179 години от рождението на Капитан Петко войвода ще бъдат отбелязани във Варна от 11 часа днес.
Официалната част пред паметника на войводата ще бъде отбелязана на площад „Тракия“ с тържествени поднасяне на цветя и венци и военни почести.
В 18 часа ще се проведе концерт на фолклорните състави на тракийско дружество „Капитан Петко войвода“ – Варна в дом „Тракия“.
Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.
Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село Тахтаджик, от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хоро. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя семейството и излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути ликвидират убийците на Матю и Вълчо и главния виновник бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската полицейска потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са така респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две успешни битки с потерите през месец август, четата им става легендарна.
На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптиета и башибозуци открива и загражда станалите вече деветима хайдути край село Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в затвора в Гелибол. Организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора „Канлъкуле“ (Кървава кула), известна днес като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отричат всичко, турците решават да ги прехвърлят в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиетата и успяват да се освободят, но скоро при една турска засада всички освен войводата са пленени.
През 1864 г. новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при старата Момчилова крепост Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дена по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата не само дава отпор и отблъсква потерите, но ги и преследва. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за победата си над на Ангел войвода. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина – на 30 август и на 28 септември.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленския род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на останалото в пределите на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия. Днес тази организация носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.[2]
През 1891 г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, когото семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале (наричана и Барутхане, погрешно асоциирана с подземията на Римските терми), след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат в Станимака, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му издига паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.
Елементарните сметки за мнозинство за съставяне на правителство сочат, че най-логично е то да е формирано от коалициите ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България". Всеки опит да се прави мнозинство с други партии около едната от двете коалиции е игра. Това каза политологът Даниел Стефанов в предаването на Радио Варна Post Factum. Той..
От днес започва рехабилитацията на пътната настилка в район „Аспарухово“, като началото на дейностите е подходът към корабостроителницата под Аспарухов мост. След това техниката и екипите ще изпълнят текущите ремонти по улиците и булевардите в квартала, посочват от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ към Община Варна.
Още тази седмица може да започне демонтажът на неработещите павилиони на ул. „Д-р Пискюлиев“, информираха от Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред". Премахването на бараките ще става по утвърден график, във връзка с изпълнението на инвестиционен проект за основен ремонт на улицата в отсечката от ул. „Ангел Кънчев“ до бул...
Предвижда се цялостно обновяване на сградата на Диагностично-консултативния център „Света Екатерина“ и изграждане на допълнителна пристройка към нея, в която да бъдат обособени операционни зали. Това каза управителят на ДКЦ-5 д-р Галина Павлова. Ремонтът ще бъде финансиран по програма "Региони в растеж", проектът на стойност 8,5 млн. лева е класиран..
Протест под надслов "Нито една повече" ще се проведе в редица градове у нас, сред които и Варна. Шествието във Варна започва от 18 часа пред Съдебната палата на площад "Независимост". Да покажем солидарност с всички момичета и жени, преживели или станали жертва на насилие, посочват организаторите. В същия час протестни акции ще се проведат още в..
От началото на годината до края на октомври във Варна има ръст на издадените заповеди за защита при домашно насилие. Tе са 420, докато за същия период на миналата година са били 338. Това съобщи регионалният координатор по темата в ОД на МВР полицейски инспектор Янка Донева н а специален брифинг, посветен на Международния ден за премахване на..
Увеличава се броят през настоящата година на издадените заповеди за защита, свързани със случаите на домашно насилие, на територията на област Добрич. Извършилите престъпления от този характер от 1 януари до 31 октомври са 136 мъже и 18 жени. При издадените 146 заповеди за защита от домашно насилие потърпевши са били 35 деца, 128 жени и..