Лесна работа: Шангри-Ла

През трийсетте години на 20-ти век излиза книгата на Джеймс Хилтън „Изгубеният хоризонт“. Авторът, който при своите проучвания не е стъпвал по-далеч от Британския музей в Лондон, създава едно измислено и съвършено място.

Хората, напрегнати между две войни и смачкани от Голямата депресия, с радост потеглят на въображаемо пътуване към забележителното райско местенце, наречено Шангри-Ла, за да открият в него хармония, безметежен, продължителен и щастлив живот.

Не правя паралел между тогава и сега, но всеки понякога търси своето Шангри-Ла, с надеждата поне за малко да се отдалечи от напрежението на околния свят. Още няколко разходки до избирателните секции в рамките на месеци плюс международна обстановка, и знае ли човек, идеята може да потрябва. Впрочем, тогава дори Франклин Рузвелт нарича президентското си имение „Шангри-Ла“.

Има времена, в които утопията предлага, макар и временно, спасение.

Класически рай... Спокоен и прекрасен във всяко едно отношение.

Сега се връщам обратно, откъдето тръгнахме – тук и сега.

Първият юлски ден.

Посрещнахме утрото. Красота, приятни емоции.

Който успя да стигне до брега, докосна се до омайващия първи юлски изгрев. Хората, които нямаха тази възможност, приветстваха юли, от вкъщи или от работното си място, може би седнали в офиса, между документите, но с мисли, зареяни там – край морето, в съвършенството на изгряващото слънце, в свободата на новия ден и на мечтаната ваканция, в радостта на всичко желано и предстоящо за сбъдване.

Сега се връщам обратно, там откъдето тръгнахме, за да оставя нещата каквито са: всеки от нас да се намира именно на мястото, където му е хубаво, в компанията и в ситуацията, които му харесват.

И юли навлезе в живота ни.

Разбъркваме леда в коктейлите, наслаждаваме се на красивия летен свят и обсъждаме приятни теми с обичани от нас хора. Вълните тихичко се приближават, сякаш за да чуят разговора, а после игриво отстъпват. Движението се повтаря, както е било хиляди години преди да седнем на брега и както ще продължи да бъде след време, когато на нашето място застанат други, развълнувани от морето хора.

Ледът тихичко пропуква в летните коктейли. Те греят в цветовете на ваканцията: зелено, жълто, синьо, оранжево. Чувството е, сякаш вкусваме заключителната ягодка от великолепната торта на съдбата... Защото сме щастливи: лято, слънце, море, близки хора, приятели, хубави мигове, прекрасен живот.

Ами... Ето го Шангри-Ла. По-хубаво и по-реално от всякога. На брега на морето. В началото на юли. Когато знаем, че пред нас се отваря целият шарен и радостен летен свят и всичко хубаво предстои. Предстоят кротки розови изгреви, красиви пясъчни замъци, които вълните отмиват за забавление. Предстоят детски смях от тук до залеза, сламени шапки, понесени от вятъра в неизвестна посока, любими песни, шумни компании, романтични моменти, ухание на море, смесено с аромата на летни цветя. Предстои цялата прелест на юли – в цветове, звуци, аромати, в неустоимия вкус на освежаващи зрели плодове и в топлото докосване на вълните.

Шангри-Ла е реално място. Намира се на брега на морето и всеки, който има привилегията да преживява тази прелест отново и отново, е щастливец. Дано осъзнава и оценява това!

Нататък всичко е лесна работа. Поемаме по живописния път на лятото и се наслаждаваме на чудесно юлско настроение.