Шабла - Чернавода - пътешествие в миналото

Годината е 1979. На западния бряг на Дуранкулашкото езеро е открит праисторически некропол. В него са намерени над 1200 погребални съоръжения. В някои от гробовете са открити накити от злато и мед. В гроб 165 е намерена златна спирала, която е с 200-250 години по-стара от златото от Варненския некропол. Историята на златната спирала е част от Първата цивилизация на стара Европа. Тя е наречена Хаманджия и нейното богатство е достъпно за посетители с помощта на трансграничния проект „Възстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт“ между Шабла и Чернавода, Румъния.Резултатите от проекта бяха представени на специална обиколка, както в България, така и в Румъния.

Понеделник 20 ноември. Осем часа сутринта колона от автомобили и в двете посоки между Кичево и Оброчище. На места пътят е почистен от снега на половина. На други са оставени малки преспички, за да може пътуването и денят на водачите на транспортни средства да бъде вгорчен. Просто ей така – някой не си е свършил работата докрай, смятайки, че като изчисти едната лента и всичко ще е наред. С провирания между автомобилите и час и половина по-късно, вече съм в Шабла. От там започва и същинската част от пътешествието и опознаването на култура Хаманджия – Първа цивилизация на Стара Европа. Мястото е Дуранкулашкото езеро. Кметът на Шабла Мариян Жечев за важността на обекта.

"Най-важният археологически обект на територията на Община Шабла. Имаше нужда той да бъде социализиран."

Като дейности в района на Дуранкулашкото езеро е свършена много работа. Този археологически комплекс и преди е бил социализиран, но с времето изграденото е занемарено.

Проектът е на стойност близо 1 милион и 500 хиляди евро. Финансирането от община Шабла е на половин милион.

На големия остров в Дуранкулашкото езеро хаманджиите изграждат невиждан дотогава в Европа властово-административен център с големи представителни сгради, някои от които на два етажа. Това е първата каменна архитектура в континентална Европа, представя археологическите находки Иван Вайсов, научен ръководител на проучванията на Големия остров. За посетителите на археологическия обект е достъпен и пещерният храм на богинята Кибела. Съграден е около 400 години преди новата ера.

"Това е единственото място, където е проучено изцяло единственото запазено прабългарско селище. Има експонирана една малка част от него, крепостната стена, сградите, които са реставрирани още 1981 година."

Култура Хаманджия е известна със своята щампована украса. Инструменти за нейното изработване са открити при археологическите изследвания.

Старият посетителски център е превърнат в музей. В него има подредени артефакти за живота на хаманджиите. Като на място в пода е представена типична за онова време глинобитна площадка.

Всичко това и много още е достъпно по проекта е „Възстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт - Хаманджия – Първа цивилизация на Стара Европа“.

 Всички знаем, че най-старото обработено злато в света е от Варненския некропол. На западния бряг на Дуранкулашкото езеро обаче в праисторическия некропол с над 1200 погребални съоръжения е открито обработено злато, което предшества с 200-250 години това от Варна.

Тези златни находки се съхраняват в Регионалния исторически музей в Добрич. Какво точно представлява това златно съкровище, разкрива Десислава Христова, уредник в отдел археология.

"15 предмета. Те са доста повече, но една част от тях са много малки мъниста. Нанизани са на гривни. Има няколко от тях. Също така една златна спирала, която е използвана като игла за коса, една апликация също от злато, която е била пришивана към дрехи."

Направени са и безплатни смартфон приложения за обектите от туристическия маршрут Хаманджия.

При посещението на обектите в Румъния, на туристите се предоставят слушалки, с помощта на които те ще могат да слушат историята на цивилизация Хаманджия на български, английски, румънски. Проектът за Първата цивилизация на Стара Европа се изпълнява между община Шабла и румънския град Чернавода. Първите доказателства за култура Хаманджия са открити през 1953 година от румънския археолог Димитру Берчу на брега на езерото Головица, близо до село Бая Хаманджия в Северна Добруджа. Владенията на хаманджиите са се разпростирали от Варна до Чернавода.

Границата с Румъния. За разликата от двете страни на пропускателния пункт няма да говорим. Сравнението не е в наша полза. До Чернавода пътуваме и по магистрала. Сто километра по-късно пресичаме моста над канала море-езеро и сме вече в града. Посрещат ни в кметството. Двуетажна сграда, построена през 1937 година, която освен административен център, е и център за изкуствата.

„Към общината има назначена балерина, която обучава децата на балет. Работила е в Констанца. Завършила е в Унгария.“

Кметът на Чернавода Ливиу Негоица управлява град с 20000 души.

„По европейски проекти сме усвоили много средства. С европейски пари сме направили ремонти на всички училища и детски градини. На последно място оставихме сградата на общината. Можехме първо да започнем с нея, но не искахме хората да ни критикуват, че първо сме оправили кметството, а едва след това сме помислили за децата.

На територията на града е построена първата румънска атомна електроцентрала. Тя е разположена на канала Дунав-Черно море. В нея работят два реактора. Съвсем скоро ще пуснат още два – американски, както и китайски.

След кратката визитка на Чернавода, кметът Ливиу Негоица ни повежда към двата обекта, изградени по проекта „Възстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт - Хаманджия – Първа цивилизация на Стара Европа“. Първо посещаваме сградата на музея. Уредникът Оливия Ротари представя бъдещата експозиция.

„Чернавода е най-старото огнище на цивилизация. Тя е възникнала преди 10 500 години. Защо този проект е между Шабла и Чернавода? Защото на територията на тези две населени места се намират най-богатите на експонати археологически обекти.“

Музейният комплекс в Чернавода, посветен на културата Хаманджия, се състои от две сгради. Едната е за интерактивната музейна експозиция, а в другата ще бъде създадена грънчарска работилница.

„При посещението на музей, посетителите първо минават през зала едно, където е разположена карта, на която е отбелязана територията, която влиза в обхвата на култура Хаманджия.“

Втората зала в музея, представя погребални ритуали, а в третата е една от атракциите - възстановката на хаманджийско жилище.

„Дворът е част от проекта и инвестицията. Тук ще се сушат грънчарските съдове, които ще се произвеждат в работилницата, която е разположена на първия етаж на възстановената сграда. На втория ще има библиотека и зала за излагане на вече изработените съдове.“

Снимка, как е изглеждала сградата може да се види на платната в двора, на които са показани емблематични за Чернавода сгради и съоръжения, както и символите на града – фигурките на мислещите човечета. Техни уголемени копия стоят от двете страни на парадния вход на кметството.

Час и половина беше престоят ни в Чернавода. Заради късия ден и тъмнината не успяхме да видим моста Крал Карол I, построен между 1890 и 1895 г., като за времето си със своите 4037 метра е бил най-дългия в Европа и общо трети по дължина в света. Той свързва двата бряга на Дунав по долното течение на реката. Оставихме това за пролетта, когато експозицията в Чернавода ще бъде открита за посетители. Както и археологическият комплекс край Дуранкулак. И на двете места предстоят довършителни дейности, но основната работа е свършена.