Здравка Евтимова: Моето щастие, моето нещастие и моята болка говорят само на български

Писателката Здравка Евтимова представи най-новата си книга "Луничави разкази" миналата седмица във Варна. Изданието съдържа 20 истории, писани през последните три години. Едни от тях разсмиват, а други натъжават. Писателският занаят е занаятът на щастието, каза в интервю за Радио Варна Евтимова. Тя коментира темата за доброто и злото у хората и даде своята кратка рецепта за щастие. С авторката, която неотдавна получи награда за научна фантастика в САЩ, разговаря Даниела Стойнова:

Вярно ли е, че разказите в новата Ви книга са поръчани от хора, които са искали да напишете нещо щастливо за тях?

Не всички от 20-те разказа в книгата, пет са такива. Когато се зарадвам за нещо, се замислям за човекa и пиша разказ за него, без да му казвам. За мен е много интересно дали хората ще се познаят. Когато изпитвам добро чувство, приятелство, обич към някого, усещам, когато е притеснен и нещо го измъчва. Очите му не са добри както обикновено. Когато ме срещне и ми казва: "Преследва ме голям невървой. Напиши ми един щастлив разказ, когато имаш възможност", много се надявам поне един атом от разказа да отиде в живота на човека и да го направи по-щастлив. Случвало ми се е един път да ме срещне такъв човек и да ми каже: "Ти да не си ми написала разказ?" Аз не си признавам, но ми става много хубаво. Не вярвам в магии, но това е силата на думите. Неслучайно човекът, който ни е казал да сме здрави и ни е пожелал хубави неща, ни става по-близък и си мислим за него с радост. Науката все още не е създала апарат, който да оценява тази сила. За мен това е неизследваната част от вътрешната вселена на човечеството.

Има издаден специален сборник с българските клетви и се оказва, че са страшно много.

Той е разделен на 17 сектора, което значи, че на 17 сектора от живота ти могат да ти пожелаят зло. Ние, хората, сме единствените прегради пред това зло. Науката е установила, че само два процента от човешкия мозък е изследван. Може би човекът е една съвършена машина, която може да се лекува, а ние не сме се изучили как да я управляваме. В момента качествата на хората, които са способни да "преместват галактики", стоят на един стелаж и събират духовен и физически прах.

И писателите са, за да ги раздвижват.

Писателите са като всички хора, визирам себе си тук, по-глупави от другите, защото човек с писане не печели пари, а като преводач може да се спечели много. Но аз предпочитам щастието на думите. Само думите могат да дават такова щастие.

Имате един разказ, който казва, че Господ отначало създал света прекрасен и идеален, но злото останало в хората. Това песимизъм ли е?

Не. Това беше едно усещане. Бях изпаднала в един период на невървой, но аз приветствам такива периоди, защото те са пространството, което ми дава толкова много идеи, че главата ми ври от разкази. Бог разполага с безкрайна доброта. И тъй като той е един съвършен майстор, създава нашата планета Земя. Той е толкова щедър, че цялата доброта отива в планетата, и накрая, когато създава хората, не остава добро. В крайна сметка, аз мисля, че това е една от шегите на Бог, защото накрая и той достига до извода, че единствено жената е вечният двигател, способен да превръща злото в добро.

А какво остава за мъжа?

За мъжа остава обичта на жената. Ако е добър и умен, то всяка жена, която има щастието да го има до себе си, би казала на смъртта: „Смърт, вземи мен, нека той да остане.“

Защо покрай Струма се раждали жени с лунички, които можели да правят отрови?

Навремето, когато хората са били безкрайно изтощени, се е случвало мъжете да изкарват яда си на своите съпруги. Легендата е, че в Перник е нямало бита и малтретирана жена, защото близо до река Струма са се раждали луничави жени, които знаят рецептата за отварата. Ако мъжът е зъл и посегне на такава жена, тя започва да му дава капки от нея. Впоследствие мъжът става толкова безсилен, че не може да вдигне пръста на ръката си. Тогава жената му показва отварата и му казва, че ако види още един път юмрука му над нея, на другата сутрин ще бъде мъртъв. Между другото аз съм луничава и съм родена точно там, където минава Струма. Смятало се е, че луничките по кожата са можели да осветяват пътя на щастието, така, както луната осветява пътя. Аз вярвам, че всяко едно момиче е национален капитал, защото носи щастие на мъжа до нея.

Почти няма ден, в който да не получаваме съобщения за насилие и тормоз в училище. Възможно ли е в нашето общество да открием тази „отвара“, която да направи един човек от зъл добър?

Този въпрос винаги ме е измъчвал. Сега работя върху книга на тази тема. Дали е възможно предателят и насилникът отново да стане нормален, а след това и добър човек. Дълбоко в себе си съм убедена, че това е възможно, ако общността събере усилията си на едно място и не оставя сами хората, които са малтретирани. Човекът е сплав от добро и зло. Затова трябва да подхождаме много внимателно към злия човек. Трябва да видим кои са причините за неговата злина.

Вече в САЩ сте популярна, почти колкото сте и в България.

Моето щастие, моето нещастие и моята болка говорят само на български. Когато пиша на български, се чувствам като вятър и вода.

Писателският занаят е занаятът на щастието, дори когато пишеш най-мрачната книга. Когато пишеш за нещо, което те измъчва и не можеш да се справиш с него, показваш че не са те счупили и още носиш глава на раменете си. Колкото и да е корумпиран човек, той има сетиво за самооценка и усеща, когато се е смъкнал толкова много, че съществителното човек не може да седи до него.

Дайте една кратка рецепта за щастие.

На първо място, хората трябва да бъдат здрави, независимо дали са лоши или добри, защото дълбокото ми усещане е, че няма закована доброта. Човекът не е непрекъснато зъл или непрекъснато добър. Моля се за себе си и за хората, които обичам да бъдем спасени от ревност, завист и наложена самота. Аз не се карам с хората, защото вярвам, че избегнатата битка е победа. Колкото по-малко кажеш, толкова по-лесно ще се оправят нещата. Трябва да можем да си затворим устата, когато сме гневни, за да не казваме обиди.

Цялото интервю с нея може да чуете в звуковия файл: