Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Приказно безвремие по нашенски

Петър Вълчев: "Най-ценното от старите традиции е да отключват изворите на съзиданието в нас"

10
Петър Вълчев от Вълчек пред изработените от него носии
Снимка: Ваня Минева

"Няма мъжка и женска работа"- казва майсторът на носии от макрешкото село Вълчек Петър Вълчев. Гостът в днешното издание на "Калейдоскоп" вярва, че създаденото от човешка ръка живее от вложената в него любов. И макар че в полудялото по бързи пари, бързи коли, бързи успехи време старата българска носия се е превърнала от личен стил на всяка жена или мъж в музеен експонат, или най-много в сценичен костюм, майсторът на ръчно изработено облекло продължава да преде и да тъче, да плете и да бродира, да крои и да шие.

Всеки ден 75 -годишният вече мъж посвещава по час-два на любимите си занимания. А през това лято му хрумва идеята да сподели сътвореното през годините със своите земляци и подрежда изработените носии в изложба- на площада на селцето, под открито небе. Единственото за сезона културно събитие откри кметският наместник на селцето със 70-десетина жители Петър Любенов:

"Неговите златни ръце са направили всичко това. Дано неговата внучка продължи традициите, за да може наследството на дядо й да не се изгуби."

Снимка"За да предадеш майсторлък някому пак любов трябва"- споделя Петър Вълчев. Любов и от двете страни- и от този, който дава занаят, и от този, който иска да се научи. За него всичко започнало преди много години, когато като петгодишно хлапе започнал да се заглежда в бързите и точни пръсти на своята баба, които с невидимо вълшебство превръщали къделята вълна във фина нишка. Защо да не опита и той?! Ма не било мъжка работа! И какво от това? Хората от малкото полупланинско селце постепенно свиквали с чудатото желание на малчугана.

С годините момчето станало мъж; мъжът се задомил; родили му се две дъщери, а после дошли и внуците. Съпругата му рано починала. Редили се дни черни и бели, ярки и мрачни, понякога добри, понякога самотни... И докато времето навъртало на вретеното годините, постояннен извор на спокойствие за Петър Вълчев били неговите, както сам ги нарича, домашни занимания. Какви ли не изпитания редяла на пътя му Съдбата. Спасявал се в тишината на работния си кът- при хурката и вретеното, тъкачния стан, панерите с ярка прежда, кенарените ризи с бродерия, която само човешката ръка може да направи и само свободната фантазия може да създаде.

Петър Вълчев от Вълчек с любимата си внучка Ирена, Снимка: Ваня МиневаНе за препитание на тялото, а за храна на душата сяда в стана и взема в ръце вретено или игли за плетене майсторът. Затова всяка дреха в изложбата е частица история, която е запазил и иска да предаде напред през времето.

Изучаването на местната стилистика и нелесните умения една дреха са се изработи от начало до край само на ръка, от природни материали и без помощта на машини, Петър Вълчев се надява да предаде на внучката Ирена, която тази ваканция е избягала от София в приказния свят на малкото макрешко селце. Всеки ден е със скицника сред двора и чете с душата си цветните фантации на стария майстор. Заедно боядисват прежда, сядат в тъкачния стан, търсят нов живот за старите носии. Ирена вече е стигнала до един от своите първи лични уроци по естетика и народопсихология: Може и да е вярно, че дрехата не прави човека, но със сигурност изработената собственоръчно дреха му дарява мъдрост, радост и широта на сетивата.

"Сякаш съм облякла много история, която трябва да науча. Като го видя да прави нещо толкова интересно и с толкова страст и изпитвам желание и аз да мога. Да ми разказва- как го прави, защо го прави, какво чувства..."- казва момичето.

Носиите на Петър Вълчев от Вълчек, Снимка: Ваня МиневаЗа нейната майка- Камелия, преди 25 години Петър Вълчев изработил рокля от бял кенар за абитуриентската й вечер.

Уникална кенарена рокля преди това вече била получила и по-голямата дъщеря. Всеки един от тези дарове бащата подготвял с години.

Нашенска шевица с трендафил дарява на внука си, когато 12-годишното момче заминава с родителите си в чужбина- да тегли душата му насам, към България, към корена и земята ни.

Повече от 10 години Петър Вълчев не живее в село Вълчек. Но хората го помнят. И с готовност разказват за него.

Савина Тозорова от Вълчек, Снимка: Ваня Минева"Всичко показано е направено с голяма обич. И с песен на уста. Това може да го върши само човек, който е със широко скроена душа"- казва за грейналата на селското площадче красота Савина Тодорова.

Питам автора на уникалните облекла пее ли докато работи, а той шеговито отговоря, че "Да, пял бил някога, напоследък не..."

"Докато работиш, ти се унасяш в работата си. И си запяваш. Това ме пренася в някакъв друг свят. Просто забравяш всички неволи, нещо ако си огорчен или натъжен, ти го забравяш и се поражда едно хубаво чувство в теб"...

Веотдайността и природната естетика, които дядо Петър носи, зареждат с оптимизъм всички, които общуват с него.
И ги насърчават да мечтаят, на правят планове, да вярват, че дори най-екзотичните и смели фантазии могат да се случат, стига да вярваш в себе си. Както майсторът вярва, че най-ценното от старите традиции е да отключват изворите на съзиданието в нас. Във всяко изкуство.

Носиите на Петър Вълчев от Вълчек, Снимка: Ваня МиневаВидяното, почувстваното сред възрастните хора от село Вълчек, които почти всички бяха излезли на селското мегданче, за да споделят радостта на дядо Петър, ме върна и мен в детските години, при бабините приказки.

И аз бях там, дариха и мен с доброта и обич, хапнахме селска погача, опечена под връшник, пихме сладка вода от стомна, поседяхме под трендафила в двора...

И се оказа, че това усещане за безвремие днес много ни липсва... Смесиха се в него география, история, цветове...

И така, както под старите керемиди на къщите във Вълчек цъфти холандско мушкато в кората от нашенско дърво, така майсторът вярва, че от скицника с тайничко рисувани от внучката Ирина модели българската шевица пак ще грейне в нова носия. И тогава ще се засмее старата му къща. И ще се завърти колелото на живота с още един ход напред...

Има такива хора. Още ги има. Има ги и в нашия намъчен, труден Български Северозапад. И нека ги има! За да пътуваме в усещането за безвремие като в приказка, а не да се изгубим в него.
По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00