Името на граф Игнатиев е неразривно свързано с историята на България. Личността му е оказала голямо влияние върху историята на България и на Варна и именно заради това паметникът е изграден на едно от най-хубавите места в морския град. Това подчерта в предаването "Паметниците на Варна" краеведът Николай Савов.
Паметникът на граф Игнатиев се намира в Градската градина между театър “Стоян Бъчваров” и филиала на театъра. Негов автор е скулпторът Жеко Спиридонов, който спечелил първа премия в обявения от общината конкурс. Паметникът представлява гранитен постамент с надписи върху четирите му страни и бронзов бюст на граф Игнатиев.
На лицевата страна на постамента в основата на бюста е поставен фамилният герб на Игнатиеви.
През август 1906 г. паметникът бил монтиран в Градската градина на Варна.
Монументът е изграден в чест и в памет на голямата любов на граф Игнатиев към българите, проявена особено категорично на два пъти – веднъж след април 1878 г. и втори път, когато подготвил и подписал Сан Стефанския мирен договор. След Априлското въстание, докато светът потресен мълчал, граф Игнатиев, който по онова време бил извънреден и пълномощен посланик на Русия в Турция, подготвил доклад и го прочел пред посланиците на Великите сили в Цариград, настоявайки за официална среща на високо равнище. Личните му срещи с представители на европейските правителства ограничили в голяма степен пируетната многозначност на западната дипломация и успели да осигурят на 19 март 1877 г. присъствието на Великите сили във Форин офис в Лондон. Това важно постижение на граф Игнатиев било последвано от още по-важния Лондонски протокол, който развързал ръцете на Русия по отношение на Турция, която пък, разчитайки на противоречията между Великите сили, не приела условията на протокола. В резултат на всички тези сложни и заредени с барут събития на 12 април 1877 г. император Александър ІІ подписал в Кишинев манифест и обявил война на Турция.
За тази война има много описания от участници, историци и писатели, в училищата на България тя се изучава повече от останалите руско-турски войни и българите я познават най-добре. Войната започнала три месеца след подписването на Лондонския протокол, продължила близо година и в края на краищата завършила с освобождаването на българските земи, влизайки в историята под името Освободителна. Тогава именно император Александър ІІ изпратил граф Игнатиев да очертае една доста сполучлива нова България в границите от Варна до Охрид и от Дунав до Бяло море и да я отнесе в Сан Стефано – предградие на Цариград. Там граф Игнатиев приложил своя проект към мирния договор и дал съгласие преговорите да започнат. В късния следобед на 3 март 1878 г. те приключили и граф Игнатиев съобщил на главнокомандващия княз Николай: “Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира.” Съобщавайки вестта за края на Освободителната война, граф Игнатиев станал част от най-красивата страница на българската история.
Няколко месеца по-късно той чул доста горчиви слова и произнесъл доста такива, но отказал на княз Горчаков да участва в Берлинския конгрес, където земите на любимите му българи били нарязани на части и раздадени на други народи. Отказал се и от дипломатическа кариера. Останал член на Държавния съвет, повъртял се за кратко из Министерството на вътрешните работи и се пенсионирал.
На два пъти след Освобождението граф Игнатиев посещава Варна – веднъж през 1902-ра и година по-късно на път за Шипченските празненства.
На 22 юни 1908 г. сутринта от балконите на всички учреждения в града и на много домове били спуснати черни знамена, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев.
Вестниците съкрушено съобщават: “Почина граф Игнатиев, символа на панбългарския идеал, черна скръб покруси истинските български сърца”.
Цялото предаване "Паметниците на Варна" чуйте в звуковия файл:
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва Успението на Св. Кирил Славянобългарски. Свети Кирил заедно с брат си Методий създават славянската азбука и превеждат свещените книги на славянски език. Константин Кирил Философ е роден в Солун в знатно семейство. Завършва обучението си в Магнаурската школа в Цариград. Заедно с брат си Методий..
Денят на лозаря /Трифон Зарезан/ се отбелязва се съгласно Постановление 20 на Министерския съвет от 1962 г. като празник на лозарите в деня на Св. мъченик Трифон, който тогава се отбелязва от Българската православна църква на 14 февруари. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мъченик Трифон започва..