Реновация и разруха – една бяла емблема на брега в Балчик още дълго ще буди недоумение с визията си

Това е Голямата мелница, построена в първоначалния си вид от Анонимното индустриално дружество през 1909 година. За една година е построена най-модерно оборудваната мелница на Балканите, която съдържа и първите стоманобетонови силози в България. Имала е капацитет 75 тона брашно на денонощие. Произвеждала е също грис и макаронени изделия (за пръв път в България).Продукцията на мелницата се е изнасяла в цялото източно Средиземноморие. Голямата мелница стартира и работи успешно до 1916 г., когато попада под обстрела на руския военен флот и понася значителни щети. Производството не може да бъде възстановено. През времето на румънската окупация (1919-1940г.) фасадата и покривът са възстановени.

Около 1980 година е реконструирана основно. Източното крило на сградата, собственост на Министерство на отбраната, също е реконструирано. Покривната конструкция на кулата над силозите е частично опожарена през 1997 година. Част от сградата на мелницата се използваше от Гранична полиция.

Дълги години Голямата Мелница беше изоставена и се рушеше. През 2015 година сградата е реставрирана в оригиналния си външен вид по европейски проект на Община Балчик. Там се помещава туристическият информационен център. Обособени са две изложбени зали, концертна зала, ателиета за художници, ритуална зала, център за обществена подкрепа. Но дър­жав­на­та соб­стве­ност ос­та­на не­ре­но­ви­ра­на.

Ценен за индустриалната и строителна история е фактът, че силозите и обслужващото ги стълбище са запазени в напълно автентичен вид, непроменен от построяването си през 1909 година досега. Тази ценност ще расте, тъй като тук могат да бъдат наблюдавани и изследвани технологиите за изпълнение на стоманобетона от зората на използването му в тази част на Европа, както и поведението му във времето.
Реставрираният навигационен знак върху морската фасада на Голямата Мелница служи на корабите винаги да намират верния път към пристанището на Балчик.

Голямата Мелница е символ на културния и обществен живот на град Балчик - тук започва и завършва крайбрежната алея на града, тук е лятната фестивална сцена на открито. Пред нея и зиме и лете са лодките и сергиите на балчишките рибари. Тази бяла емблема на брега още дълго ще буди недоумение както сред местните, така и сред гостите на Белия град – защо една част е реновирана, а другата тъне в разруха?

„Прословутото разделение на държавна и общинска собственост в България води до недоразумения. Ако трябва да обясня на хората защо Мелницата изглежда по този начин - едновременно обновена и порутена. Поискали сме я от Министерство на отбраната да ни я прехвърлят, включително и преди да осъществим европейския проект за обновяване. Това не се случи и в момента вече неремонтираната част е частна собственост, след като Министерството на отбраната продаде парцела. Смятаме, че ще намерим начин, по който да накараме собственика да възстанови и тази и част във вида, в който трябва да бъде...“ – коментира казуса общинският кмет Николай Ангелов.

Припомняме, че воен­ни­те имо­ти с от­пад­на­ло пред­наз­на­че­ние меж­ду Мел­ни­ца­та и ри­бар­ско­то прис­та­ни­ще сме­ни­ха соб­стве­ни­ка си през 2020 го­ди­на. Със за­по­вед на воен­ния ми­нис­тър бя­ха про­да­де­ни два пар­це­ла с об­ща площ 2773 квад­рат­ни мет­ра, зас­трое­ни с 11 сгра­ди, за об­що бли­зо 600 хи­ля­ди ле­ва. За про­даж­ба­та им бя­ха про­ве­де­ни търгове от Ми­нис­тер­ство на от­бра­на­та. Пролетта на 2021 година но­вият стопанин, който купи и държавната, нереновирана част на Мелницата, за­поч­на да раз­чис­тва те­ре­на за бъ­де­щи­те ин­вес­ти­ции на ат­рак­тив­но­то мяс­то край мо­ре­то. Но спря до там.

В близките години няма да има развитие в района край Мелницата и частта от сградата, защото няма одобрен подробен устройствен план– коментира собственикът Теодор Рошавелов. „Намеренията ми стигат до разработването на подробен устройствен план и нямам никаква идея какво ще стане“ – обяви той, че няма интерес да възстановява Мелницата. Там смята да прави хотелска част, но конкретика ще може да посочи, когато има одобрен ПУП. Ако ПУП допусне събаряне и да се залепи на калкана някаква друга сграда, той ще го направи – уточни Рошавелов, че този процес няма да завърши скоро.

Междувременно Община Балчик установява, че сградата липсва в регистъра на паметниците на културата от местно значение, удостоверение за което е получила при кандидатстването за европейски средства за нейното възстановяване през 2010-2011. „Учудени сме, че липсва в този регистър към този момент. Ще направим нужното да бъде върната“ – заяви заместник – кметът по устройство на територията Димитрин Димитров.

Частните имоти в района, както и рибарското пристанище имат общо ограждение към главната улица „Приморска“. Оградата е обявена за опасна. Имаме уверение от държавното предприятие „Рибни ресурси“ и собственика, че ще се погрижат за обезопасяването и, като се обсъжда и обособяване на общ вход към улица „Приморска, уточни още Димитров.

Дали и колко години ще са нужни за връщане пълния блясък на Мелницата, никой не може да каже на този етап. Но Община Балчик подготвя проект по трансграничната програма за оборудване на една от залите, така че тя да бъде по-атрактивна за туристите и да разказва историята на зданието. Търси се партнираща организация от румънска страна.

А докато документално и на терен всичко завърши, туристите ще продължават да гледат с недоумение "бялата лястовица с ранено крило".

„Дори и в тази ситуация сме намерили забавния момент да им отговаряме, че така ще могат по-добре да си представят как е изглеждала преди реконструкцията и след това. И този отговор задоволява чуждестранните туристи, но не и българските. При тях е ясно, че нещо не е както трябва“, разказва Катерина Янкова от ТИЦ „Мелницата“.