Да виждаш със сърцето си

Този понеделник гост в "Калейдоскоп" е инж. Даниела Димитрова. Едно усмихнато мъжко момиче, което не е с панталон само когато е в отпуск. Тя носи ежедневната грижа за стотици декари паркове и зелени площи във Видин. И започва всеки свой ден със споделените тревоги, добронамерените и не толкова добронамерени критики на жителите на нашия град, които не са безразлични към състоянието на зеления пояс на Видин. Изслушва всички, макар често да се случва отправените забележки и препоръки да са с по-остър тон... Прави това с търпение и усмивка, защото обича работата си.

"За мое удоволствие от 1998 година се занимавам с поддръжката на зелените площи на Видин. На практика по цял ден съм в парковете и градините на Видин. За мен това, което съм завършила и което исках да стана, е удоволствие, а не работа. Само Крайдунавският парк- от крепостта Баба Вида до Колодрума- е 88 дка, от които 48 дка са зелени площи, а 40 дка- алеи. Дърветата са около 1500. На тази площ имаме над 6000 храста, чимшири, живи плетове, 3 дка с рози, които са на възраст близо 60 години... Паркът Рова е 31 дка, а парк Владикина бахча- 23 дка. Грижим се и за много по-малки паркови площи- като градинките в пешеходните зони, пред храма "Св. Димитър", кварталните градинки в жилищните комплекси... Може би до една четвърт от разгърнатата градска площ е зеленина"- описва инж. Димитрова своето домакинство.

Грижите за парковете през всеки сезон са различни- след едно много сухо лято, идва есента- време за подготовка на растенията за презимуване и време за резитби и залесяване.

"Лятото на 2011 беше много тежко- за 4 месеца не капна нито капка дъжд... За жалост нямаме цялостна поливна система и там, където няма хидранти, поливахме с водоноски- скъпо и не много ефикасно, но нямаме избор. Не можем да допуснем растенията ни да загинат от суша- все пак сме до река", споделя голямата си болка инж. Димитрова.

"Имаме голямо богатство от различни видове дървета и храсти. Стремим се да поддържаме баланс между широколистни и иглолистни- за да бъдат видинските паркове красиви по различен начин във всеки сезон от годината.

Особено красива е Градината през есента- все още дните са топли, поне около обяд. Не пропускайте възможността за разходка!

"Растенията, близостта с природата, а за градския човек природата са нашите паркове- това е най-доброто лекарство против стрес и преумора"- препоръчва гостът в "Калейдоскоп".

"Имаме няколко вековни дървета- те са маркирани, много са красиви и достолепни. Скоро в групата на столетниците ще влязат липите от основната алея на Крайдунавския парк. Тревожни сме за старите кестени край театъра и художествената галерия- някои от дърветата боледуват, съхнат... Може би защото част от тях са на скат... Но и това е част от нашите грижи за градините на Видин- резитбите и подновяването.

Понякога нашите съграждани се сърдят, че подрязваме старите дървета, без да знаят, че това може да е единственият начин те да бъдат спасени. Имаше много сърдити обаждания за начина, по който подрязахме старите тополи- когато преди три години започнахме прилагането на този метод- прерязване (метод, който се практикува в много европейски страни), много хора се изплашиха, че тополите ще загинат. Нека ги видят сега- те са прекрасни! Не се сърдим на гражданите, които внимателно следят нашата работа. Напротив, надяваме се така посегателствата срещу нашето общоградско зелено богатство да стават по-малко. Много се радваме на работата ни с училища и детски градини- вярвам, че децата, които участват в почистване, в залесяване, в засаждане на цветя, няма никога да посегнат с лошо сърце на направеното от тях самите.

Има и друго решение за опазването на парковете- то също е стара практика- огради и нощна охрана. На старите снимки от Видин се вижда, че през първата половина на миналия век парковете са били оградени. Защо да не го направим отново? Мисля, че си заслужава да се започне обществено обсъждане по темата"- предлага инж. Димитрова.

"Ежедневната ни задача е със средствата, които разполагаме, а може да се предположи, че далеч не са толкова, колкото би ни се искало, да поддържаме парковете така, че хем да е красиво, хем нищо да не загине. Голямата ми мечта е да видя града ни пълен с млади хора. И като съм тръгнала да мечтая- иска ми се да видя запазени цветните лехи, декоративните храси, младите дървета запазени- да им се любуваме и да ги пазим...", остава отворен финала на нашия разговор инж. Даниела Димитрова.

Допълвам всичко казано само с още един факт- при всички разширявания на Крайдунавската градина- още от 1884 година, когато болничната градинка "Каранти бахча" става ядрото на бъдешия Парк, та до последното разширение от 1997 година (когато Паркът продължава от Речната гара до Колодрума, а за да стане това завърналите се от чужбина Веселин и Ангел Нинови правят целево парично дарение), видинчани винаги са участвали в този процес с доброволен труд.