Това е Голямата мелница, построена в първоначалния си вид от Анонимното индустриално дружество през 1909 година. За една година е построена най-модерно оборудваната мелница на Балканите, която съдържа и първите стоманобетонови силози в България. Имала е капацитет 75 тона брашно на денонощие. Произвеждала е също грис и макаронени изделия (за пръв път в България).Продукцията на мелницата се е изнасяла в цялото източно Средиземноморие. Голямата мелница стартира и работи успешно до 1916 г., когато попада под обстрела на руския военен флот и понася значителни щети. Производството не може да бъде възстановено. През времето на румънската окупация (1919-1940г.) фасадата и покривът са възстановени.
Около 1980 година е реконструирана основно. Източното крило на сградата, собственост на Министерство на отбраната, също е реконструирано. Покривната конструкция на кулата над силозите е частично опожарена през 1997 година. Част от сградата на мелницата се използваше от Гранична полиция.
Дълги години Голямата Мелница беше изоставена и се рушеше. През 2015 година сградата е реставрирана в оригиналния си външен вид по европейски проект на Община Балчик. Там се помещава туристическият информационен център. Обособени са две изложбени зали, концертна зала, ателиета за художници, ритуална зала, център за обществена подкрепа. Но държавната собственост остана нереновирана.
Ценен за индустриалната и строителна история е фактът, че силозите и обслужващото ги стълбище са запазени в напълно автентичен вид, непроменен от построяването си през 1909 година досега. Тази ценност ще расте, тъй като тук могат да бъдат наблюдавани и изследвани технологиите за изпълнение на стоманобетона от зората на използването му в тази част на Европа, както и поведението му във времето.
Реставрираният навигационен знак върху морската фасада на Голямата Мелница служи на корабите винаги да намират верния път към пристанището на Балчик.
Голямата Мелница е символ на културния и обществен живот на град Балчик - тук започва и завършва крайбрежната алея на града, тук е лятната фестивална сцена на открито. Пред нея и зиме и лете са лодките и сергиите на балчишките рибари. Тази бяла емблема на брега още дълго ще буди недоумение както сред местните, така и сред гостите на Белия град – защо една част е реновирана, а другата тъне в разруха?
„Прословутото разделение на държавна и общинска собственост в България води до недоразумения. Ако трябва да обясня на хората защо Мелницата изглежда по този начин - едновременно обновена и порутена. Поискали сме я от Министерство на отбраната да ни я прехвърлят, включително и преди да осъществим европейския проект за обновяване. Това не се случи и в момента вече неремонтираната част е частна собственост, след като Министерството на отбраната продаде парцела. Смятаме, че ще намерим начин, по който да накараме собственика да възстанови и тази и част във вида, в който трябва да бъде...“ – коментира казуса общинският кмет Николай Ангелов.
Припомняме, че военните имоти с отпаднало предназначение между Мелницата и рибарското пристанище смениха собственика си през 2020 година. Със заповед на военния министър бяха продадени два парцела с обща площ 2773 квадратни метра, застроени с 11 сгради, за общо близо 600 хиляди лева. За продажбата им бяха проведени търгове от Министерство на отбраната. Пролетта на 2021 година новият стопанин, който купи и държавната, нереновирана част на Мелницата, започна да разчиства терена за бъдещите инвестиции на атрактивното място край морето. Но спря до там.
В близките години няма да има развитие в района край Мелницата и частта от сградата, защото няма одобрен подробен устройствен план– коментира собственикът Теодор Рошавелов. „Намеренията ми стигат до разработването на подробен устройствен план и нямам никаква идея какво ще стане“ – обяви той, че няма интерес да възстановява Мелницата. Там смята да прави хотелска част, но конкретика ще може да посочи, когато има одобрен ПУП. Ако ПУП допусне събаряне и да се залепи на калкана някаква друга сграда, той ще го направи – уточни Рошавелов, че този процес няма да завърши скоро.
Междувременно Община Балчик установява, че сградата липсва в регистъра на паметниците на културата от местно значение, удостоверение за което е получила при кандидатстването за европейски средства за нейното възстановяване през 2010-2011. „Учудени сме, че липсва в този регистър към този момент. Ще направим нужното да бъде върната“ – заяви заместник – кметът по устройство на територията Димитрин Димитров.
Частните имоти в района, както и рибарското пристанище имат общо ограждение към главната улица „Приморска“. Оградата е обявена за опасна. Имаме уверение от държавното предприятие „Рибни ресурси“ и собственика, че ще се погрижат за обезопасяването и, като се обсъжда и обособяване на общ вход към улица „Приморска, уточни още Димитров.
Дали и колко години ще са нужни за връщане пълния блясък на Мелницата, никой не може да каже на този етап. Но Община Балчик подготвя проект по трансграничната програма за оборудване на една от залите, така че тя да бъде по-атрактивна за туристите и да разказва историята на зданието. Търси се партнираща организация от румънска страна.
А докато документално и на терен всичко завърши, туристите ще продължават да гледат с недоумение "бялата лястовица с ранено крило".
„Дори и в тази ситуация сме намерили забавния момент да им отговаряме, че така ще могат по-добре да си представят как е изглеждала преди реконструкцията и след това. И този отговор задоволява чуждестранните туристи, но не и българските. При тях е ясно, че нещо не е както трябва“, разказва Катерина Янкова от ТИЦ „Мелницата“.
Чуйте репортажа на Албена Иванова:Разчистват за нови инвестиции района около Мелницата в Балчик
Днес – 17 ноември, е световният ден на любимата на милиони хора в различни части на света баклава, съобщава турското министерство на културата и туризма. Световният ден на баклавата е празник на една вековна традиция, възникнала в Месопотамия, а днес почитана на всички континенти. Десертът се смята за един от най-вкусните в турската кухня, като освен..
С три поредни спектакъла Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще се включи в 12-ата Нощ на театрите. От днес до 17 ноември театърът ще предложи на зрителите си четири хитови спектакъла със специална пакетна цена. Във фокуса на Нощта на театрите тази година е 80-годишнината от Народния съд, действал в България между декември 1944 и април..
Ученици от СУ "Гео Милев" във Варна се научиха как да преодоляват агресията, да са по-добри един към друг и да се уважават. В училището са приложени методологичните разработки на проф. Румен Стаматов, ръководител на Центъра за позитивно образование на Варненския свободен университет. Това каза Николинка Даскалова - главен секретар на ВСУ „Черноризец..
Подготвя се коледната украса във Варна. Работници поставят дървения постамент на шадравана до Драматичния театър "Стоян Бъчваров". Украса е монтирана и по бул. "Княз Борис I". Светещите гирлянди се поставят около стволовете на дърветата в централната градска част. Живото коледно дърво до театъра все още не е украсено. По традиция..
Коледните пости, наречени още Рождественски пости, започват след Коледни заговезни от 15 ноември и продължават до 24 декември включително. Те са последните многодневни пости за годината. Случва се датата да се измести, ако Коледни заговезни се падат в дни на строг пост – сряда и петък. Понякога постът се нарича Филипов, тъй като по традиция започва в..
Болестта на 48-годишния мъж се развива за около 7 години. През 2015 година губи работата си и остава затворен вкъщи. В началото започва да пие от обяд, но идва момент, в който пие от сутринта. Три-четири месеца след това Димитър вече пие денонощно. Признава, че не е можел да изкара повече от два часа без алкохол. Стига до един литър концентрат на..
Десетият национален конкурс-рецитал по творби на Никола Й. Вапцаров, предназначен за любители , ще се проведе на 30 ноември, от 9:00 ч. в зала „Вапцаров“ на Висшето военноморско училище, носещо името на поета. Наградният фонд е осигурен от Община Варна, а събитието е част от програма "Младежки дейности 2024", на дирекция "Образование и младежки..