Когато съм се родила, дядо посадил дърво и го нарекъл на мен. Братовчедите ми също имаха свои дървета. Попски круши. Невероятно сочни и сладки. С всеки следващ рожден ден на патрона си, дърветата растяха по-високо; сянката, която хвърляха наоколо, ставаше по-гъста; плодовете – по-едри и вкусни, а жълтият им цвят толкова се насищаше, че грееше като лятно слънце в талантливо нарисувана картина.
Винаги ще съм благодарна на дядо за този изключителен подарък, който направи на всеки от нас.
Да посветиш на едно дете дърво и така да му подариш невероятно преживяване е очарователно, възпитателно и вдъхновяващо.
Зная колко много хората в наши дни намират за важно да подаряват златни синджирчета, банкови сметки и недвижими имоти, но въпреки това продължавам да вярвам, че един от най-ценните подаръци е именно този, който получихме от дядо.
Той беше работил с хора и технологии и едва, след като се пенсионира, посвети времето си на градината. Вървеше сред лозите и дърветата с учебници в ръка и като вълшебник създаваше, присаждаше, грижеше се, знаеше всичко за всяко плодче и за всяко листенце наоколо. А ние – внуците му похапвахме най-едрите и вкусни плодове. И имахме привилегията от раждането си да притежаваме по едно свое дърво, кръстено с нашето име и растящо заедно с нас.
С този невероятен подарък дядо ни организира по едно специално лично преживяване, което доставя удоволствие и трае дълго-дълго през годините.
Докато си играеш, да изтичаш до своето дърво, да прегърнеш стеблото му, да се насладиш на първите му плодове, да вкусваш от тях късчета радост, а ароматният сок да лепне по ръцете ти и да прави деня още по-сладък и очарователен...
Преживяване, което не може да се сравни с никое друго.
Или след буря да бързаш към дървото си с тревога, дали ветровете са го наранили, оцелели ли са плодовете му – изобщо: дали нещата са наред с милото ти и жизнено приятелче, което освен всичко друго, носи и твоето име.
Днес, години по-късно, все още оценявам силата на този подарък.
С него дядо ни подари щастие... Дълготрайно щастие, което присъстваше в живота ни сезон след сезон, година след година.
Научи ни на грижа, на отношение и отговорност и ни даде възможност да се наслаждаваме на простичките, но безценни удоволствия на живота: да гледаме как крушите растат, заедно да ги берем, да хапваме заедно, докато разговаряме и се смеем и всеки от нас да изпитва гордост, че има свое собствено дърво и се грижи за него.
Моят прекрасен, мъдър дядо ни беше подарил смислено преживяване, което дълго време ни доставяше огромна радост, доближаваше ни до истинската ни същност и създаде незабравими, щастливи спомени. А защо не и преживяване, достойно да се нарече първа детска стъпка в толкова модерните днес практики на личностно развитие?
Освен това то имаше потенциал да се превърне в част от много по-голямо и вълнуващо житейско приключение. Вярно, никой от нас не пожела да стане агроном, но любовта към природата и жаждата за нови пътувания, земи, гледки и събития и до днес горят в сърцата ни.
И още нещо: оттогава зная, че ако някой ми каже: „Обичам круши, череши, ягодова торта, лимонов пай, рози, фрезии, лястовички,... да свиря на китара“... или каквото там обича, това обикновено е началото на дълга, красива история за вълнуващи преживявания и любими, много любими хора.
Автор: Даниела Иванова
Две училища във Варна, по едно в Добрич и Опака, както и училищата в с. Приселци и с. Медовец ще преминат специализираната двугодишна програма на фондация „Заедно в час“ за надграждане на уменията на учители и директори. Общо 45 училища от 34 населени места в България стават част от випуск 2025/2027 на програмата. Това е рекорден брой участници,..
Професионален празник имат днес българските психолози. Той се отбелязва от 1995 година, по идея на студенти психолози, като е създадено и "Сдружение на младите психолози в България", наречено "4-ти Април". Професията на психолога стана много модерна през годините. Много млади хора я припознаха като своя, но и не малка част от тях се отказаха..
138 са дърветата в парковата част до сцена "Филиал" на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна. Едно от тях ще бъде премахнато по препоръка на еколозите на район „Одесос“. Те са преценили, че това дърво е станало опасно. Това каза за Радио Варна Янислава Шопова, кмет на район "Одесос". Тя коментира и наличието на два високи дънера до..
Разруха, боклуци и графити, навяващи асоциации с постапокалиптичен сериал - така може да се опише бившето военно поделение на Строителни войски във варненския квартал "Владислав Варненчик". Мястото тъне в разруха от години, парчета бетон са хиляди, остатъците от кенчета от бира, безалкохолни и енергийни напитки поне няколкостотин. Следите от престой на..
"Дух и форма" е заглавието на втората сборна изложба на преподаватели и служители на ЦПЛР - Общински детски комплекс, Варна, която ще бъде открита официално от 17:30 часа на 7 април във фоайето на първия етаж на Фестивалния и конгресен център. В експозицията са включени маслени платна, графики, акварели, фотографии, приложни занаяти и др...
Добротата е едно от най-хубавите човешки качества, които би било добре да проявяваме по-често. В изобилие от това качество притежава един млад германски шофьор на такси, който се прочу по света с една благородна инициатива. Оливер Бекман предлага безплатни превози с такси всеки петък и събота вечер, но услугата му е достъпна само за дами, с които..
Във Варна няма специализиран център за почасова грижа за пълнолетни с разстройство в аутистичния спектър. Това каза за Радио Варна Йорданка Ненчева, председател на Асоциация „Да съхраним жената“, която създаде Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания от аутистичния спектър „Живот под дъгата“. 25 деца на възраст..