Дамир Домитрович: "Не трябва да се живее в минало време"

Днес дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- ви пренасяме във Враца, където продължава 23-ото издание на Националния фестивал на малките театрални форми. Наш гид из потайностите на най-стария театрален фест в България е Жоро Александров. В тазгодишното издание на три сцени се представят общо 18 постановки- 10 български и 8 чуждестранни.

 
Селекционер на българските участници във фестивалната програма е проф. Ромео Попилиев. Той признава, че е търсил баланс между спектакли от софийски и провинциални трупи, за да може да се види най-доброто в театъра, правено през последната година. В състава на журито, което оценява родните постановки, са проф. Кристина Тошева, Кремена Бабачева и Явор Койнаков.

А международната програма е под егидата на Нова европейска театрална асоциация /NETA/, която за втора поредна година организира в града под Околчица проява от такъв мащаб. Осемте чужди заглавия са селектирани от Благой Стефановски, президент на НЕТА.

Общият ни славянски корен и общата ни история на Балканите прави лесно понятен македонския говор за всеки българин, но все пак- ако има и такива, за които езиковата бариера е проблем- пътьом ще помагаме с превод от студиото.

 

Разговора си с Благой Стефановски Жоро Александров започва с историята на контактите между Скопие и Враца:

"Добре познавам балканския и в частност българския театър. И до днес си имам любими български театрални трупи. Дълги години съм част от артистичния свят на Балканите. Бил съм 22 години директор на театъра в Битоля. Бил съм и министър на културата на Македония. Познавам историята- в добрите и не толкова добрите години- и на балканските театрални фестивали. Част от екипа съм на всички театрални фестивали от последните 30 години в Македония- Охрид, Дрина, Скопие... А първите ми контакти с българските колеги датират от 1975 година- с трупите на театрите в Плевен, Пловдив, на Народния театър, на "Театъра на армията", на театър "Сълза и смях"...

И това, което от натрупания опит мога да кажа, е че да, институциите са важни, но по-важни са хората, които реално случват културните събития. Не крия, че съм откровено привързан към директора на врачанския театър Анастас Попдимитров. Кроим с него планове в рамките на Нова европейска театрална асоциация да правим копродукции. Дори сме набелязали една пиеса на Бертолт Брехт- "Мъжът е мъж". Имаме подкрепата и на Дамир Домитрович- директор на фестивала "Ex ponto" в Любляна- един от най-високо оценяваните от европейския театрален свят фестивали. Дамир Домитрович е и генерален секретар на НЕТА.

Знаете ли, ние в НЕТА се стремим да привличаме сърцати хора- един такъв сърцат човек е и моят приятел Скандербек Тулпаров от Дагестан. Трябва да искаш да дадеш! - обобщава Благой Стефановски и в духа на славянската традиция се опира на поговорката, че близките по идеи се "подушват" един друг. Врачанският театър е точно такъв пример- на хора, които искат да правят ново изкуство"- обобщава Благой Стефановски, президент на Нова европейска театрална асоциация.

До сега държавите-членки на НЕТА са 14, но има и още желаещи да се присъединят. А театралните трупи са повече от 50. Фестивалите са и възможност да се коментират и по-прагматични проблеми, като това как се спрявят театрите в условията на икономическа криза. А кризата е факт дори в държави, които са изглеждали винаги стабилни.

"За жалост в условия на икономическа криза културата първа е потърпевша- пари за спорт например по-се намират, докато за култура... Аз Враца винаги ще я предпочитам- четири сцени, разположени близо една до друга, в центъра на един пълен с историческа памет истински театрален град! Град, в който се създават нови неща. Аз съм респектиран от театралния живот в България. И вярвам, че трудностите ще се преодолеят. Театърът трябва да диша, да живее свой живот. Вие имате своите амбиции. Ние също. Макар че е трудно. Но ако не експериментираме с младите и различните актьори сега, то кога?! ... Така ще я избегнем кризата. Чрез младите. И чрез експеримента. Смелия експеримент"- казва Благой Стефановски.

Такъв експеримент е спектакълът, с който във Враца гостува театрална и филмова къща "Арт" от Прищина, Косово. Пиесата е "Актьор в кутия"- моноспектакъл на актьора Ментор Зимберай, който е и автор, и режисьор на спектакъла. Драмата на неговия герой е драмата на самия съвременен театър, който няма как да не бъде вкаран в политиката... Но Актьорът вярва, че е призван да спасява. А дали той сам ще оцелее?! Кой знае... Може би, за да спаси другите, той самият трябва да бъде пожертван?...

В рамките на форума представители на български и чужестранни театри и културни институции от България и Балканите дебатираха на тема: "Театралната реформа - за първи път зрителят в центъра на промените". Представителят на българското министерство на културата Димитър Чернев заложи границите на дискусията с доклад на тема "Шоуто трябва да продължи или нужни ли са нови форми?"- в който очерта визията и стратегията за развитие на театрите в България. А бившият директор на Центъра за театър Стефан Янков подложи на критика реформата в сферата на културата в доклада си, озаглавен "Щастието задължително". Янков се обяви против обединенията и разединенията на театри, редуцирането на филхармонии до симфониети и се изказа остро срещу олекотените репертоари на театрите в България, които се правят така, че да привличат повече зрители с билети в залите.

Тезата подкрепи директорът на врачанския театър Анастас Попдимитров, домакин на конференцията. Той се усъмни в ползотворността на реформа, чиято единствена цел е да противопоставя софийските театри на извънстоличните трупи. А изкуственото противостоене ражда парадокси като този софийските театри да се стремят да придобият статут на драматично-куклени, без да имат такъв репертоар и капацитет, само за да получават по-голяма издръжка от държавата.

 

В хода на дебатите ясно, че в повечето страни от Балканите ситуацията е идентична на тази в България.

 

Лиляна Мазова от Македония отбеляза, че ако се сменят имената на министри и чиновници никой няма да разбере за коя от двете държави става дума.

Според генералния секретар на NETA Дамир Домитрович в Словения- първата държава-членка на Европейския съюз от Балканите, в която има силно развита културна среда, положението не е по-различно от това в България.

Скандърбек Тулпаров от Дагестан отбеляза, че подобни проблеми има и в отдалечените от Москва и Санкт Петербург райони на Руската федерация.

Спасението е в обмена на идеи, актьори, експериментирането с нови театрални похвати и форми- смята генералният секретар на NETA Дамир Домитрович. А този обмен може да се случва на фестивали като този, който се провежда в момента във Враца.

"Враца има потенциал да се развие в един по-голям европейски фестивал. Наблюдавам една добра селекция на домакинските спектакли- тук са творби на режисьори като Теди Москов, които са доказани имена в Европа. И както каза колегата Стефановски, Враца е театрален град, който ще се развива. Това, което правим с паралелното представяне на чуждестванни творби, само обогатява фестивала.

Основният двигател на Нова европейска театрална асоциация е търсенето на сродни идеи от разноезични, но с близка култура театри. Това е една мрежа, която за няколко години се разви много бързо. И отвори територии за общуване, които са основани не на политика, а на желанието да се гледа и създава театър. И миналата, и тази година, мисля че, благодарение на НЕТА, публиката имаше възможност да види качествени и интересни представления. Имаше доста експериментални естетически форми, особено подходящи за по-младите поколения актьори и режисьори. А когато има предизвикателства- това е добре, защото това е част от мисията на театъра- да изненадва и провокира, да разбуди и разбуни публиката, като покаже нещо ново. Защото понякога обществото има потребност да бъде провокирано- както естетически, така и въобще... Ако е узряло за това!

Защото експериментът е само част от процеса. Театърът е като огледало на обществото- за да започнем да мислим различно ни е потребен, да го наречем шамар, който да ни извади от обичайното ни състояние и да ни подтикне за започнем да мислим различно. Така се получи при нас- в Словения. Ние сме малка държава, но имаше много театри и богата традиция, наследена от някогашна Югославия. А трябва да има нещо ново, нещо свежо, нещо, което да ни стимулира да се огледаме къде сме- защото не може и не трябва да се живее в минало време, нали? Трябва да се гледа напред.

Езикът не е ключово понятие. В този смисъл НЕТА е мрежа, която много бързо се развива- от новата естетика към обмена на идеи, през копродукциите и до фестивалите. Важно е да се развиват фестивалите в посока на популяризиране не само на отделните държави и култури от Югоизточна Европа, но и да се популяризират наши общи ценности, които да представим пред Европа"- мотивира позициите си Дамир Домитрович- генерален секретар на НETA.

"Малкият човек трябва да изкрещи, за да го чуят"- обяснява актуалността на "Женитба" по Н. В. Гогол Скандърбек Тулпаров от Дагестан.

"Естетиката на съвременното изкуство не е зависима от превода. Езиковата бариера може да е предимство. Защото дори когато не разбираш добре езика, може да "четеш" театралната естетика"- убеден е Дамир Домитрович от Словения, генерален секретар на NETA.

"Театърът трябва да диша, да живее свой собствен живот"- отсича Благой Стефановски от Македония, президент на NETA.

"Актьорът е призван да спасява"- проповядва авторът, режисьор и изпълнител в моноспектакъла "Актьор в кутия", от Прищина, Косово- Ментор Зимберай.

А на нас ни остава въпросът готови ли сме да бъдем спасени?