Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Победителката в осми сезон на "Мастър шеф" работи върху създаването на регионален гастрономически бранд

Шеф Марианна Александрова за особеностите на варненската кухня и цацата като гурме

Чаровната варненка се влюбва в готвенето още като дете, едва на 7 годинки приготвя сама меденки


Преди малко повече от месец Марианна Александрова влезе в историята като първия варненец, триумфирал в кулинарното състезание "Мастър Шеф". Чаровната варненка, която отскоро е и асистент в Колежа по туризъм в морската столица, впечатли журито на финала с представянето на традиционни варненски рецепти, базирани на дългогодишни научни изследвания. У дома обича да приготвя морски дарове и здравословни рецепти. Говори за готвенето с трепет и вълнение, а любовта й към кулинарията "пламва" още като е дете. 

Първите меденки, телешко с нахут и македонска баница

"Страстта ми към готвенето се прояви още в най-ранна детска възраст. Още преди да навърша 7 години се опитвах да правя домашни рецепти като зеленчукови супи и меденки. Моята майка, която е моята кулинарна муза, предпочита да готви здравословна храна и от ранна възраст е възпитала у мен една хигиена на хранене. Веднъж обаче я издебнах, когато не е вкъщи и приготвих една рецепта за меденки, наситени с много захар. Тя беше очарована и като бях на 7 или 8 години за първи път ми повери да направя меденки за Коледа. Това беше огромна чест и отговорност за мен", спомня си с усмивка Марианна.

Голямо влияние й е оказала и нейната прабаба, която е била главен готвач в курорта "Златни пясъци" през 60-те и 70-те години.

"Като бях дете, с нея готвехме най-различни традиционни месни рецепти като телешко месо с нахут и македонска баница, която представлява дърпана баница с кълцано месо. Тя е уникална и до ден днешен за коледните празници я приготвяме у дома", сподели още Марианна.  Тя беше категорична, че това е начинът да се съхраняват традиционните стари рецепти.

Именно с възраждането на стара варненска рецепта тя спечели и финала на кулинарната надпревара. 

Особеностите и очарованието на варненската кухня

Мултикултурното влияние във Варна в края на XIX и началото на XX век е дало облика на традиционната регионална кухня, според шеф Марианна Александрова.

"Това го усещам и в ястията, които са приготвяли моите прабаби. Има влияние от гръцка, арменска, турска и руска кухня", коментира тя.

Според Марианна по-особеният климат по морето също отличава варненската кухня от останалите в страната. "Във вътрешността на България хапват по-питателна храна, докато във Варна се яде по-лека храна и морски дарове", допълни Марианна.

Вдъхновение от старите рецепти

Едно от любимите занимания на Марианна Александрова е да търси стари рецепти. Тя често се рови из архивите на варненската библиотека и попада на стари вестници от края на XIX и началото на XX век, в които има и рецепти от онова време. Каза, че всеки може да ги намери, стига да има уменията да чете на старобългарски.

"Много ми беше интересно да проуча какъв е бил добивът на риба в различните периоди - колко риба е вадена, как е приготвяна. Проучвала съм и доста стари ресторантьорски менюта", поясни още Марианна.

Рекламираме Средиземноморска кухня на фона на Черно море

Според Марианна Александрова много от традиционните варненски рецепти отсъстват от менютата на съвременните ресторанти.

"Обидно ми е като един горд варненец и представител на Черноморието да виждам реклами по билбордове на ресторанти, които предлагат прясна риба от Средиземно море. Така рекламираме риба от Средиземно море с панорама на Черно море. Това е абсурдно", коментира Марианна, която съчетава кулинарията и с туризма, а преди години е работила и като екскурзовод.

"Много пъти като екскурзовод туристите са ме питали за регионални ястия. Освен традиционните пържени риби нямаше какво да им препоръчам. Така започнах да проучвам и места, в които могат да опитат местна кухня. Оказа се, че това е възможно само в някои малки капанчета по курортите", спомни си тя. Именно тогава се заражда и идеята й за създаването на регионален гастрономически бранд. В началото на годината тя е публикувала научна статия с концептуален модел за всички стъпки, свързани със създаването на такъв бранд. Провежда и анкета сред варненци за любими продукти, които те преоткриват като родни. Така стига и до тиквичките, които бяха неизменна част от менюто й на финала на кулинарното състезание.

Цацата като гурме

Марианна Александрова недоумява защо много от големите и елитни ресторанти подценяват любимата на варненци риба цаца.

"Много често туристите са ме питали за класическа цаца. В доста ресторанти от по-висок клас не признават тази риба. Защо? В крайна сметка в Испания и Португалия ти вземат 15 евро за една порция сардини. При това добре приготвени. Ние можем да издигнем цацата на едно друго ниво. Аз съм правила доста интересни рецепти с цаца. Филетирала съм я, панирала съм я с "Панко" галета. Става едно уникално гурме изживяване с цаца. Просто трябва да има желание, страст и уважение към местната култура", категорична беше Марианна.

Забравените продукти

В политическия период между 1945 и 1990 година много от традиционните регионални продукти остават позабравени. Марианна Александрова напомни, че България е била един от най-големите износители на аспержи, но в този период те са били забранени, защото са смятани за аристократична храна.

"Имаме много стари рецепти с кестени. Дори в един стар варненски вестник открих рецепта за бишкоти с кестени. Това е много хубаво, защото кестените са с много малко съдържание на глутен и са подходящи за хора с подобни непоносимости. Могат да се направят с подсладител. Правих такива експерименти и стана прекрасно. Разкошни са и крем супите от кестени. Кестените имат много нисък гликемичен индекс и са  приложими като сгъстител за супи или за торти", поясни младата варненка.

Стари рецепти с... тапиока

В едно от старите издания на вестник "Домакиня", Марианна е намерила и рецепта с тапиока. "В периода между 1891 и 1895 година са сгъстявали супи с тапиока. Ние я считаме за екзотичен продукт, а се оказва, че 100 години назад, нашите предци са си готвили с нея. Варна е пристанищен град. Тук търговията никога не е спирала и тези продукти не са били екзотични, включително и във вътрешността на страната", коментира Марианна. 

Риба вместо рибица за Нова година

За новогодишната трапеза победителката в "Мастър Шеф" обича да приготвя традиционни рецепти, но често заменя пържолите с морски дарове. Една от любимите й рецепти е опушен паламуд върху канапе от белтъци и спанак, което изпича без брашно. Добавя крема сирене, след това паламуда, а накрая гарнира и с домашен хайвер. Марианна издаде и своята рецепта за здравословен домашен тарама хайвер, в която разбива хайвера на рибата с обезмаслена извара. По този начин се намалява приема на мазнини и въглехидрати. Технологичното време за приготвяне на тази рецепта е около 30 минути. Освен риба, Марианна Александрова обича да приготвя и скариди за Нова година, а с усмивка си призна, че ги предпочита пържени. Също толкова хрупкави стават и ако се приготвят на горещ въздух, поясни тя. А какво е една Нова година без руска салата? Марианна обаче я приготвя с малко по-различна майонеза, която е по-здравословна. Тя разбира авокадо със скир, а получената консистенция с нищо не се различава от индустриалната майонеза.

Марианна Александрова пожела на всички здраве през новата година. "Ако сме здрави можем да постигнем всички цели и мечти", категорична беше тя.

Чуйте интервюто на Иван Барбов с Марианна Александрова в звуковия файл в началото на публикацията. 





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Илиев

Политологът Ивайло Илиев: Хоризонтът на управление на този кабинет може и да не е толкова кратък

Със сигурност предлаганият кабинет "Желязков" ще започне с крайно ниско доверие. Поради липса на политическа алтернатива обаче, хоризонтът на управление може и да не бъде толкова кратък. Това коментира в предаването на Радио Варан Post Factum политологът Ивайло Илиев. Според него сметките могат да се объркат, ако партия "Величие" влезе в парламента. В..

публикувано на 15.01.25 в 18:40

КТ "Подкрепа" започна подписка за връщане на клас "прослужено време" на държавните служители

Да бъде възстановено възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, по-известно с понятието "клас прослужено време", за държавните служители, настояват от КТ "Подкрепа". Вече има организация за събиране на подписка във всички синдикални структури. Това каза Васил Василев, председател на регионалната синдикална организация КТ "Подкрепа"..

публикувано на 15.01.25 в 08:30

Христина Набошни: 2025-а е много подходяща за посещение на Китай

2025 година е по-специална за българите, пътуващи до Китай. В края на миналата година стана ясно, че през тази ще можем да посещаваме най-многолюдната страна в света, без да ни е необходима виза. Предизвикателствата да организираме визитата си там обаче не са никак малко.  Отдавна сме свикнали да си помагаме с какви ли не мобилни приложения, а сред..

публикувано на 14.01.25 в 07:30

„Неизчезващите“ - открит урок на киношкола „Братя Люмиер“ във Варна

Младите кинематографисти от киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР – Общински детски комплекс канят варненци на открит урок в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Той ще се проведе днес, 13 януари, от 17 часа. Поводът е рождената дата на българското кино.  На 13 януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм..

публикувано на 13.01.25 в 08:25
Станислав Стоянов, депутат от

Евродепутатът Станислав Стоянов: Шенгенското пространство е инструмент от друго време и създаден при други нужди и реалности

Земеделците и фермерите в ЕС са силно обезпокоени от търговското споразумение ЕС-Меркосур, договор за свободна търговия между Европа и икономически блок включващ няколко държави от Южна Америка. Това каза за предаването „Позиция“ евродепутатът от партия „Възраждане“ Станислав Стоянов. По думите му, подписаното тихомълком от председателя на ЕК..

публикувано на 11.01.25 в 13:45

Специализациите на лекарите продължават да са дефицитни

До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти. В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти ( това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр. ), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се..

публикувано на 10.01.25 в 09:36

Влад Уласевич (JINJER): Най-важният албум е винаги следващият

Интервю с Влад Уласевич (JINJER) JINJER отдавна надскочиха локаната сцена. С барабаниста на групата Влад Уласевич се чухме по повод предстоящия диск на украинската банда „Duél“, който ще стане факт в началото на февруари. Предварително бях уведомен да не задавам въпроси за войната. За това и темата не е засегната в интервюто. За него Влад..

публикувано на 10.01.25 в 08:20