С всеки изминал ден климатичните промени оказват все по-голямо влияние върху живота на Земята. Днес по-чести и по-интензивни катаклизми излагат на риск както природните екосистеми и тяхното биоразнообразие, така и нас хората. Мощни горски пожари и продължителни периоди на засушавания и недостиг на вода биват последвани от тежки наводнения с жертви и материални щети. За съжаление, това вече се случва и у нас. За заплахите алармира кампанията на природозащитната организация WWF България.
Горещи вълни и горски пожари
Свръхгорещите летни дни постепенно се превръщат в обичайно явление. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в България за последните 44 години. Това неминуемо води до увеличаване броя на горските пожари със съпътстващите ги рискове за загуба на човешки животи, домове, инфраструктура, пропуснати ползи от спрени дейности и, разбира се, загуба на местообитания на растения и животни. Проучванията сочат, че климатът в Южна България постепенно се доближава до гръцкия, което увеличава броя на горещите и сухи дни в годината. А това удължава пожароопасния сезон и разширява размера на горски площи, които могат да бъдат засегнати.
„Горските пожари допринасят значително за изменението на климата. На тях се дължат 15% от глобалните емисии на парникови газове. Милиарди тонове въглероден диоксид всяка година отиват в атмосферата. Нещо повече, затоплящият се климат води и до появата на суши“, разказва Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия” във WWF.
Суши и недостиг на вода Горещите вълни са пряко обвързани с периоди на суши и ниски нива на реките, сочи анализ на WWF от 2022 г. Според данните 17% от европейците, както и 13% от БВП на континента могат да бъдат изправени пред висок риск от недостиг на вода до средата на века. През последните години реките в Европа стават жертва на горещините. През август 2022 г. Дунав постави няколко последователни рекорда за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 г. насам. Това застраши бизнеса, индустрията, селското стопанство и дори доставките на питейна вода за местните общности.
Първото и най-важно условие е спешното ограничаване на емисиите от изкопаеми горива. WWF работи с правителства бизнеси и институции за това България да стане въглеродно-неутрална страна до 2038 г. Експертите са убедени, че това е единственият път напред.
В стремежа си да смекчи последствията от климатичните промени WWF търси отговор и в природно-базираните решения.
Залесяване с крайречни гори
Гъсто преплетените коренища на крайречните гори укрепват бреговете на реките и спират ерозията, намалявайки риска от наводнения надолу по течението. При проливни дъждове гората забавя времето, за което дъждът достига до реката, поемайки значително количество вода по листата, шумата и коренищата. А коренищата са в състояние да уловят по-голямата част от биогенните замърсители, попадащи в подпочвените води от обработваемите земи.
Обособяване на влажни зони
Влажните зони и заливаемите територии до реката намаляват риска от наводнения. При проливни дъждове и високи води в реката те могат да поемат значително количество вода и да забавят скоростта на водното течение. В същото време влажните зони са сред най-богатите на биоразнообразие екосистеми на планетата и имат сериозно въздействие върху опазването му. Водната растителност във влажните зони е и един от най-добрите биологични филтри по отношение на органичното замърсяване на водата.
Всеки може да стане част от каузата на WWF, като се включи в кампанията „Подари природа. За нашето бъдеще“. Вижте как на wwf.bg
Дамският клуб „Майчина грижа“ в Добрич организира тази вечер своя традиционен благотворителен бал. Целта е събирането на средства за финансово подпомагане на стипендиантите на клуба, които са даровити деца в неравностойно материално положение или с един родител. Жените от клуба осигуряват стипендии за около 30 деца всяка година. Благотворителният..
На днешната дата се отбелязва Международния ден на известната корейска туршия кимчи. Кимчи е известно корейско ястие с ферментирало зеле и зеленчуци. Приготвянето на кимчи и споделянето на зимнина, както и цялостната празнична атмосфера и вълнение е наречено "кимджанг". От 2013 г. "кимджанг" е практика, включена в Списъка на ЮНЕСКО за..
На 22 и 23 ноември 2024 г. във Варна ще се проведе Осмият национален студентски фолклорен фестивал „Срещи на приятелството“. Събитието дава възможност за сценична изява на български и чуждестранни студенти, както и за създаване на трайни творчески контакти и взаимоотношения между тях. Фестивалът има за цел да спомогне за съхраняване на българската..
Отец Армен Мелконян е новият духовен водач на Арменската православна общност във Варна. Отец Армен Мелконян, с кръщелно име Саркис Мелконян, е роден на 20 март 1971 г. в град Камишли, Сирия. Той получава началното си образование в Националното училище „Ефрат“ в родния си град и продължава богословското си обучение в Зарахианската семинария..
Спасиха видра, затворена в маза на цех за мебели в кв. "Аспарухово". Сигнал за бедстващото животно е подаден в Регионалната инспекция по околната среда и водите, съобщават оттам. Екипи на екоинспекцията и Центъра за защита на природата и животните в Добрич участваха в акцията. Видрата е намерена с изпилени до кръв нокти от опитите й да се освободи два..
Биткойнът за първи път преодоля бариерата от 95 000 щатски долара, все още подкрепян от „ефекта Тръмп“, предаде БГНЕС. Пазарът очаква по-гъвкаво законодателство и икономически политики, които биха били благоприятни за него при бъдещата администрация на САЩ, предаде АФП. Най-голямата по капитализация криптовалута преодоля тази бариера около 01:24 ч. по..
В България най-младата баба е на 28 години. Това казва д-р Антонио Душепеев, който оглавява родилното отделение в бургаската университетска многопрофилна болница, съобщава БНР. Само през миналата година там има 149 раждания на непълнолетни момичета. Сред младите майки има и 11-годишно момиче. "Има огромна вероятност детето на детето, което е родило..