Варненски ученици записаха историите на хора в старчески дом

Историите на хора, изживяващи дните си в старчески дом, записаха ученици в личен разговор с възрастните дами и господа. Предизвикателството да вземат интервютата беше за осмокласници и деветокласници от Международния френски лицей „Шарл Перо“ във Варна. Целта е на първо място да не се прекъсва връзката между поколенията, днес децата имат социални мрежи, но те общуват предимно със свои връстници. А от друга страна с проекта им даваме възможност да добият представа за историята като време, защото събития от преди три десетилетия например, на са се случили толкова отдавна. За първи път правим този проект, за което знаем че е правен в други френски училища по света, но не и при нас. Това разказа ръководителят на проекта, Виктория Монева, преподавател по „Български език и литература“ и "История" в лицея. Направихме две посещения в старчески дом, учениците се бяха подготвили с въпроси за разговора си с възрастните хора да ги питат за тяхното минало, така че да ги разположат да разказжат някакви реални спомени, а не да бъдат стреснати от микрофона. 

Тези истории ще бъдат доразказани от учениците и по този начин превърнати в художествени произведения. В ядрото ще е споделена история, а останалото ще е художествена измислица, тоест учениците трябва да влязат в ролята на съавтори, а накрая рзаказите ще влязат в книга, която ще отпечатаме. Планираме тя да се разпространява в мрежата в страната. Много амбициозно, може би, но ние силно вярваме в нашите възпитаници, че ще имат таланта да създадат едни наистина прекрасни разкази, допълни Викотория Монева.  

Всеки ден ходя при баба ми и дядо ми, говорим за неща, които са ставали преди. Това ми е много интересно, разказа 13-годишната Кристи Маринова. В старческия дом много ме впечатли историята на мъж и жена, които не са се познавали, но когато са отишли в дома са станали най-добри приятели и оттогава са си заедно, сподели още Кристи.

Хората от старческия дом са като моите баби и дядовци – всеки път когато ги попитам малък въпрос, те отговарят с дълго и изчерпателено. И е много хубаво, отбеляза 14-годишният Антон Късабонев. Имах незабравима среща с една учителка по музика, чиято мечта още от дете е била да бъде учител и я е сбъднала. Цял живот е била учитека по музика и е била това, което е искала да стане. Живяла е в Париж, но владее и испански, поговорихме си малко и на френски и на испански, допълни Антон.

През следващата учебна година ще продължим проекта и с видеоинтервюта с хора от старчески домо във Франция. Ще включим и още от нашите ученици, разкри още ръководителят им Виктория Монева.