В деня на пълното слънчево затъмнение се замислих за Земята.
Април. Прекрасният месец на Земята.
Използваме всяка свободна минута, за да избягаме от града, да се разходим сред природата, да се насладим на разкошни гледки и опияняващ чист въздух. А по пътя лек ветрец нежно полюлява сините рокли на теменужките като в бална зала, където са организирани танци в чест на пролетта.
Ухание на треви и полски цветя. Песен на птички. Приказно чувство за свобода и ново, успешно, красиво начало. Това е април. Месецът, през който с пълна сила отново си спомняме колко мила ни е Земята и колко много обичаме природата.
Но връщам се назад във времето и ето ме като дете.
Дойде ли април, всяка свободна минута вкъщи стягаме раниците, обличаме спортни екипи и се втурваме напред – към фантастични туристически преживявания и преходи. Имам чувството, че не живеем, а просто преминаваме от един преход към друг. Не разбирам защо мама толкова настоява да подскачаме като кози по баирите, след като можем да си седим вкъщи, да се тъпчем с шоколадови торти, да излизаме на терасата по залез и да зяпаме замечтано великолепния нежносин отрязък от море и небе, който постепенно се оцветява в розово, сякаш слънцето поляга на цветна възглавничка и се люлее, докато съвсем изчезне в пухкавите облачета на съня.
Тази статична романтика определено ми се струва по-приятна и приемлива от другата, към която се налага бодро да пристъпвам с пълна раница всеки път, когато се отворят няколко свободни дни.
Обичам природата, но някак по-мързеливо и дистанцирано... Според мен в природата дебнат единствено опасности.
Всеки път на тръгване, се сбогувам с любимите си места, неща и хора, защото съм абсолютно сигурна, че някъде в гората ще срещна мечка и тя ще ме изяде.
Спомням си как групата бодро крачи по баирите, всички се смеят, разказват си забавни истории, изчисляват колко още остава до следващата хижа, а аз напрегнато се ослушвам. Всяко трепнало листенце ми звучи като сигнална камбанка, която предвещава предстоящия апокалипсис. Успеем ли да стигнем невредими до целта на похода, това за мен е само отлагане на предстоящата опасност. В гората има какви ли не животни. Рано или късно предстои челен сблъсък с тях. Предполагам, че причината за страховете ми е в приказките, които поглъщам с тонове.
Имам ярък спомен как стигаме до полянка. Там зад дървена оградка се мотаят кръвожадни бикове. Единият се обръща към мен и се втренчва в яркочервеното ми яке. Защо ли все съм облечена в жизнерадостни цветове? Точно през мислите ми преминава история за кървава корида и звярът като по сигнал се втурва към мен. Аз от страх губя връзка с кораба – майка и се затичвам право към добичето вместо в обратна посока. За моя огромна изненада срещата се оказва чудесна, а звярът в действителност е едно мило малко теленце, което си е харесало точно мен, за да сподели радостта от живота и от прекрасния априлски ден.
Развеселената публика аплодира. Аз съм като герой от комикс. Над главата ми се издува балонче с надпис: „Изложих се. Не биваше да става така“.
Нататък по пътя продължавам да се оглеждам за мечката, която ще ме изяде, но какво се случва с нея, предстои да научите в следващо издание на рубриката.
Дотогава ви желая добро настроение и безстрашно отношение.
Страховете пречат да живеем пълноценно и да се наслаждаваме. Преодолеем ли ги, нататък всичко е лесна работа.
Автор: Даниела Иванова
С конференция във Варна ще бъде отбелязан Международният ден на екскурзовода. Събитието започва от 10 часа в петък, 21 февруари, в зала 4 на Фестивалния и конгресен център при вход свободен. Това е трето издание на форума, на който ще се дискутират различни теми, свързани с професията на екскурзоводите, които мнозина определят като лицето на туризма ни...
Общинският съвет в Балчик одобри днес Белият град да подпише споразумение за сътрудничество с турската община Мармарис. „В резултат на подписания договор на 18 юни 2008 година за побратимяване между Община Балчик и Община Армуталан, Република Турция, през годините имахме активни контакти с нейното ръководство, а творчески колективи и спортни клубове..
Централната улица "Св. св. Констанитн и Елена" в кв. "Виница" е почистена до асфалт, обработена е против лед. Страничните улици обаче са истинско предизвикателство за автомобили и пешеходци. Тротоарите също са заледени и на по-стръмни улици са опасни, казват живеещи в района. Чуйте репортажа на Мартин Николов: Пътната обстановката във Варна днес е..
Дарителска кампания за създаване на образователни еко работилници в училища и детски градини провеждат от Академията за рециклиращо изкуство/Recycle Art Academy във Варна. Целта на тези работилници е децата да се учат да пазят природата , каза за Радио Варна Наталия Николова от организацията. Малчуганите ще научат повече за рециклирането,..
Ски пистата във Вълчи дол ще работи през почивните дни за всички любители на снежните забавления. Това съобщи кметът на общината Калоян Цветков. В момента пистата е покрита с естествен сняг, който тази нощ беше обработен. Днес ще бъдат поставени охранителни мрежи, които да отделят скиорите от децата с шейни. В следващите две нощи се очакват..
Тази сутрин в Добрич са били измерени рекордно ниските -20.1 градуса , според данните на НИМХ към 5.00 часа. Там е и най-студено в цялата страна. Досегашния рекорд за минимална стойност на тази дата е от 1984 година, когато са били отчетени -18.4 градуса. В момента в Добрич е -19 градуса , а снежната покривка е 27 сантиметра. Най-много сняг е..
Когато автобусът закъса и ти се наложи да се разходиш из снежна Варна и да повървиш 5-6 километра, виждаш и романтичната страна на изненадалата ни зима...през февруари. Леко си затваряш очите, мижаш (най-вероятно заради снежинките) за непочистените и необработените улици и тротоари и се радваш, че под обувките ти скърца сняг. Снимки: Даниела Стойнова..