Освобождаването на Видин

НВП Видински митрополит Дометиан

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Герго Гергов, кмет на община Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Антон Пакурецу, посланик на република Румъния в България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Община Видин отбеляза Националния празник 3 март с историческа възстановка. Преди това в село Иново Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан отслужи заупокойна молитва пред паметника на румънските воини, загинали в Руско-турската освободителна война.

"Нека с поклон да изречем вечна и блажена да бъде паметта на всички, дали живота си за верую освобождение отечество нашего", каза в словото си митрополит Дометиан.

"България и Видин никога няма да забравят приноса на тези, които намират смъртта си на чужда земя по време на Освободителната война. Паметникът тук, в Иново, е сред десетките, издигнати в цялата страна, които са външния израз на нашата признателност. Останалото е в сърцата ни", каза кметът на Община Видин Герго Гергов пред хората, дошли да почетат паметта на загиналите.

На възпоменателната церемония присъстваха посланикът на Република Румъния Антон Пакурецу, почетният консул на Румъния във Видин Коста Гривов, народните представители от ПП ГЕРБ Владимир Тошев и Любомила Станиславова, областният управител на Видин Цветан Асенов, представители на политически партии, институции, организации, училища, много граждани.

Във Видин 134-та годишнина от Освобождението на България от турско робство бе отбелязана на площад "Бдинци", където се събраха представители на държавната и местната власт и десетки видинчани. Тържеството започна с празнично шествие от музей "Конака" до площад "Бдинци". След церемонията по издигане на националното знаме, слова по случай националния празник 3 март произнесоха кметът на Видин Герго Гергов и Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан.

Сред първите, поднесли венци и цветя пред внушителния монумент в центъра на града, издигнат в памет на загиналите във войните български войници и офицери, бяха областният управител на област Видин инж. Цветан Асенов и неговите заместници Елка Георгиева и Любомир Низамов. Своята почит пред паметта на героите, защитавали с живота си интересите на българската държава, засвидетелстваха десетки видинчани.

След официалната част бе представена историческа възстановка на освобождението на Видин от турско робство. Подобно събитие в такъв мащаб се организира за първи път в крайдунавския град. То бе направено съвместно от Община Видин и Национален съюз "Единение".

Картините от историческите събития бяха разиграни пред "Стамбол капия". Пресъздадени бяха престрелките с турските заптиета, тържественото посрещане от видинското гражданство на руските части, предвождани от генерал Боревски навръх християнския празник Благовещение и предаването на ключа на града от Изет паша.

Освобождението на Видин

(Из книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов, споделено през www.vidin-online.com)

Във време на освободителната война първият изстрел е даден от Видин на 7.IV. в 6 часа вечерта. Настъпващите освободителни руски войски са минали Дунава при с. Акчар (сега Арчар) и били посрещнати от турските при с. Смардан, където турската войска била разбита. След това поражение освободителите настъпили към града, в който влязли без съпротива през "Флорентин капия", тъй като в това време турците го напуснали през "Стамбол капия". В 1887 г. тук за пръв път стъпва на българския бряг новоизбраният княз Фердинанд I ,тържествено посрещнат от цялото население.

Робството и тиранията може да бъдат дълги и тежки, жестоки и кървави, но никога не могат да бъдат вечни! Това най-добре знае българската нация, която в повече от 1300-годишната си история е водила постоянни борби за своето оцеляване и утвърждаване. Умопомрачително дългото, почти 500-годишно османско владичество не успява да асимилира българската нация, защото църквата, тази светая светих на българщината, запази нейния виталитет.

На 3 март 1878 г. многострадална България възкръсва отново на географската карта, след като е забравена от Европа и света за цели пет века. На 12 април 1877г. в гр. Кишинев руският император Александър II огласява своя прочут "Височайши манифест" за обявяване на освободителната война 1877-1878г., поредната единадесета инвазия срещу Турската империя. В него се казва: "На всички наши любезни верноподаници е известно онова живо участие, което Ние винаги сме взимали в съдбата на угнетеното християнско население в Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е споделял с Нас и целият руски народ, който изразява сега своята готовност за нови жертви за облекчаване участта на християните на Балканския полуостров. Сега, призовавайки Божията благословия над доблестната Наша войска, Ние изповядаме да се навлезе в пределите на Турция." В целия Манифест се говори за "освобождаване на християните", но никъде не се споменава за българите и за създаване на свободна държава-България!

Въпреки това, населението на поробена България от Тулча до Охрид и от Одрин до Видин е обхванато от надеждата на предосвободителната треска. Всички вярват, че "Дядо Иван" идва, за да ни освободи от османския поробител.

С форсирането на р. Дунав и освобождаването на град Свищов от ген. Драгомиров, надеждата за свободата става ликуващо осезателна. Руските войски обсадили армията на Осман паша в Плевен. На 21 ноември румънските войски превзели Оряхово и отрязали всякаква възможност за придвижването на войски от Видин, в помощ на обсадения турски гарнизон в Плевен. На 28 ноември 1877г. е освободен Лом. Падането на Плевен предрешило съдбата на градовете в Северозападна България. Дъхът на свободата вече се носел и в старопрестолния Видин. Най-мощните укрепления на турците пред Видин били при с. Назър махала /Гурково, сега гр. Дунавци- б.а./. На 6 януари армията на румънския генерал Черкез превзела Ботево, Назър махала /Гурково/, Видбол, Търняне и Буковец и развила настъплението си към редутите на Татарджик /Слана бара -б.а./, Раяновци и Рупци. Войските на турския гарнизон, командвани от Изет паша, били изтласкани до покрайнините на Видин и Капитановци.

На 24 януари румънците превзели Смърдан и Иново /до 50-те години на миналия век те бяха отделни села - б.а./, като в жестоката битка загинали 119 и били ранени 316 румънски войници и офицери. На другия ден Изет паша направил опит да си възвърне отново Смърдан, но бил отблъснат. Жителите на Смърдан също организирали отряд и героично обстрелвали турците от прозорците на домовете си. В знак на признателност към падналите в боевете за Видин румънски войници и офицери, на 12 януари 1898 г. в центъра на с. Смърдан бил тържествено осветен, извънредно красивия паметник на падналите войни. През 30-те години на миналия век обаче, поради партизански и националистически страсти, този паметник- шедьовър бил разрушен! Може-би пословичното блюдолизство и ибрикчийство на българските "политици" е стигнало да там, че за освободители трябва да бъдат обявявани само руските войски! По късно, на мястото на разрушения монумент е построено бледо копие на "паметник", представляващ каменна пирамида, с каменен кръст.

Румънската артилерия, дислоцирана в Калафат, подлагала на унищожителни обстрели видинската крепост и целия турски гарнизон. Поради упорития отказ на турците да се предадат, артилеристите от Калафат засипвали града с почти 24-часов огън. Още от началото на канонадата била разрушена военната парна мелница при крепостта. Пострадала високата часовникова кула, както и всички минарета на 32-те джамии, които били като ориентири за румънските артилеристи. Била напълно унищожена най-голямата джамия на Ахмед паша с надгробния паметник на славния Хюсеин. Еврейската синагога също пострадала от снарядите. Не били малко и разрушенията в отделните квартали и махали на Видин. Повече от 550 къщи пострадали от артилерийските обстрели, а някой били напълно разрушени. При всяка война, безспорно най-голямата загуба е отнетият живот на хиляди хора, а след това и разрушаването на много материални и културни ценности, съграждани дълги години. Дългата артилерийска канонада не само сломила високия боен дух на Изет паша и неговите низами, но и почти изличила типично турския облик на Видин с неговите джамии, минарета, глинени къщи от турски тип и сокаци.

На 1 февруари новият командващ на румънската армия ген. Ману изпратил парламентьори в крепостта при Изет паша с ултиматум да се предаде безусловно. Пашата отказал категорично, заявявайки на парламентьорите, че: "Власите са недостойни да им предаде града, затова ще чакам идването на русите"! Така и станало. На 23 февруари пристигнала депешата на султана до командващия Мехмед Изет паша да предаде Видин. На другия ден пристигнал 138 Болховски полк, командван от полковник Амонов, с една батарея и един казашки ескадрон. С нея пристигнал и назначения руски генерал-губернатор Лев Фьодорович Тухолка заедно с майор Нечаев и два конни ескадрона.

Тогава Мехмед Изет паша церемониално предал ключовете на града на руснаците. Румънските войски, които изчакали идването на русите при Смърдан, също се включили в церемонията по предаването на града. На другия ден румънските войски се прехвърлили през Дунава в Калафат. На 15 декември Сърбия също се включила във войната по собствена инициатива! Вероятно в изпълнение на прословутото "Начертание" на Илия Гарашанин и мечтите на Аврам Петрониевич за "Стара Сърбия"! Второстепенната Зайчарска бригада на полк. Здравкович прехвърлила Тимок и заедно с кавалерийския си авангард през Връшка чука поели към Кула. "Братските" сръбски войски заели току-що изоставените от турците окопи и опразнените казарми в околните села, готвейки се да зимуват, тъй като обилен сняг започнал да засипва полето. Сърбите възнамерявали така на "позиция", да дочакат своя звезден миг- докато получат някаква териториална компенсация за своето "участие" във войната. На 31 януари 1878г. обаче в Кула пристигнал руският капитан Рудницки, за да въведе руската власт и новата губернска администрация. Наложило се руският майор Димитри Вукович- Караджич /син на големия черногорски писател Вук Караджич - б.а./ енергично да се намеси за опразването на Кула и цялата българска Тимошка тераса. Сърбите неохотно, с опити за съпротива, се оттеглили, тъй като тези земи изрично били предоставени по Сан-Стефанския мирен договор на България.

Във Видин били взети необходимите мерки за безпроблемното изтегляне на турските войски и преодоляване на последствията от току-що завършилите военни действия, като Болховският полк на полковник Амонов останал в града. Той се изтеглил чак на 30 ноември 1878г. Така, след 482 години, столицата на гордия видински владетел цар Иван Срацимир била отново свободна!

По руски образец, била създадена Видинската губерния, която включвала Видинското, Ломското, Белоградчишкото, Врачанското и Оряховското окръжия. Като изключително опитен администратор Тухолка подбрал своя екип, който да ръководи управлението на сформираната нова административна единица. Негов пръв съветник бил видинчанинът Кирияк Цанков, а завеждащ финансовите въпроси и вицепремиер бил Петко Каравелов. За медицинското осигуряване отговарял д-р Моллов- баща на бъдещите известни министри и професори в България. Вътршният ред и полицейското наместничество били поверени на сърбо-черногореца Димитри Вук Караджич, който бил руски офицер и възпитаник. Отличавал се с изключителни способности на вещ организатор, но типично по руски, страстно привързан към алкохола. По тази причина много скоро бил сменен от Димитър Попов, един високо интелигентен и честен бивш видински учител. Така, под защитата на руския окупационен корпус, бързо и усърдно се установявала българската власт, с необходимите за ръководството на града обществени институции."

На празника днес- 3 март 2012 година, въпреки силния вятър, за тържеството по повод 134-тата годишнина от Освобождението на България от османско иго, на площад "Бдинци" във Видин се събраха над 1000 души.

Споделете

Освобождаването на Видин

Снимката на 4 ноември 2024 година

Инцидент на жп линията в Монтана се размина без пострадали

Турски шофьор на тир отива на съд заради катастрофа с жертва във Врачанско

Проби откриха тежки метали във водата на две ломски села

Девет катастрофи са станали във Видинско за седмица

Столетница от Видин получи подаръци за празника от Общината

Подписан е договор за нови ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй"

За БНР

Радио Видин