Хосписите в България са около 40, но за съжаление много от частните домове за стари хора си приписват функциите на хосписите. Те предлагат и по-ниски цени, с което изземат функциите на реално предлагащите специализирана медицинска (палеативна) грижа. Това уточни за Радио Варна академик доктор Димче Миладиноски, председател на Националната асоциация на хосписите в България по повод случая с пострадалата жена в дом за възрастни във Варна, за който нейни близки съобщиха първо пред Радио Варна.
Акад. д-р Димче Миладиноски каза, че е важно да отбележим разликите между дейностите на хосписите и тези на домовете за стари хора.
Хоспис и старчески дом са много различни неща. Хосписът е вид лечебно заведение, регистрира се по Закона за здравето в Регионалната здравна инспекция, след като медицински надзор към Министерството на здравеопазването даде разрешение за работа и лиценз. Заведението трябва да изпълнява всички изисквания на здравните власти, обясни той.
Съществена е разликата с дейността, която упражняват у нас частните домове за стари хора, категоричен е акад. д-р Миладиноски.
Палеативната услуга се извършва в България единствено от хосписите и специализираните болници за активно лечение, тип онкологичните болници, защото само те притежават клинична пътека за онкоболни, която е 20 дни, допълни той.
На въпрос кои институции отговарят за работата на хосписите и на домовете за стари хора, акад. д-р Миладиноски добави, че:
"Институцията, която непрекъснато следи работата на хосписите у нас, е Министерство на здравеопазването чрез Регионалните здравни инспекции. Ежегодно минават комисии, инспекции. Има много съществени разлики със старческите домове. Т.е. един хоспис спазва законите като болнично заведение, тип МБАЛ. Има опасни отпадъци, които се взимат от акредитирани фирми, има и спешни шкафове за лекарства, стаи за инфекциозно болни. Палеативната грижа е изцяло, когато се работи от лека ри и медицински сестри. Такива са хосписите".
Според председателя на Националната асоциация на хосписите в България обикновените хора често бъркат хосписите със старчески домове и допускат греша.
"До момента нямаме регламентирана норма, т.е. клинична пътека в хосписите. Преди 2015 г. го е имало, но сега нямаме и хората са задължени сега да го плащат на частно като услуга. Близките на хора, които имат специфична нужда от грижа в хоспис, не ги разбират тези неща, че хосписът е лечебно заведени, а старческият дом е социално заведение. Често старческите домове пишат, че се наричат хосписи, оттам идва и объркването. Те дават по-ниска цена, и те имат право на рехабилитация, но хосписите са специализирано лечебно заведение. При нас грижата за пациента е съвсем друга и подобен случай на хора, които са в тежко състояние, те не могат да бъдат в старчески дом", обясни той.
Академик д-р Димче Миладиноски препоръча на хората, които търсят правилна грижа за своите близки, първо да се запознаят с това какво е хоспис и какво е старчески дом. Да се запознаят с услугите, които им се полагат на едното и на другото място и да сверят в регистъра в РЗИ във всеки град кои хосписи са лицензирани, ако трябва да настанят възрастен със заболявания.
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..