Спомен за опълченеца Николай Първанов

На 21 февруари се навършват 121 години от смъртта на опълченеца ефрейтор Николай Първанов.

 

Той е роден през 1853г. в село Бяла, Белоградчишко. През 1876г. младият Първанов емигрира в Сърбия и участва като български доброволец в Първа линейна рота на Руско-българската доброволческа бригада на полк.Медведовски. Заедно с още 600 български доброволци Николай Първанов заминава за Румъния и на 17 април 1877г. е вече в гр. Плоещ и чака идването на Опълчението от гр.Кишинев. На 1 май същата година той постъпва в Българското опълчение и е зачислен в 1-ва опълченска дружина на подполк. Кесяков, в 1-ва рота.

Като редник в своята рота и дружина той се сражава на 17 и 18 юли при с.Джуранли/днес Калитиново/, Новозагорско, на 19 юли под Стара Загора, а от 9 до 12 август защитава Шипченския проход. На 28 декември Първанов се бие за Шейново, а през януари участва в схватките с башибозуците при селата Садово и Кадирфакли, Котленско. За проявената по време на тези боеве храброст, Николай Първанов е награден със Знака на Военния орден „Св. Георги” ІV степен. А на 28 март 1878г. е произведен в чин ефрейтор. От Опълчението се уволнява на 1 юли 1878г.

След Освобождението опълченецът се установява да живее в с.Видбол /днес Дунавци/. Жени се и има пет деца. 17 години служи като чиновник в различни ведомства. За прослуженото време е пенсиониран с 38лв. пенсия. На 21.02.1891г. Николай Първанов умира във Видбол.

Останала без средства, съпругата му Мария пише до председателя на Народното събрание молба да й бъде отпусната пенсия като вдовица на опълченец, за което мъжът й не е получавал нищо по Закона за поборниците и опълченците. Не се знае какъв е бил отговорът, но вероятно не по- различен от молбите на десетките други забравени след Освобождението български герои.