Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Художничката Светла Косева: Варна все още носи духа на Belle Époque

В празничния ден на Варна – 15-ти август, в галерия "Ларго" се откри самостоятелна изложба живопис на Светла Косева. Варненката представя 14 живописни платна, повечето създадени специално за представянето ѝ в родния ѝ град.

Косева е позната на публиката със своя класически, импресионистичен рисунък, с пастелната, изчистена палитра, с композициите, търсещи ефекта на запечатан миг. Темите и образите в настоящата експозиция са характерни за нея – морето, птиците, самотната фигура на брега, музикантът. В картините на Светла винаги ще открием игра на въздуха и светлината, интимност и съзерцателност на героите ѝ, все характеристики, създали в годините нейния разпознаваем стил.

 Може да разгледате изложбата до 3 септември.

Светлана Вълкова разговаря с художничката:


Духът на Варна диша във всички тези картини. Това конкретни места ли са?

Конкретни места са, точно от Варна, от моя роден град, но са някаква компилация също между имагинерни места, които съм сънувала, също места от разни филми, които съм гледала, и всичко това се компилира и се оказват едни такива полуизмислени, полуистински места.

Какви истории разказваш тук?

Истории, които са ме развълнували, истории от покрива на нашия блок, когато е преди буря и където като малка много исках да ходя вятърът да ми вее косата и дрехите. Нашите ме дърпаха да се прибирам, защото е опасно. Как небето надвисва над града, как чайките почват да блестят и те така се оживяват преди буря, всичко е в очакване на нещо и трепти във въздуха. Други истории - самотният музикант по площадите, да кажем. Самотния човек, който или сега ще тръгва, или сега пристига с един куфар. Ей такива истории. Децата малко преди да се пръснат по света...

А тези летящи същества какви са, които летят над църквата?

Тази картина се казва „Три ангела над града“. Сякаш е Варна, сякаш е пешеходната алея на бул. "Сливница", която слиза към морето, сякаш е един остров, полуостров. Просто ангели, които летят, според мен, над всеки град.

Не е многолюдно, обаче, в твоите картини. Някак тихо, приглушено. Сякаш градът е в друга епоха, в някакво друго измерение.

Ами да. Както е микс на места и улици, така е микс и на времена, според мен. Сякаш е минало, ама сякаш е и точно сега. Като че ли времето няма такова голямо значение, просто едно пътуване. Аз даже си мислех да кръстя изложбата „Пътуване“ - всичко е пътуване, животът е пътуване, но го оставих така, за да не уточнявам. Нека нищо да не бъде уточнено, нито времето, нито мястото.

Всеки да си намери мястото и времето.

Да, точно, да.

Извън картините кои са твоите места във Варна?

Разбира се, Морската градина, всички крайбрежни улици, които водят към нея. Нали, слава богу, градът е така построен, че всичко води към морето и то точно затова не можах аз да свикна в София да живея, в Пловдив или където и да е, защото нищо не водеше към морето. Води някъде извън града. Трябва да стигнеш до морето от детското ми съзнание. Всички тези улици, които водят към морето и, разбира се, моята родна махала „Чайка“, където се качвах на покрива да ме вее вятърът...

Каза, че местата тук са точно варненски. Кое е най-характерното за Варна?

Да кажа първо, че имам една картина с любимия ми фар от Шабла, където също като деца много ни водеха при един рибар, там изкарвахме в едни бунгала прекрасни магични летни дни. Това също ми е любимо място. Не е от Варна, но някак си го числя към Варна. Може би защото е Северното Черноморие, от Варна нагоре. И има тук една несебърска църква, но като цяло Варна е аристократичен град, страхотен заради Антон Новак и братя Шкорпил и тия страхотни чехи, които са били по-българи от българите, които са произвели нещо наистина прекрасно и неслучайно перлата е била Черноморието. Ние сме били като Ривиерата. Тук нашите курорти са били страшно модни, страшно привлекателни за туристи от цял свят. И хубавото е, че тези алеи са запазени и до днес. И наистина носи този дух на 20-те години на миналия век. Също града се разраства, но някак си стои добре. Във Варна като че ли все още има чувството за Belle Époque...

Ако имаше машина на времето, би ли живяла в 20-те, 30-те години?

Не знам вече. След онзи филм на  Уди Алън, как се казваше?

„Полунощ в Париж“.

„Полунощ в Париж“, да, той е прекрасен филм. Всеки иска да се върне назад, но много бих искала да е с уговорката за една година. После мога да остана forever, но да пробвам първо.


По публикацията работи: стажант-редактор Елена Атанасова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Eicca Toppinen (APOCALYPTICA): Искаме хората да мислят

Интервю с Eicca Toppinen (APOCALYPTICA) APOCALYPTICA започнаха кариерата си с албум с кавъри на METALLICA. Близо 30 години по-късно финландците издадоха и втора част отново с кавъри на METALLICA. На 28 ноември групата ще представи „Plays Metallica Vol. 2“ и в София по покана на „EventEase“ в Зала 3 на НДК. Това ще бъде деветия концерт на..

обновено на 24.11.24 в 09:45

Балчик за "Петият ъгъл" на Керанка Далакманска: Това е един лирически връх в българската поезия

Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..

публикувано на 22.11.24 в 07:00

Ценностите и добродетелите в семейството на един капитан далечно плаване

Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..

публикувано на 21.11.24 в 09:45
Снимката е илюстративна

Учителите в протестна готовност, ако няма ръст на заплатите от 1 януари

Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...

публикувано на 21.11.24 в 07:00

Георги GOOSH Енчев за премиерата на "Таралежите": Да си таралеж е несъгласие с несправедливостта

Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят  актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..

публикувано на 20.11.24 в 08:30

Експерт: Над 5 млрд. лева годишно харчи българинът за цигари, в домакинствата с ниски доходи разходите стигат 10-15%

Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..

публикувано на 19.11.24 в 08:15

Dwid Hellion (INTEGRITY): Не се опитвам да променя света

Интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY) INTEGRITY са една от първите екстремни банди, които смесват метъл с хардкор. Оригинално групата е създадена през 1988 година в Кливланд, Охайо, но е базирана в Белгия от 2003 година. На 24 ноември INTEGRITY се завръщат в България по покана на „141“. Концертът е в „Grindhouse Skateboard Club“ с подкрепата..

публикувано на 19.11.24 в 07:25