Да помним своя корен!

 

Книгата е разделена на три части: "Българката", "Столетници" и "Искри от огнището". Тук са разказите на Валя Балканска, на Грета Ганчева, която е родом от с. Баница, на хореографа Маргарита Дикова. Разказани са и историите на няколко "първи" дами.
"Започвам разказите си за известните българки с първата учителка Цвета Кръстенякова, която е символ на образованието и на просветата в нашия край, с първата киноактриса Мара Нонинска- Миятова- от Борован. Тук са и впечатленията ми от срещите с първата жена-диригент- Радосвета Бояджиева и първата жена-спасител- д-р Карина Сълова. Разговарях и с първата жена-железничар- Параскева Кунович- интересни съдби, интересни жени, прокарали път в чисто мъжки професии, във време на недоверие и отрицание, хули и обиди"- каза авторката и допълни: "Срещата ми с тези хора повлия и на характера ми, по отношение на упоритостта и волата да успея".

Интересни със житейския си опит са и столетниците в книгата- тук е разказът на дядо Анто, възпят и от Иван Вазов, на небезизвестния дядо Петър Цънцарски от с. Типченица, доживял до 107 години. "Порази ме мъдростта на жените. За баба Рада смисълът на живота е в песента, затова казваше: "Без имане може, без песен не може"- разказа Цветана Евгениева. За други смисълът на живота е работата. "Без корен човек се губи"- това пък са думи на дядо Ангел от Челопек, правнук на баба Илийца.

"Това е и моето послание. Бих искала тази богата мъдрост и съкровищница от песни, обичаи и танци, да се запази и предаде на поколенията, защото едно бъдеще се гради върху миналото и върху духовното богатство, на което се възхищават чужденците, а ние не ценим"- допълни Цветана Евгениева.

В третата част на книгата- "Искри от огнището", се разказва както за носителите на фолклора, така и за хората, които работят за популяризирането и запазването на този фолклор.

"Книгата може да бъде интересна за всички възрасти, миналото не може да се върне, но не трябва да се забравя. Ще дойде време, когато "мътната" вода ще изтече и ще дойде "златната" вода. Тогава- след 20-30 години, хората ще имат нужда от Изворчето, от което са тръгнали техните деди. И е добре Изворчето да не е пресъхнало"- каза Цветана Евгениева и отправи своето послание към слушателите на РАДИО ВИДИН:

Да помним своя корен, да помним своя извор, да се поучим от богатия житейски опит и мъдрия живот на нашите предци и да вземем златните зрънца, които са останали от тях!