На 20 декември честваме паметта на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей. Евангелистът описва спора между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Исус прегърнал едно дете и казал: ˮАко се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема“. По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.
Много от условностите, свързани с религиозния смисъл на Игнажден, са проникнали във фолклорните практики. Но със сигурност народният обичай предшества установяването на църковния празник. Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.
На Игнажден започват коледните празници в традиционния български календар. Започва и преходът към новата година. От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето – всичко това е вплетено в игнажденските ритуали.
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай полазване е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полазникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полазника богато, а той на свой ред ги благославял.
На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с пълни ръце. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.
„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, в които се срещат тези думи. Според народната вяра, от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.
На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките.
Това правят и съвременните българи – някои внимават кой ще влезе в дома им на Игнажден. Други се стараят да не дават пари назаем. Но всички с нетърпение очакват празниците, за да ги споделят с любимите хора.
С експозиция на униформи, оръжия, предпазни средства и други атрибути през годините Областната дирекция на МВР в Добрич отбеляза своя професионален празник. Да разгледат своеобразния музей и да научат подробности за експонатите бяха поканени и деца от полицейските управления, училища и детски градини от цялата област. За здраве на полицейските..
Спектакълът "Храбрият оловен войник" е най-новото заглавие в афиша на Държавния куклен театър във Варна. Премиерата е тази вечер от 18 часа, както и в събота от 11 часа. „Храбрият оловен войник” е една от най-трогателните приказни истории, написани някога. Ще ни я разкажат собствениците на магазин за детски играчки в Копенхаген - г-н Нилсен, съпругата..
Строителната компания Комфорт ООД , която отбелязва своята 35-та годишнина разполага с внушителен списък на десетки реализирани жилищни и административни сгради, търговски обекти, хотели. Затова със сигурност можем да се доверим на отговора й по въпроса какви трябва да бъдат съвременните домове, какви са търсенията и изискванията на клиентите..
Архангеловден, наричан по-официално Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили, е християнски празник в чест на архангел Михаил и на възглавяваните от него небесни сили, известни като "ангелски чинове", от които този наричан ангели е считан за най-ниския и най-близък до хората. Установен е в чест на „съборното единство на..
От началото на месеца започна новата кампания на сдружение "Операция: Плюшено мече". Тя ще продължи до 6 декември, а в нея могат да се включат всички, които искат да зарадват за Коледа деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания и от социално слаби семейства в България. Заедно можем да върнем Коледата на българските деца в..
Над 100 са подадените до момента заявления за предоставяне на безплатни компостери за домакинствата на територията на община Варна. Кампанията започна в началото на тази седмица и ще продължи до 10 декември, а общият брой на компостерите е 500. Одобрението ще става по реда на подаване на заявленията, за което е необходимо да се носи единствено..
33-тата антарктическа експедиция отплава с научно-изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" от Морска гара - Варна. Екипажът е от 34 души. Те бяха изпратени от своите близки, а емоцията, уловена в снимки, е дело на Румен Сарандев. Сред членовете на екипажа са двама орнитолози, двама учени от..