Био пластмасата като необходимо бъдеще

Едва между 8 и 10 процента от пластмасовите отпадъци в Европейския съюз се рециклират. Пластмасата е един от най-сериозните замърсители днес. Нейното ограничаване е един от основните приоритети на Европейския съюз. Две от направленията в тази посока са кръговата икономика и създаването на изделия от био пластмаса. Черноморската мрежа на НПО – Варна, в сътрудничество с Център за проекти и изследвания AKTI (Кипър) и „Isotech Ltd" представиха продукти от пластмаси на биологична основа. Те са разработени по проекта „SEALIVE“, който представя иновативни кръгови стратегии за пластмаси на биологична основа в приложения на сушата и в морето. Димитра Ортодоксу е биохимик и инженер еколог, част от „Isotech Ltd" (Кипър). Според нея прилагането на био пластмасови заместители на продуктите, които използваме в ежедневието ни, трябва да стане възможно най-бързо. Но за това е необходима и политическа воля на ниво Европейски съюз.

Нека започнем по отдалече: какво всъщност не знаят хората за кръговата икономика?

Хората си мислят, че кръговата икономика е рециклиране, но всъщност не е така. Кръговата икономика е нещо много повече, тя е различен начин на мислене и отношение към живота, към това как консумираме и проектираме. Кръговата икономика се опитва да задържи продуктите и материалите в цикъла на производство колкото се може по-дълго, като мислим как те може да се използват отново, но всичко започва още от проектирането им. Например да можем да използваме пералнята си 50 години и да я поправяме, а не да я сменяме на всеки 10 години, а след края на жизнения й цикъл да можем да я разглобим на части, да ги използваме или ако не можем, да ги рециклираме. Рециклирането е в самия край на цикъла.

От къде идва страхът на хората от кръговата икономика и защо е това съпротивление?

Всичко в живота и икономиката е свързано с парите и смятам, че опозицията идва от големите компании, от техните лобита, които са заинтересовани ние да потребяваме и изхвърляме, а след това да купуваме отново. Смятам, че нещата се коренят в това. Европейската комисия се старае да прилага политики, които да принудят производителите да мислят по различен начин. Но има още много работа, за да се постигне това. Трябва първо да убедим лобитата, че кръговата икономика има икономическа логика и за тях. После ще ги последват и хората. Например, ако сега кажем на хората, че частите на смартфоните трябва да се рециклират и затова да станат два-три пъти по-скъпи, това няма да е приемливо. Хората имат трудности да посрещнат разходите си и предложението няма да се хареса. Затова трябва да се обърнем към основните принципи на икономиката,  да убедим производителите, че в кръговата икономика има икономическа логика и за тях, че има смисъл да произвеждат екологично осъобразни продукти, но не трябва да потребителите да да поемат цената

Какво означава биологична пластмаса?

Съществуват три термина, които се използват с известно объркване. Има био пластмаси, пластмаси на биологична основа и биологично разградими пластмаси. Био пластмаси може да означава, както пластмаси на биологична основа, така и биологично разградими пластмаси. Ако започнем с пластмасите на биологична основа, това означава, че те не са произведени от материали, които произлизат от изкопаемите горива, с други думи от нефт и въглища. Материалите за тях произлизат от хранителни отпадъци или храни, като царевица и нишесте, или от нехранителни селскостопански отпадъци и дори от водорасли. 

Тогава тези продукти, произвеждани от тази суровина, биха ли могли да заменят пластмасовите продукти, които традиционно се използват и изхвърлят?

Краткият отговор е: биха могли, защото може да се създадат с такива качества, каквито бихме искали да имат. Но това не означава, че трябва непременно да се заменят всички пластмасови продукти. Например, фолиото за мулчиране в земеделието, което се зацапва с почва и не може да се рециклира, може да бъде заменено с фолио от биологична пластмаса, което да се разгражда в почвата. В този случай има смисъл да се направи фолио на биологична основа, което да има и качеството биоразградимост. Сега фермерите просто го оставят на полето, а подмяната ще реши проблема. Но не можем да заменим всички пластмасови продукти, например бутилките от пластмаса.

Днес представяте пластмаси на биологична основа за морски и наземни приложения. Какво точно предлагате да видим?

"SEALIVE" е европейски научен проект, финансиран по програма „Хоризонт 2020“. Това е проект за изследвания и иновации и има за цел да разработи продукти, направени от пластмаси на биологична основа или биоразградими, или и двете, които да заменят някои от най-разпространените видове замърсители на сушата и в морето. Произвеждаме каси за риба и рибарски мрежи, както и мрежи за отглеждане на стриди, а също фолио за разделяне редовете рибно филе при замразяване, това са морските приложения. Има и приложение в земеделието, фолио за мулчиране, също и прибори за хранене, гъвкаво фолио за опаковка и твърди опаковки.

Всъщност колко време си давате, за да станат тези продукти част от ежедневието? 

Някои от продуктите са по-готови технологично от други, например фолиото за мулчиране може да се появи на пазара още в края на проекта. Но това зависи и от решения за политиките на Европейския съюз. Не можем просто да пуснем продуктите на пазара, нужни са регламенти и стандарти. Европейската комисия още работи по решенията кои пластмаси на биологична основа да бъдат пуснати на пазара. Зависи и от икономическата страна на въпроса – ако има силна подкрепа от Европейския съюз за биологичните пластмаси, ще се появи търсене и пазарът ще се развива. Така продуктите ще се реализират по-добре. Ако политическата насока не е ясна, може да отнеме значително по-дълго.

Какво е финансовото изражение на това производство в сравнение с традиционните пластмаси?

Нашите продукти още не са остойностени, те са на ниво лабораторно изпитание. Но на пазара има някои продукти, като цената им е леко по-висока. Това е въпрос на предлагане и търсене и несигурност в политиката. Но ако има категорично политическо решение, както споменах преди, това ще доведе до съживяване на предлагането и търсенето.

Защо се стигна до това положение, да се натрупат толкова много пластмаси в природата и тогава да започнем да търсим решение? Не можеше ли да се предвиди този проблем?

Има много фактори за това. Но най-лесният отговор е, че всъщност пластмасата е толкова евтина и удобна. Кой например би си правил труда да мие кутия за еднократна употреба, толкова е евтина. Проблем е управлението на отпадъците. Само между 8 и 10 процента от пластмасовите отпадъци в ЕС се рециклират. Останалото се губи някъде – бива изгаряно, попада в депо или в околната среда, защото нямаме технологиите и структурите, и рентабилните технологии за рециклиране и управление на отпадъците. В крайна сметка пластмасите са толкова евтини, а в цената им не се включват екологични компоненти за преработка в периода след края на жизнения им цикъл.

Колко време ни остава до момента, в който процесът ще стане необратим?

Не много дълго за нещастие, не много дълго. ЕС си е поставил много стриктни цели, с които много от страните членки имат трудности. А трябва да се действа сега, именно сега, не след десет години. Нещата се развиват бързо, при птиците например се е появило ново заболяване, свързано с поглъщането на пластмаси, които нараняват хранопровода им и пренасят зарази. Пластмасите проникват в телата ни и не знаем какво точно е въздействието им, но е ясно, че трябва незабавно да се предприемат предпазни мерки. Трябва да действаме сега.