България - страна със сходна историческа съдба на Турция, която 40 години след Освобождението се стреми да се дистанцира от Османската империя, е основното вдъхновение за реформаторските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк.
Когато през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе, той открива, че България е една изцяло европейска страна. За него това е голям шок. Това коментира Явор Сидеров, преводачът на книгата на М. Шукрю Ханиоглу - професор по история на късната Османска империя в департамента по близкоизточни изследвания в Принстън, "Ататюрк. История на идеи".
Това не просто биография на големия турски държавник.
Книгата е история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. М. Шюкрю Ханиоглу маркира интелектуалното и идейното развитие на Мустафа Кемал през всеки етап на живота му – от дете и ученик в раздираната от противоборства Македония до края на дните му през 1938 г. в Истанбул.
В България не знаем почти нищо за Ататюрк, посочва Сидеров.
Последната сериозна книга, която излиза за Ататюрк на българския пазар е от късните 70-те на миналия век. Оттогава насам са излизали много неща, но по-голямата част от тях са базирани на вестникарски статии и не са сериозни изследвания. Освен това много голяма част от тях в българския контекст се фокусират върху любовта му с Димитрина Ковачева - много красива история, но тези статии не казват нищо за мотивите на реформаторската програма на Ататюрк, не казват нищо за техните източници, за източникът на вдъхновението му, нито за това как той успява да прокара тази модернизационна програма.
Книгата е едновременно сериозно академично изследване и достъпно четиво. В нея читателите няма да открият Димитрина Ковачева, но за сметка на това ще намерят България.
България е много важна страна за Мустафа Кемал.Това казва и авторът в предговора към българското издание, написан специално за него.
Там излично е подчертано, че България е основното вдъхновение пред модернизационната програма на Мустафа Кемал, който няма голям опит от пребиваване в Западна Европа. Освен 14-месечният си престой у нас като аташе, той е бил в Западна Европа веднъж в 1910-та на военни маневри в Франция, вендъж към края на Първата Световна война на турне в Германия с тогавашния престонаследник на Османската империя като генерал от свитата му и един път след това на лечение в Австро-Унгария.
На практика, единственият му продължителен престой и досег с нещо различно от Османската империя... е България.
Един анекдот, който авторът споменава в книгата - български турчин, депутат в Народното събрание, кани Мустафа Кемал на опера в Народния театър (на представление на "Кармен" - бел.а.). Мустафа Кемал отива. Той е впечатлен от сградата, впечатлен от публиката, впечатлен от трупата и от спектакъла. И се навежда към приятеля си, българският турчин депутат, и му казва "Сега разбирам защо ни победихте в Балканската война!".
Разбира се, Турция в момента - поне от едни 15-20 години, не е Турция от 1923-та година на Ататюрк. В момента по-скоро в Турция върви едно балансиране и изравняване на двете наследства - светското Ататюрково и традиционното Османско. Защото неговата реформа е отгоре-надолу и без да бъде насилствана, а това е забележително, защото липсват онези белезни на насилие, каквито носи принудата на Болшевишката реформа в СССР. Без да е насилствана, реформата на Мустафа Кемал е много успешна, макар това да не означава, че тя е задължително добре приета от всички.
Мустафа Кемала е разбирал необходимостта от обединяваща фигура в един наистина кризисен момент за остатъците от Османската империя и създаването на Турската република, от личност, която да обедини хората към себе си.
Целият разговор с Явор Сидеров може да чуете в звуковия файл.
Под мотото „Морето“ Художествената галерия в Добрич подреди изложба от своя фонд. В нея са събрани творби на четирима художници, които принадлежат към различни поколения. Родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на..
Благотворителна кампания под надслов "Дари усмивка за децата" организират от Скаутски клуб „Владислав Варненчик“ в навечерието на празниците. Доброволческата акция е в подкрепа на деца в нужда и техните семейства. Всеки, който има желание да се включи, може да го направи, като дари дрехи, играчки, книжки или занимателни материали. Те трябва..
Община Варна обявява конкурс за най-красива външна коледна украса. Победителите ще бъдат обявени на 5 декември и заедно с кмета Благомир Коцев ще участват в запалването на светлините на коледната елха на Никулден Надпреварата ще се проведе от 19 ноември до 5 декември 2024 г. в две категории: Външна украса на частен дом – еднофамилна къща или..
Как завърши 15-ият археологически сезон съвместно между Исторически музей – Балчик и СУ „Св. Климент Охридски“ Късноантичната и ранносредновековна крепост в кв. "Хоризонт" в Белия град ни разказва директорът на музея Радостина Енчева, която е и заместник научен ръководител заедно с ръководителите от Алма матер д-р Румяна Колева и д-р Чавдар Кирилов...
Струнен концерт от събитийния календар на Общоарменския благотворителен Парекордзаган - Варна AGBU "Parekordzagan" - Varna за 2024 година ще очарова публиката във Варна в Градската художествена галерия. В морската столица пристигат виртуозите на древните инструменти канон и уд - Етери Ховханисян и Хайг Язджиян. Мелодичност, мистичност и наслада за..
Центърът по изкуствата "РеБонкърс" във Варна ще бъде ремонтиран с финансиране от Американското посолство в България. Това съобщи за Радио Варна и предаването "Гравитация нула" Ралица Герасимова. Ремонтът на пространството има за цел да го адаптира за сценични и музикални изкуства. Във Варна няма пространства за малкоформатни съвременни сценични..
„Война през два обектива: Там, където мълчанието крещи“ е съвместна изложба на фотографите Олександър Барон (Украйна) и Румен Сарандев (България), която представя общо 40 фотоса. Откриването на експозицията е от 18.30 часа днес в Арт салона на Радио Варна. Една част от снимките показват Украйна и украинците през погледа на Олександър Барон...