Планина, море и лековит въздух: Село Попович е магнит за младите

Попович е съвсем близо до границата между Варненска и Бургаска област. Село, сгушено в полите на Стара планина, но близо и до морето. Това обяснява и чистия въздух, който според местните жители дори е и лечебен.

Тръгвайки за Попович не знаехме почти нищо за селото. Информацията в интернет се изчерпва с няколко реда в „Уикипедия“ и една криминална новина отпреди няколко години.  Селото се намира на около 70 километра от Варна, на територията на Община Бяла. Всъщност, селото е по-близо до град Обзор, отколкото до общинския център в Бяла, но е от последните във Варненска област. Точно на последната отбивка преди табелата, приветстваща ни с добре дошли в Област Бургас, с колегата Лъчезар Лазаров свихме надясно и около километър-два по-нататък влязохме в Попович. Разбрахме, че сме в селото по голямата и красива табела.

Почти веднага след влизането в селото се озовахме в централната му част. Там бяха кметството, пощенсия клон, до тях имаше малък спретнат парк с беседки, детска площадка и фитнес уреди. Отсреща имаше сграда с магазин, сладкарница и кръчма в едно, отдясно още един магазин, по диагонала беше хранителната борса, която снабдява други села и дори близки градове. Помислих си, че такива неща не се срещат много често по селата. Малко са и тези села, за които има написани стихотворения. За Попович обаче има. Написала го е г-жа Марийка Райкова.

Стихотворението беше сложено прилежно в рамка на видно място в кабинета на кмета Исмаил Мехмед. Ведър човек, милеещ за селото, в което е отраснал. Само преди няколко месеца той започва първия си мандат, но вече има визия и идеи за подобряване на живота в селото. Не че сега е лош животът тук, даже напротив. Кметът ми каза, че хората в Попович живеят спокойно и задружно, без значение от етническата принадлежност. Населението е над 500 човека, като има мюсюлмани, роми и българи, които се разбират чудесно. Кметът сподели още, че в селото преобладават младите хора. Има и такива, които работят в чужбина, но са започнали да строят големи къщи с идеята един ден да се върнат в родното си село.

С носталгия в очите, Исмаил Мехмед ми разказа, че в Попович навремето е имало големи овощни градини, шивашки цех и фурна, където се е правел най-хубавия хляб. В днешно време, градините са основно в дворовете на жителите на селото, а основната трудова заетост е през летния сезон по морето. Все пак, съвсем близо са Обзор и Бяла. В общинския център учат и учениците от селото, тъй като училището тук е било закрито преди години. Сградата му обаче е ремонтирана и в момента е част от голямата и модерна детска градина.

Децата посещават и джамията в селото, до която кмета ни заведе. Тя обаче беше затворена. Все пак влязохме в двора, където имаше една много красива нова чешма, направена с дарение. Джамията не е много голяма, но е запазила изцяло автентичния си вид.

Качихме се по една външна стълба и влязохме в таванската стая на джамията, в която сякаш времето беше спряло. Всичко беше старо, но автентично. А кмета спомена, че тук са се криели някога партизани. От стаичката излязохме на един балкон в основната зала на джамията, която се разкри пред очите ни.

Стана ми интересно и откъде идва сегашното име на селото. Всъщност старото име на Попович е било Ходжа кьой или в превод „селото на ходжата“. После е станало селото на попа, че оттам и Попович, каза още кметът Исмаил Мехмед. Малко по-надолу по улицата, на която беше джамията, в една пресечка се намираше и малката пречиствателна станция.

В селото си имат и собствена канализация, сподели с гордост кмета. „Ето още едно нещо, което би задържало в селото младо семейство с деца“, си помислих. А те не са никак малко. Един от примерите е Несибе Хасанова, избрала да остане в родното си село заедно със съпруга си и двете си деца. Несибе работи в пощенския клон в селото, както и в читалището, което в момента е без сграда. Вече има и готов проект за такава. Пощата в Попович се намира точно до входа на кметството. Излизайки навън, видях Несибе, която запъхтяно бързаше да отключи вратата на пощенския клон. Въпреки че видимо имаше доста работа, тя на драго сърце отдели от ценното си време да си поговорим за живота в село Попович и за писмата, които хората тук изпращат и получават:

Срещу кметството има сладкарница и магазин, но и кръчма в същата сграда. И там се организират много празненства. Умеят да се забавляват жителите на селото. И си тачат празниците и обичаите. А зажени ли се някой – купонът е гарантиран. Това е така, защото в село Попович хората са си като едно голямо семейство, ни каза Милена Давидова, която още един от младите жители на село Попович. Не е родена тук, но е дошла преди повече от две десетилетия. В момента работи към общината и отговаря за чистотата в селото. С нея си поговорихме за ежедневието на село, за сплотеността на хората тук, както и за шуробаджанащината в съвсем добрия смисъл на думата. Първият ми въпрос обаче беше защо е дошла в Попович:

Милена Давидова и нейното семейство са щастливи, че се събуждат всеки ден от песента на петела, сред красивата природа и чистия въздух. Колко му трябва на човек да е щастлив, нали? Е, има си и минусите понякога живота на село, но не може всичко да е идеално. Като малка Милена Давидова е ходила със свои приятели да се къпят в река Двойница, която пресича селото. С колегата Лъчезар Лазаров отидохме до там, но със съжаление установихме, че тя е почти пресъхнала.

Над реката има и голям мост, който обаче се нуждае от ремонт. Кметът ни предупреди да не преминаваме по него, тъй като е опасен. Той каза обаче, че съвсем скоро започва ремонт на моста.

Върнахме се към центъра на селото, където беше голямата и красива чешма с пейка.

Там се срещнахме с жената на нейния създател - баба Зина. Усмихната и трудолюбива жена, която въпреки възрастта си, продължава да помага на общината и да поддържа чистотата в селото. Първо се срамуваше от микрофона, но след това се съгласи да разкаже и тя нещо за селото, в което не е родена, но обича като родно. Някога е работила в овощните и зеленчукови градини в Попович:

Днес в село Попович вече няма големи овощни и зеленчукови градини, но пък си имат пералня, а в началото на селото се строи и млекокомбинат. Това ще създаде и още възможности за работа на хората от селото, според кмета. Предстои и реновирането на стария фелдшерски здравен пункт, чиято позападнала и рушаща се сграда се намира точно зад кметството.

Вече са предприети стъпки и към създаването на мобилна аптека, сподели още Исмаил Мехмед и благодари за подкрепата от Община Бяла.

В много отношения село Попович се различава от други села. Но, не само заради нещата, които не се срещат често по другите населени места. Най-вече заради хората, милеещи за него. Като излизахме от селото видяхме и едно спящо куче на спирката. Казах си „горкото животно, сигурно е бездомно“. После обаче се сетих, че в село Попович не може да си самотен, защото тук всички са като едно семейство.