"Студена земя" разчувства балчаклии, следващата среща с книгата на журналиста Йордан Зебилянов - в Тервел

След Силистра, Русе и Балчик,  на 31 октомври – в навечерието на Деня на будителите, книгата ще бъде представена и за читателите в Тервел. 

Йордан Зебилянов е роден 1943 година и израснал в село Честименско, Добричка област. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Дълги години работи като литературен сътрудник и зав. отдел „Култура“ на в. „Силистренска трибуна". От 1986 г. живее в Русе и е отговорен секретар на окръжния всекидневник „Дунавска правда“, а след преименуването му във в. „Утро“ до 1993 г. е негов зам.-главен и главен редактор. Публикувал е свои разкази в различни вестници и литературни издания. „Студена земя“ е първата му книга.

„Да знаеш повече от много пишещи край теб, но да не се представяш като техен равен или по-голям побратим. И едва в предела на годините, по настояване на близките - да се решиш да споделиш с останалите своите знания.

Причината? Отсъствие на мисъл за изява. Но и - наследствена почтеност.

Затварям последните страници на тази изстрадана книга и неволно се питам: как се пише за минало, натоварено с толкова много съдба? Но чувам отговора, щом си припомням любим диалог от отдавна разказвана приказка:
- Побратиме, от какво беше онова месо що ни даде най-после?
- Побратимовци, срам не срам, ще ви кажа: отрязах го от дланите на ръцете и от стъпалата на нозете, та ви го дадох“ – пише редакторът на книгата Борис Христов.

Много от присъстващите на срещата в Балчик се сдобиха с книгата, чието първо издание е почти изчерпано, а някои зададоха и въпроси, на които все още не намират отговор въпреки преклонната им възраст. Ние сме изселници, а не преселници. Аз съм роден в българска територия, между Бабадаг и Тулча, непримирим е 88-годишният Никола Колчев от Балчик, който на четиригодишна възраст преживява принудителното изселване заедно с родителите си и петимата си братя. Идват в село Войниково с каруците, трети с конете, други с овцете директно през нивите, а той и по-малкият му брат – заедно с майка им, с влака.

„Докато бяха живи родителите ми … Баща ми, събират се вечер на казана, на мелницата и обсъждат политически въпроси, както правим и днес. И като се върне вкъщи, ние сме събрани всички около софрата и той ни внася новина, че в най-скоро време ще ни върнат обратно“ – споделя Колчев какви са били надеждите тогава на хората.

Разказа му потвърди и самият автор на „Студена земя“: „До петдесет и някоя година къщата ни, на някакъв лесничей е била, типично румънска, баща ми не се решавал да прави нещо по нея, а е майстор-строител, защото са вярвали, че ще се върнат отново. Всички са се надявали, че ще бъде спряно това несправедливо решение …но сега Северна Добруджа е напълно обезбългарена.“

Всички, които искат да се докоснат до „Студена земя“, могат да го направят в заемната за възрастни в централната библиотека в Балчик.