На 20 декември честваме паметта на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей. Евангелистът описва спора между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Исус прегърнал едно дете и казал: ˮАко се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема“. По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.
Много от условностите, свързани с религиозния смисъл на Игнажден, са проникнали във фолклорните практики. Но със сигурност народният обичай предшества установяването на църковния празник. Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.
На Игнажден започват коледните празници в традиционния български календар. Започва и преходът към новата година. От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето – всичко това е вплетено в игнажденските ритуали.
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай полазване е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полазникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полазника богато, а той на свой ред ги благославял.
На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с пълни ръце. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.
„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, в които се срещат тези думи. Според народната вяра, от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.
На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките.
Това правят и съвременните българи – някои внимават кой ще влезе в дома им на Игнажден. Други се стараят да не дават пари назаем. Но всички с нетърпение очакват празниците, за да ги споделят с любимите хора.
Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото..
Центърът за настаняване от семеен тип "Владиславово А" е социална услуга от резидентен тип, част от Комплекса за социални услуги за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Центърът работи от 2015 година и е дом на 11 деца и младежи със специални потребности на възраст от 3 до 25 години. Скоро очакват и нов член на семейството си. Всички те са..
Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..
На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...
Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..
Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..
Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..