влашкият деспот Иван Бесараб ходатайствал пред турските власти и издействал построяването на нова църква- "Св. Параскева", която за съжаление също била вътре в крепостта. Поради това скоро се наложило да започне строежът на още една нова църква, вече извън Калето, което станало към края на XVII век. Църквата получила името на солунския великомъченик Димитрий и скоро станала средище на културния живот на българите във Видин, като станала и митрополитска църква. До момента няма открита информация за това как е получено разрешение за строежа на новата църква от турските власти. Вероятно гръцките митрополити са се намесили и са използвали влиянието си, за да издействат разрешението. В възможно е и външен покровител с връзки в Цариград да е оказал съдействие. На Балканския полуостров връзките винаги са били от значение независимо с какво се занимава човек. След доста усилия, труд и жертви, храмът бил изграден. Това станало към края на XVII век и било събитие за целия Видински край. По това време църквата е била построена предимно от дървен материал- така тя е просъществувала около 240 години. На 6 декември 1868 година тук за първи път се е провела църковна служба от български архиерей на български език. Тогава храмът става катедра на видинския митрополит Антим, който след две години е избран за български екзарх. Друго важно събитие е отслужването на тържествен молебен по случай Освобождението на България. През 1889 година старата църква е била срутена поради лошото състояние на сградата. Първото голямо църковно събрание е проведено в новата църква на 09 юни 1884 година, още преди да бъде срутена старата църква. То се е провело под председателството на Антим Видински. За секретари били назначени Найчо Цанов и Алекси Филипов. Поради напредналата си възраст митрополит Антим бързо се оттеглил и посочил за свой заместник архимандрит Григорий. На събранието, освен духовници, са присъствали и много граждани, кметът на Видин Д.К. Златарев, окръжният управител Н. Славков и други. Църковните дела определено са били обект на засилен обществен интерес през онези времена. Като делови хора участниците в събранието бързо установили износването на дървената носеща конструкция и решили, че храмът трябва да бъде съборен и построен отново. Това обяснява някои противоречия- църквата е с много големи размери, а по време на турското робство да се построи нещо такова е било противозаконно. Всички църкви не можело да бъдат по-високи от турчин на кон, поради което много често ги вкопавали на няколко метра под земята. За членове на комисията били избрани:
Градският кмет Д. К. Златарев
От Абаджийския еснаф - Никола Димитров
От Брашовианския - хаджи Петко Петков
От Бакалския - Христо Теодосиев
От Бояджийския - Мито Велев
От Обущарския - Ефто Николов
От Кожухарския - Пенчо Бойов
От Златарския - Христо Цоков
От Кръчмарския - Йоцо Николов. Кръчмарският еснаф е бил много важна съсловна организация, ключова за икономиката на град Видин
От Терзийския - Пунчо Петров
От Касабския - Петър Гергов
От Дюлгерския - В. Димитров
От Котларския - П. Лазаров
От Хлебарския - Траян Сърбинов

Комисията била временна, след това била избрана нова комисия, вече за постоянно. По предложение на митрополит Антим първият камък на новия строеж трябвало да бъде положен на първата неделя от Великия пост. Това станало на 10 февруари 1885 година- тържествено е положен основният камък на новия храм. Това станало въпреки липсата на архитектурен план и било повече поемане на ангажимент за строежа на нова църква. Тържествата на този ден били големи и със сериозна организация- дошли множество хора от околните села, имало дълга народна трапеза... На същия ден се взело решение храмът да бъде с три престола- централен в чест на Св. Димитър, южен в чест на Св. Георги и северен в чест на Св. Иван Рилски. Скоро след това временната комисия извършила и необходимите предпроектни проучвания- събрали информация за това колко ще струва строежът на новата сграда и кой еснаф какви средства е склонен да отпусне за начинанието. На общо събрание на пълномощници от всички еснафи комисията докладвала за събраната информация и се взело решение за започване на строителни работи. След това комисията се саморазпуснала и бил избран нов комитет в следния състав:

От Абаджийския еснаф - Камен Лазаров
От Брашовианския - хаджи Петко Петков
От Бакалския - Христо Теодосиев
От Бояджийския - Цеко Ванчов
От Кожухарския - Пенчо Бойов
От Златарския - Никола Маринов
От Кръчмарския - Йоцо Николов
От Терзийския - Пунчо Петров
От Касабския - Петър Грузелски
От Хлебарския - Траян Сърбинов
От Чехларския - Митраки Георгиев
От Земеделския - Вачо Стефанов
Членът на Окръжния съд Коста Хаджи Ангелов бил избран за правителствен комисар
Протосингелът архимандрит Григорий бил избран пък за представител на митрополията
Адвокат Александър Филипов бил избран за секретар на строителния комитет
За касиери били назначени Цеко Венчев и Хаджи Петко Петков

След това комитетът пристъпил към изработване на план и събиране на средства за изграждане на църквата. Планът на храма е изработен от арх. Бахнани, но дълго време не можело да се започне строежът поради различни обстоятелства. Същата година например започнала Сръбско-българската война, която не траяла дълго, но разбунила обществото и довела до много промени в социалния живот на Видин. Починал архимандрит Григорий, а скоро след това и митрополит Антим. Комитетът бил многолюден и поради това неработоспособен- събирали се трудно, бавно вземали решение и поради това на 16 април 1889 година комитетът дружно подал оставка. Избрана била нова строителна комисия в намален състав: иконом и председател И. П. Игнатов, членове Иван Попов, Въло Гергов, Никола Първутов, Герго Николов, Петко Цоков, Киро Игнатов и Никола Иванов. Тази комисия веднага започнала действия и на 07 май 1889 година взела решение старият храм да бъде съборен. През месец юни същата година започнали изкопните работи по новия храм- основите достигнали до дълбочина от 3.5 метра. Със специално пригодена за целта машина на дъното на изкопа били набити дъбови дървета (пилоти) на голяма гъстота с цел подсилване на почвата под основите. Върху пилотите бил излят бетон върху цялата основна площ- както се вижда, използвали са доста модерни за времето си строителни технологии. Докарани били стари надгробни кръстове и дялани камъни от Ружини гробища и Гази баир, които били използвани за подсилване на основите. Строежът продължил 11 години- приемлив срок за такава огромна по онова време сграда. В края на 1889 година изтича мандатът на надзорния съвет и е избрана нова комисия в следния състав: Цеко Иванов, Митраки Тодоров, Ванко Джонов, Харалампи Цанов, Йото Кънчов и Георги Георгиев. Тя работила известно време под председателството на митрополит Кирил- бивш Скопски митрополит, преместен на служба във Видин. Постоянно били дарявани нови средства за строежа на храма. Особено щедри дарители са свещеник Аврам Димитров, хаджи Ценко Кънчев, Венко Джонов, Митко Чукурски, Евдоким Каменов, Пенчо Стоянов, Тома Лозанов, Петко Панов, Илия Маринов, Панто Генов, Петър Дамянов, Димитър Генчев, Иван Наков... Имало интересни случки, показателни за морала и начина на мислене на хората от онова време. Един неделен ден например след църковната служба строителната комисия и настоятелството се събрали в сградата на митрополията на заседание. Малко след началото му в стаята влязла старата хаджи Софица Цекова и казала: "Приживе мъжът ми даде своята лепта за новия храм. Ето ви сега и моя дар." Жената подала на членовете на комисията малка кесия, чието съдържание се оказало в размер на 100 златни наполеона. Това била доста сериозна сума- с нея можел да се закупи средно голям недвижим имот с добра локация и в добро състояние. Настоятелството решило с тези пари да се купи мрамор за трите врати на катедралата.

В крайна сметка храмът бил построен, покрит и измазан. Вече можело да се извършват богослужения в него. За това било необходимо обаче да има налични все пак някакви икони. Не било възможно да се изготви изящно темпло, липсвали и средства за художествена живопис. Тогава бил импровизиран един иконостас, на който били поставени старите икони, а на 26 октомври 1890 година- в деня на храмовия празник, бил положен Св. Антимис и отслужена първа литургия. Вътрешното довършване и изографисване било отложено за по-добри времена. Храмът остава на това положение до 1914 година; въпреки това обаче в него се отслужват редовно богослужения. На 16 ноември 1914 година в длъжност встъпва видинският митрополит Неофит- една доста известна личност в онези времена, допринесла много за развитието на социалния живот в град Видин. Още в първата си реч митрополит Неофит обещава, че ще съдейства за дострояването и благоустройството на всички православни храмове в града. През март 1915 година той свиква общо събрание в училището "Антим I"- поканени били всички видни граждани, които били призовани да съдействат за довършване на катедралата. Избрани били две комисии- едната под председателството на самия митрополит. Тази комисия се заела да проучи възможностите да се изработят темпло и свещени икони в Русия. Другата комисия била с председател Хр. Рожич и проучвала варианта изработката да се извърши във Виена или Чехия. Скоро обаче избухнала Първата Световна война и бързо се стигнало до провал на всякакви инициативи за строеж; започнали национални катастрофи, глад и бунтове и на никого не му било до строеж на църкви. Едва през есента на 1923 година църковното настоятелство сключило договор с Филип Филипов- художник резбар в София, който по предварително одобрен проект изработил темпло. В течение на две години Филип Филипов е изработил темплото от липово дърво- тънка резба с архиерейски трон и амвон. Едновременно с това е проведен конкурс за изработка на иконна и стенна живопис в храма. Конкурсът е спечелен от художника Господин Желязков от София. На 25 юни 1924 година настоятелството сключва договор с него; също за период от две години той изографисва целия храм. Художникът е подпомогнат от проф. Ст. Иванов и проф. Н. Маринов от Софийската художествена академия, както и от художника Илия Пефев, декоратора Георги Алексиев и надзорника по живописта Тодор Ганчев. През месец юли 1926 година църковното настоятелство констатира, че цялата работа по вътрешната украса на храма е привършена; на 21 юли 1926 година е проведено заседание, на което се решава тържественото освещаване да се проведе на 3 и 4 октомври същата година. Двата дни са обявени за специални празници за Видин.