9 май- Ден първи на надеждата да живеем в мир

За военните и следвоенните поколения 9 май е Денят на победата- денят, в който е обявен краят на най-тежката война в историята на съвременното човечество. Война, в която умират от неестествена смърт над 60 милиона души, от които около 60% цивилни... Война, в която са разрушени над 70% от индустриалните предприятия, давали препитание на предвоенното мирно население на въвлечените във войната държави.

Кошмарът започва през 1933 година, когато постепенно моделите на новата политика започват да изместват естествените извечни човешки ценности. И постепенно променят живота на все повече и повече хора, които от учители, лекари, строители, шивачи, земеделци, готвачи, художници, се превръщат в унифицирани бойни единици. Цинично звучи, но през следващите 12 години всяка смърт е просто цена, при това винаги с уговорката, че е в името на бъдещ по-добър живот... А делнично за всички- живели, воювали, оцелявали в тези страшни 12 години, нищо не е било по-важно от това да се сложи край на военните действия. За запазилите здравия си разум хора, всичко друго е изглеждало по-лесно и по-добро от грохота по бойните полета… За всички.

Лесно е да се дават оценки после- когато на бяла покривка чисти и спретнати политици, историци, социолози анализират събитията. Не за тях трябва да си спомним днес, най-малкото защото те продължават и сега всеки божи ден, със всички възможни медийни средства, безмилостно да ни занимават със себе си… Денят на победата е голямата надежда за онези оцелели стотици хиляди мъже и жени, които с месеци са воювали с един кат дрехи на гърба, които всеки ден са се изправяли пред смъртта без да имат привилегията да измият поне лицето си от калта на окопите… Да, в онези дни, месеци и години нищо не е било по-важно от мира. Затова мъжете и жените в шинели са вярвали в простичката истина, че всички щети са поправими, ако хората останат хора- живи, естествени, обичащи и уважаващи живота.

През ужасите на войната човещината се съхранява като във вълшебните приказки- в обикновени жестове, думи, ритуали, които да напомнят за мира, за нормалността на живота преди и да поддържат живи надеждите, че има обратен път към нормалния живот. Като онзи войник, който не позволявал да зарасне на ръката му драскотината от нокътчето на новородения му син… За да му напомня постоянно защо минава през ада на войната. За да му напомня, че животът го чака. И да вижда в кратките си сънища разцъфналите плодни дръвчета пред дома му, избистреното пролетно небе, облаците, които плуват в огледалото на реката, силуета на любимата жена, която го чака изправена на високия бряг, да чува гласа й. За да оцелее в душата на войника човечността. И тази оцеляла човечност да роди в ада на ежедневната смърт онази крилата фраза на Юрий Бондарев: "Искам да взема цялата ти болка"...

Една от легендите за името на бойната машина БМ-13-16, за която казват, че в голяма степен е решила хода на войната след 1941 година, е, че оръжието е кръстено Катюша по едноименната песен. Една такава бойна машина стои на страж и днес в района на бойните действия, водени край граничното градче Кула. За местните хора Денят на победата е свързан с почитта към паметта на загиналите под Връшка чука техни земляци и руски воини. Борис Борисов попита знаят ли децата днес защо в началото на май родителите им ги водят при момориала? А гост в "Калейдоскоп" бе Маргарита Веселинова, снаха в граничното градче Кула. Маргарита години наред посреща туристи, гости на Кула, близки на загинали край Връшка чука воини от Съветската армия и им разказва за "Катюшата". За нея традиционният празник в Кула в навечерието на Деня на Европа, който е и Денят на победата, има свой собствен цвят. И отново е готова да разкаже историята на бойната машина, пристигнала на собствен ход до мястото на постоянното си пенсиониране.

 "БМ-13 е съветска реактивна система за залпов огън от периода на Втората световна война. С името "Катюша" са известни всички съветски бойни машини от подобен тип. Два дни след нахлуването на Германия в Съветския съюз, на 24 юни 1941 година, е издадена заповед всички разработени образци да бъдат предадени на експерименталната бойна част и в нощта на 30 юни 1941 година седемте съществуващи до този момент установки заминават за фронта. Оглушителният вой и огънят на "Катюшите" имал силен ефект върху противника. Изстрелваните едновременно реактивни снаряди за няколко секунди буквално преоравали обстрелваната площ. Първите 8 полка от по 36 машини са сформирани на 8 август 1941 г. А за щурма на Берлин в края на войната са използвани 1260 "Катюши". За шаси на пусковите установки са използвани специално приспособени американски камиони Студебейкър. От тази модификация са произведени около 1800 машини. Към края на войната в действащата армия има 40 отделни дивизиона, 105 полка, 40 бригади и 7 дивизии реактивна артилерия. За периода на Втората световна война са произведени 6800 установки БМ-13, от които са загубени 3400. Има различни версии за произхода на името "Катюша". Според една от тях името идва от маркировката КАТ- името на конструктора Костиков и техничеките характеристики- автоматично изстрелван реактивен снаряд. Според друга версия, името идва от буквата К, знак на завода- производител на първите серийни машини. Официалното обозначение на машината БМ-13-16 се разшифрова така: бойна машина, която изстрелва снаряди с приблизителен калибър 13, а 16 идва от броя на снарядите в един залп"- разказва Маргарита Веселинова. С нейна помощ се опитахме да направим снимка на днешния 9 май- Денят на Европа, която нямаше да е същата без онзи 9 май, 1945 година, наречен Ден на победата, в памет на всички онези, които не я доживяха. За да ценим живота, да уважаваме свободата да избираме пътя си, без да гледаме на нея като на даденост.