Ученици от Враца изучават народните обичаи

публикувано на 21.12.11 в 14:39

15 ученици от основно училище "Христо Ботев" в село Баница усилено изучават народните традиции и обичаи. В дните преди Коледните празници те започнаха демонстрации на наученото в открит урок по родолюбие, който провеждат в къщата на героичната българка от село Челопек- баба Илийца. В темата от "Игнажден до Коледа" децата представиха най-характерните обреди за поредицата празници.

Игнажден е първият от коледните празници. Той е свързан с обичая "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "полазникът" е добър, богат и имотен човек, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие, сговор и успех във всичко. Облечени в автентични народни носии учениците разиграха идването на полазника и влизането му в къщата. Според обичая във Врачанско полазникът носи наръч съчки или слама от дома си. В къщата на домакина той сяда върху съчките или сламата, за да мътят квачките и да дойдат скоро годежари в дома. Полазникът хвърля и пръчки в огъня, и пожелава: "Колко искри има в този огън, толкова животни да се родят в оборите, и здраве да се пръска в тая къща". След това домакините му дават сито с жито, с което той поръсва из стаите и благославя: "Да се ражда дето рало ходи, а и там дето не ходи". Полазникът се дарява с риза, чорапи, кърпа, а по главата му се посипват жито и сушени плодове. После се сяда на софрата, а който от домакините излезе навън, задължително се връща в къщата с пръчки, които мята зад вратата. Смисълът на този обичай е да се внася в дома, а не да се изнася. В този ден не се и дават пари назаем. Най-добре е да се получават пари. Девойките от Врачанско на този празник се кичели и с гердани от тиквени семки. Обичаят е натоварен с два смисъла- семките наподобяват бели пари, но и символизират плодородието.

Учениците от училището в село Баница знаят много и за Коледа, така както са я празнували старите българи във Врачанско. Заедно с жени от мемориален комплекс "Ботев път", момичетата и момчетата показаха на практика знания за коледната трапеза. Те подредиха приготвени предварително 15 постни ястия. Сред тях бяха обредни пити с парички и късмети от дрян, няколко вида баници с късмети, ошаф от сушени плодове, качамак, пълнени чушки с кълцан боб, които са много популярни във Врачанско, и постни лютики.

Следващият празник, за който се подготвя голяма демонстрация, е популярният в балканските села около Враца Бръшленкьо. "Бръшленкьо" е момински обичай. С него в нощта срещу Василовден се гадае за здраве на хората и домашните животни и за късмет в женитбата. В деня срещу Василовден момите отиват в гората, берат листа от бръшлян и кършат пръчки от дрян. Вечерта се събират в къщата на най-личната мома и с много песни, задявки и смях правят китки от бръшляна. Всяко клонче се нарича за човек от къщата, за животните и за любимия. Китките се връзват с червен конец върху дряновите пръчки, но се слагат и стръкове босилек. След това се потапят в бяло котле с "мълчана" вода, поставено върху дървена синия с разпилени овесени зърна. Често трикраката масичка се изнася на кръстопът, а от овесените зърна момите взимат в шепа и ги поставят вечерта под възглавницата си, за да им излезе на сън бъдещия им съпруг.

И понеже наближават празници, ето и една рецепта, открадната от майсторитите балканджийки в Челопек. Това е дълбоко пазена в тайна стара българска рецепта за коледен домашен десерт- пълнена печена тиква. За целта се подбира средно голяма тиква. Реже се капачето й, а вътрешността хубаво се издълбава. За пълнежа е нужно да се приготвят нарязани на парченца круши, ябълки и дюли. Преди да се поставят в тиквата, парченцата плодове трябва да престоят около час, посипани със захар в тенджера. Когато плодовете се насипят плътно в издълбаната тиква, отгоре се слага и сушено грозде- стафиди. След това се излива или мед, пелте от дюли или сладко. Похлупва се с отрязаното от тиквата капаче. Цялата тиква се слага в по-дълбока тава с вода. Внимава се в тавата да има непрекъснато вода, защото тя играе роля на парна баня. Тиквата се пече около 4 часа на температура от 150-200 градуса. Да ви е сладко!

По публикацията работи: Ева Каралийска

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ученици от Враца изучават народните обичаи

БНР подкасти:

ГЕРБ-СДС са първи в област Враца с 37% от гласовете

43% е избирателната активност в община Кула

Село Моравица се стяга за празник

В Монтана се бави отчитането на протоколите

Ремонт ще спре водата във видински села

Ясни са номинираните за националната литературна награда "Йордан Радичков"

Бави се отчитането на окончателните резултати във Врачанско

За БНР

Радио Видин