"Желязната" река Тимок

"Природата сме взели на заем от децата си, а екологичното ни мислене трябва да се превърне в ежедневие". Това каза в "Еко Свят" председателят на екокомисията към видинското туристическо дружество "Бонония" Богомил Петров.

В края на юни гребна експедиция тръгна от сръбския град Зайчар по реките Тимок и Дунав и завърши във Видин, като извърши наблюдения на бреговете, речната флора и фауна. Повишеното съдържание на азот и/или други нитратни и химически вещества, има негативно влияние върху качеството на водите- установиха участниците в експедицията. Повишаването на нитратите във водата води до сериозни последствия върху човешкото здраве, като причинява еутрофикация.

 

При този така наречен "цъфтеж на водата" обилно се развиват някои видове водорасли и бурно увеличават биомасата си (над 5000g/m3), в резултат на което водата се оцветява. В България най-често цъфтежът се дължи на някои видове синьо-зелени, зелени и еугленови водорасли. Настъпват няколко взаимосвързани неблагоприятни ефекта в екосистемата. Бурното развитие на водораслите на повърхността води до промяна на светлинните условия за дънните водорасли и те загиват, образувайки токсични вещества. Причина за измиране както на водорасли, така и на риби и други водни обитатели, е и намаленото количество на кислорода във водата. В бавно течащите речни участъци, язовирите и езерата, се стига до екстремален растеж на водорасли и други водни растения, и кислороден дефицит в стоящите води. В условия на "цъфтеж на водата" производството е намалено и може да се стигне до загиване или миграция на ценни видове риба и други водни обитатели. Тези проблеми се проявяват главно през летния сезон, когато с максимума на температурите на въздуха се засилва процесът на повишаване на съдържанието на нитритен азот във водите.

 

 

За решаването на проблемите за замърсяването на водите на река Дунав е важно сътрудничеството между няколко основни партньори- Румъния, България и Сърбия. В това отношение дори са направени първите стъпки. Най-голямото замърсяване на водите на река Дунав е отчетено след градовете Видин, Свищов и Русе. Основното замърсяване обаче идва от българските притоци на реката. През 1991 г. стартира екологична програма за басейна на река Дунав, с финансовата подкрепа на Комисията на ЕО, Глобалния екологичен фонд, представителствата на Австрия и Холандия, както и Световната банка. В края на 1993 г. България, заедно с още 14 други европейски страни, подписа в София Конвенция за замърсяването на водите на реката. Основната цел на Конвенцията бе да се контролира ХТК "Железни врата" I и II. Проектът "Зелен Дунав" започва също през 1993 г. и е част от Дунавско-Карпатската програма на Световния фонд за защита на дивата природа (WWF). Той има за цел да реализира пилотни програми за съхраняване на образци от естествената природна среда на дунавските страни и да осигури устойчивостта им. Началото на инициативата "Зелен Дунав" се поставя на 1 юни 2005 г. в Будапеща. Дългосрочното сътрудничество на страните разположени от двете страни на реката продължава и с изготвянето на съвместните проектни предложения за опазване на реката, крайречните заливни територии и нейните притоци.