Дунавски ритми`2012 Видин

Понеделник е. Днес дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- ви предлагаме мозайка от седмото издание на видинския събор за автентичен фолклор "Дунавски ритми". Тази година съборът се проведе в рамките на Седмицата на река Дунав.

Началото на традицията е поставено от читалище "Цвят" Видин през 1998 година, като с първото издание идва и името - "Дунавски ритми". Целта на съборите, които се провеждат през година, е издирване, съхраняване и популяризиране на богатото певческо и танцово наследство, народните обичаи и обреди, характерни за нашия регион. Съборът за автентичен фолклор "Дунавски ритми" е част от Националния културен календар.

 

Тази година на откритата сцена пред видинската художествена галерия се представиха над 1 000 самодейци от 52 фолклорни певчески и танцови групи за автентичен фолклор, групи за народни обичаи, индивидуални изпълнители- певци, инструменталисти, разказвачи, от селищата на цялата Видинска област, на възраст от 6 до 80 години. Специални гости на събора бяха фолклорни групи от сръбските села Вражогрнац и Велики Извор. В духа на традицията и тази година в програмата на събора се проведе и конкурс за автентичен костюм три категории: женски, мъжки и детски. И макар че фолклорният събор "Дунавски ритми" няма състезателен характер, изявите на изпълнителите и конкурсът за автентичен костюм бяха наблюдавани и заснети от специалисти от видинския исторически музей- етнографите Десислава Божидарова и Маргарита Николова и хореографа Цветан Лозанов, ръководител на представителния ансамбъл за народни песни и танци при читалище "Цвят".

 

Фолклорната памет на своите родни места представиха състави от Винарово, Капитановци, Кутово, Неговановци, Връв, Гъмзово, Кошава, Градец, Флорентин, Ново село, Бориловец, Косово, Ракитница, Сланотрън, Покрайна, Горни Лом и Долни Лом, Иново, Антимово. Автентични носии от раклата на баба представиха читалищни дейци от селата Шишенци, Бориловец, Неговановци, Ново село, Винарово, Кошава, Гъмзово, Бойница, Флорентин, Дреновец, Ясен, Дунавци и Буковец. Народни обичаи от българския Северозапад представиха Винарово, Шишенци, Косово, Бориловец. За мотивите да отделят време, енергия и любов и да работят "на ползу роду" си поговорихме с част от участниците в събора.

Избрахме да започнем с настоятелството на читалище "Земеделец" Ново село, защото етнографски селото е едно от най-пъстрите в региона. Следващият ни събеседник е учителят по български език и литература, краевед и етнограф Гинко Петров, който работи с група за възстановки на народни обичаи в читалище "Зора" в село Винарово. А непосредствено след дефилето на автентични костюми нямаше как да не потърсим Нарциса Микова, секретар на читалището в село Шишенци, община Бойница- защото безспорно тяхната колекция бе най-богата, най-старинна, най-атрактивно представена. Поредният ни събеседник е една красива млада жена, с големи топли очи, усмихната и ведра, изпълнена с добронамереност и любов. Тя не излъчва тъгата гурбетчията. Успяла е да приглуши огорчението си, че не може да се препитава в родния си край. И не е позволила на гнева да хвърли сянка върху на живота й. Анелия Ванкова иска да създаде ансамбъл за български фолклор в Испания. И е на път да го постигне, като прави всичко възможно да пренесе нашата фолклорна памет там, където животът я е завел, докато е следвала хляба си. И ще го постигне, защото е упорита, последователна и изпълнена с любов към всичко, което й напомня за България. А Надя Шишенска живее в България. За сега. Защото и за нея във Видин работа няма... Тя също е усмихната и ведра, красива и добронамерена. Дано поне нея успеем да задържим у дома... Най-малкото защото Надя има уникален глас!

Днес в "Калейдоскоп" ви срещнахме с няколко различни по възраст и занимания участници в събора- читалищни дейци, самодейци..., просто хора от нашия труден Северозапад. Хора, които за пореден път ме подсетиха за едно любимо стихотворение на Андрей Германов: "Годините не ми отнеха/ до днеска белега от сърп/ и не една модерна дреха/ умря на селския ми гръб./ Пред каси оперни съм чакал,/ във транс от джаза съм крещял,/ ала единствено съм плакал,/ когато плакал е кавал./ Аз мислех си, че се променям,/ че съм такъв и онакъв,/ но бавно всичко чуждо в мене/ изми коравата ми кръв./ Започвам да сивея вече./ И мъничко поуморен, аз се завръщам отдалече./ Такъв, какъвто съм роден."

И Вие, уважаеми слушатели, пазете яркостта на цветното си виждане! Ние- дуетът на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- ви го желаем от сърце!