Иван Станчев представя нова поетична книга - РАКХИВА или ГОСПОД е БЪЛГАРИН

Земя

И пак съм истински - на моя кон.
Небе с юзди преполовявам.
Изпил до дъно златния ритон –
пак тук, на Мерул се явявам.
Пак тук с нозе издраскани чернея.
Кося и вдигам земна благодат.
Когато се напия, уморен пред нея,
признавам, че с това си име съм богат.
Признавам, че небето и земята,
са тука родствени от памти-века.
Със златната тепсия разорах нататък,
където вси ще жънем... Нека!