Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поливно земеделие - възможно ли е в България?

Снимка: БТА

От началото на тази година вече няколко пъти бяха подобрявани дневните рекорди за високи температури от времето, в което са били извършени първите измервания. Високите температури през зимата и екстремно горещото време през лятото, започнало още през месец юни, повдигнаха на дневен ред отново темата за поливното земеделие и огромната нужда от неговото възстановяване. За съжаление този проблем обаче се коментира много повече в земеделските среди, отколкото на държавно и политическо ниво и то от години. През това време северната ни съседка Румъния, например, успя да реализира огромни инвестиции и днес там поливни са вече десетки милиони декари земя. 

В област Добрич обработваемата земя е малко над 3 милиона декара, като около един милион всяка година са площите с пшеница, милион и половина заемат пролетните култури царевица и слънчоглед и останалите площи са засети с рапица, ечемик, лавандула и др. Липсата на достатъчно валежи през цялата година неминуемо се отразяват на добивите и ако до преди години говорехме за цикличност по отношение на засушаването, то днес това вече се е превърнало в тенденция.

Вода в Добруджа има за всички, единственият  проблем е, че тя е в подземния воден хоризонт, т.нар. малм-валанж, който е на голяма дълбочина и водата се добива чрез сондажи и при изразходването на огромно количество и без това скъпа електроенергия. През летния туристически сезон, когато трите морски общини запълват капацитета на огромните черноморски комплекси, водата започва да липсва във все повече населени места. Не са редки случаите, в които от Водното дружество призовават хората да спрат с поливането на дворовете си и да пестят ценния природен ресурс. И така при липсата на адекватна държавна политика и осигуряването на достатъчно финансов ресурс за добиване на вода за добруджанци все повече е актуална пословицата – „по вода гази, жаден ходи“. За съжаление все по-жадни стават и земите ни, които осигуряват около 80% от препитанието на жителите на обезлюдяващата се с бързи темпове област Добрич.

Липсата на валежи и запаси от зимна влага са факт, суховеят и горещините също са факт, а страховете на местните хора, че плодородният добруджански чернозем ще се превърне в пустиня стават все по-оправдани.  Преди дни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Илия Проданов заяви в Добрич, че въпросът за поливното земеделие е изключително важен, но няма на кого да бъде зададен.ошото е, че няма с кого да говорим по този въпрос. Когато за последните 10 години имаме сменени над 10 министри на земеделието, е трудно държавата да прави политика, а за да се случат такива неща, има нужда от политика в сектора... Няма никаква политика в сектора", посочи Проданов. 

За абдикиралата от отговорностите си в сектора държава говори и Нели Стоянова, председател на кооперация „Възраждане“, обработваща около 10 000 декара земя.ържавата по много въпроси тотално е абдикирала. А последните две-три години по отношение на земеделието, след коронавируса и войната, имам чувството, че един от малкото работещи сектори в нашата държава се опитва да бъде затрит. Ние не срещаме разбиране от държавата по нито един от въпросите. Всичко трябва да е с молене, със стачки, с безумно обяснение на някакви елементарни неща на хора, които би следвало нас да ни обучават какво трябва да се случи", коментира Стоянова. 

Тя допълни, че в миналото България е имала една добре изградена инсталация - "Това е нещо, което румънците не са унищожили, както ние сме направили", допълни тя:

Многозначителен е примерът как се справя с поливното земеделие съседна Румъния. Там, по думите на Илия Проданов, благодарение на далновидната политика, поливни вече са 35 милиона декара земя.

Дори и един стопанин на земя да е решил да инвестира собствени средства за сондаж, то неговото узаконяване ще му коства години наред, непрекъснато появяващи се нови разходи, документи, изследвания, срокове, лаборатории, докато накрая не се откаже. А има вариант и документите му просто да стоят в нечий кабинет отново години наред, без дори да бъдат прочетени. Плодородна е на подобни примери Добруджа, плодородна е и земята ѝ, а дали ще успеем да вървим в крак с климатичните промени зависи само от нас. Земеделският стопанин може да променя хибридите, сеитбените норми, начините на обработка на почвата, но не може да се занимава и с държавната политика. Би могъл само да даде съвет как тя да бъде полезна, стига някой да се сети да потърси мнението на хората, изкарващи с труд хляба на страната ни.

И тук ще припомним, че една от причините от НАЗ да поискат оставката на зам.-министър Таня Георгиева е именно неуспехът ѝ по отношение на инвестициите за напояване.

Каква е ситуацията в България чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Райнова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Две от вълчетата от изчезналия вид.

Учени клонираха вълк, изчезнал преди 12 000 години

Американски учени направиха сериозен пробив в клонирането на ДНК и върнаха към живот изчезнал преди хиляди години вид вълк, предаде БНР. Вълчетата Ромул, Рем и Халеси са първите в света от своя вид, родени след хилядолетия, обяви базираната в Далас биотехнологична компания Колосъл, успяла чрез клониране на ДНК да върне изчезнал преди повече от 12 000..

публикувано на 08.04.25 в 16:54
Боян Благоев

Във Варна търсят змиеловец

Змиеловец, който да залавя змии на обществени места, търси да назначи Община Варна. Няма изисквания за образованието и професионалния опит. За заловена змия ще се плаща по 100 лева. Подборът за заемане на длъжността ще се проведе чрез събеседване. Срокът за подаване на документи е до 30 април.

публикувано на 08.04.25 в 15:52

Рибари в Бяла хванаха 3-метрова моруна

Рибари от Бяла се похвалиха в социалните мрежи с рекорден улов. Екипажът е хванал във водите край Обзор гигантска моруна с размери 3,25 м дължина и 50 см височина, предаде БНР. Моруната е хищник, в менюто ѝ влизат разнообразни водни обитатели. Обект на активен риболов е заради месото и хайвера си. (т. нар. "черен хайвер", който е изключително скъп..

публикувано на 08.04.25 в 14:35

Мира Стефанова: Стоп на ранните ромски бракове!

Межународният ден на ромите се отбелязва на 8 април. Избран е   по п редложение на Международната организация на ромите "Романо юнион", заради първия Световен конгрес на ромите, който се е провел в Лондон в дните 8-12 април през 1971 година. На него са приети ромското знаме и ромския химн. В България ромите отбелязват деня от 1991 година...

публикувано на 08.04.25 в 09:42

Лесна работа: Бъдете здрави!

В световния ден на здравето няма как да не се фокусираме върху мисия „Здравословен живот“. Аз съм на ниво начинаещи нинджи и потвърждавам, че в нашето приятно и доста нестабилно общество обикновено влизаме много мотивирани. Постоянство обаче постигат малцина. Но в крайна сметка човек трябва да се старае да бъде по-добрата версия на себе си. В този ред..

публикувано на 07.04.25 в 18:05

Неволите в местност Пчелина продължават

Проблемите с разкопаните улици и трудния достъп до домовете на жителите на местност Пчелина още са актуални.  Жители на местност Пчелина се срещнаха с депутата  д-р Десислав Тасков и кмета на район 'Младост" Христо Христов. Според Николай Йотов сега неволите на всички живеещи в новообразувалия се квартал са свързани с липсата на синхронизация на работата..

публикувано на 07.04.25 в 17:55

Жителите на Слънчево остават в протестна готовност срещу рекултивация на горски терен

Жителите на Слънчево, община Аксаково подготвят подписка срещу заповед на Министерството на земеделието и храните, която предвижда фирма, която се занимава с отпадъци, да рекултивира терен в близост до селото. Теренът е 85 декара, държавна собственост, които са съвсем близо до селото, обясни кметът Красимир Михалев. Оттам минава големият..

публикувано на 07.04.25 в 09:55