Samy Elbanna (LOST SOCIETY): "На сцената една група трябва да изглежда като група"

Интервю със Samy Elbanna (LOST SOCIETY)

LOST SOCIETY се събират през 2010 година във Финландия. Три години по-късно издават дебюта си „Fast Loud Death”, а 12 години по-късно и последния си албум „If the Sky Came Down”, който е под номер пет в дискографията им. През над десетгодишната си история бандата преминава през траша, ню метъла и сега гази смело в метълкора. На 5 ноември LOST SOCIETY идват за първи път в България като съпорт на AMORPHIS и SOLSTAFIR. Поканата е от „BGTSC”. Концертът е в Парти центъра на улица „Пиртоска” 5 в София, а лидерът на LOST SOCIETY Samy Elbanna даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто със Samy Elbanna (LOST SOCIETY) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 30.10.2023 година.

От другата страна - Здрасти, Samy, би ли представил с няколко думи LOST SOCIETY? Идвате за първи път в България.

Samy Elbanna - LOST SOCIETY съществуват като група повече от 10 години. Но дори и да са минали толкова, съвсем скоро ние в бандата ще достигнем 30-те. Все още сме същите четирима души, които започнаха да свирят рокендрол в мазето. Все още сме истински вдъхновени от музиката и се радваме, че свирим заедно. Изкарваме си страхотно. Обичаме онова, което правим. За онези, които не са ни гледали на живо, ще кажа, че на сцената сме много енергична група. Много харесваме концертите, обичаме да поддържаме контакт с публиката. Честно да ти кажа, смятам, че днес сме по-добри отвсякога. Имаме зад гърба си пет наистина силни албума. И за нас ще е незабравимо преживавяне да излезем пред българските фенове.

От другата страна - Имате пет албума, но те са толкова различни един от друг. В кой от тях е скрита душата на LOST SOCIETY?

Samy Elbanna - Смятам, че всеки, който посочи албум, различен от новия, ще бъде нечестен. Знам, че групата, както и албумите й са продукт на времето, през което преминава. И за нас, независимо че във всеки албум виждаш различните лица на LOST SOCIETY, с които преминаваме през живота, в последния откриваш нищо друго освен собственото ни ДНК. Което означава, че можеш да чуеш, както SLAYER, така и IRON MAIDEN. Можеш да чуеш LED ZEPPELIN, но успоредно с това и КISS. С „If the Sky Came Down“ най-накрая събрахме всички елементи, които ни дефинират като LOST SOCIETY и ни определят като индивидуалности.

От другата страна - Защо тогава сте се променяли като индивидуалности толкова често – буквално с всеки албум?

Samy Elbanna – В повечето случаи опираме до пространството, което музиката и песните ни дават, за да подредим и използваме елементите, които ни дефинират. Какво имам предвид? Когато бях на 15 години и написах първата песен, която издадохме в първия ни албум „Fast Loud Death“, ако в нея говорех за депресията, смъртта или за неща от които буквално си нямах понятие, щях да изглеждам като лъжец. За това тогава пишех по теми, които усещах, пишех по начина, по който ги възприемах. И смятам, че ще е доста наивно да вярваш, че десет години по-късно гледаш на света по същия начин. И аз, като други хора, смятам, че една година е, както много, така и малко време, но през нея могат да се случат много неща. Приемаме, че музикантите през цялото време са на показ пред хората и промените при тях стават по-незабелязано. Но съм категоричен, че когото и от планетата земя да посочим, и проследим неговото развитие в рамките на 12 месеца, и след това направим сравнение със следващата година, ще видим големи промени. Защото на него са му се случили много неща. За нас самите животът ни е музикално пътешествие. Най-добрата част от музиката е, че слушайки я в различни периоди, получаваме различни образи и от песните година след година ни връхлитат различни емоции. На нас това ни е интересно, а смятам, че е интересно и на феновете.

От другата страна - Имате ли всъщност любим музикален период?

Samy Elbanna - Усещам се, че музиката, която слушам най-много, е от края на 80-те и началото на 90-те, както и от началото на новото хилядолетие. Не бих могъл да посоча причината за това. Чувствам, че аз като финландец, не мога да отрека тези периоди. CHILDREN OF BODOM са най-голямата група според нас. Обичам IRON MAIDEN. Първата ми татуировка е тяхна. Продължаваме да слушаме повечето музика от онези години и тя все още продължава да ни харесва много. Ако говорим за LOST SOCIETY най-любимият ни период винаги е бил настоящият. Не бих искал да живея в миналото, както и в бъдещето. Каквото правим сега, е онова, което чувстваме, че трябва да правим. И е нещо, което няма как отново да извършиш по същия начин в бъдещето. Групата има много влияния от 80-те, 90-те, както и от началото на новия век, но музикално ние живеем днес и в настоящия момент. И това е най-любимият ми период. Няма да сгрешим, ако кажем, че най-големият музикален експорт от Финландия е пауър метъла като STRATOVARIUS и SONATA ARCTICA, както и симфоничния метъл в лицето на NIGHTWISH. Но сцената е много по-голяма. От 80-те имаме група като STONE, които свирят траш. Имаме CHILDREN OF BODOM, имаме TAROT. Имаме много и различни стилово групи. Супер е, че от тогава до днес финландската сцена предоставя голямо разнообразие от банди. Хубаво е, също така, че финландците не се концентрират върху един поджанр на метъла, а върху цялото му многообразие. В същото време това се отнася и за рок музиката. Вземи HIM например. Ако бръкнеш в сцената от молекулярно ниво, обаче, ще откриеш много голяма еднаквост между групите. Меланхолията например е една от тях. Тя произлиза от факта, че Финландия е доста мрачна и студена страна, а в това има някаква силна първичност.

От другата страна - По какъв начин пионерите на финландската метъл сцена гледат на младите групи като LOST SOCIETY? И по какъв начин младите приемат динозаврите от сцената?

Samy Elbanna - Определено от наша страна съществува голямо уважение. Но това е двупосочен процес, защото и по-възрасните уважават по-младите. Което е страхотно. Минаха десет години от първото ни откриване за CHILDREN OF BODOM тук във Финландия.Тогава буквално бяхме хлапета, целите се тресяхме, когато ги видяхме за първи път. Но от самото начало тяхното отншение към нас беше възможно най-доброто, винаги ни поздравяваха и ни питаха как сме и дали всичко е наред. До края останаха нашите по-големи братя. Което е наистина страхотно. Мениджърът ни е свирил в легендарна финландска банда. Смятам, че подкрепа е навсякъде, от всяка посока. В края на краищата Финландия е малка страна. Но никой не гледа в паницата на другия, а се гордее с неговите постижения. Всеки се радва на тези, които със своя подход и начин успяват навън. Това, което смятам за страхотно е, че между групите във Финландия винаги е царяло другарство. Между рок групите, метъл групите и всички между с тях.

От другата страна - Т.е. няма я пропастта между поколенията?

Samy Elbanna - Според мен развитието на музиката във Финланидя е естествена прогресия. Дори и музикалните стилове да се развиват в различни посоки, в някои неща има натрупване, в други – намаляване на елементите. Смятам, че ние изглеждаме точно така, както музикантите във Финландия, които са започвали с първата група през 80-те. Във всяка една банда се наблюдава онази първична агресия да докаже, че не е аутсайдер. Ние живеем в малка държава, разположена на север и всеки е наясно, че трябва да положи усилия, за да стане разпознаваем в света. Това е нещото, което ни обединява, онази първична треска, че идваме от страна, където през зимата е минус 30 градуса, разположана в средата на нищото, но трябва да докажем, че струваме нещо.

От другата страна – Десет години по-късно как приемате музиката днес?

Samy Elbanna – От самото начало в LOST SOCIETY аз пиша текстовете. Когато композирам музика и създавам текстове, влагам цялата си енергия. Влагам цялата положителна и отрицателна енергия в тях, както и много ирония, която присъства в начинът ми на изразяване. Вземи името на групата - LOST SOCIETY е много подходящо описание на настоящия момент откогато и да било. Гледам на музиката и на изкуството като цяло, като на бягство. Музиката сама по себе си е невероятно избавление за толкова много хора от ужасиите, които се случват около нас. В свят, в който все повече се откъсваме един от друг, е невероятно как музиката, въпреки че е просто едно малко нещо, събира и обединява, както и провокира някои хора да забравят за простотиите, които стават. Ако нямахме тази музика, която по някакъв начин овладява анархията, каято се случва, човечеството щеше да е още по-несвързано от сега. Наличието на изкуството, имайки музиката, стиховете, картините, е начинът хората да чувстват сигурност на място, което е несигурно.

От другата страна - Къде е мястото на политическата коректност в случая?

Samy Elbanna - Хората забравиха разликата между това да си истински тъпак и да си истински. Днес е трудно е да бъде направено подобно разделение. Смятам, обаче, че щом някой каже нещо глупаво, то трябва задължително да си понесе последствията. Но не мисля, че това е част от кенсъл културата. Лошото е, че хората изваждат нещо от миналото на някого и го използват по някакви причини, а това отвежда нещата в погрешна посока. Напълно съм съгласен, обаче, че ако някой говори простотии, трябва да си понесе последствията. Хората не разбират, че в това се корени проблемът. Ако никога не поправяш някого, няма да се върви напред, няма да има развитие и нещата ще си стоят такива, каквито са. От друга страна няма да стигнем до никъде, ако разпъваме всеки за всичко. Защото в свят, в който шокът е навсякъде, нищо всъщност не може да те шокира. Т.е. положението се самоизключва само.

От другата страна - Сменяме темата – как виждате развитието на финландската музика от гледна точка на LOST SOCIETY?

Samy Elbanna – Интересно е, че ние винаги ще си останем „младежите“, независимо че сме започнали преди десет години. Ние имахме възможност да проследим развитието на музикалната сцена през последните десет години от първия ред. Първият ни албум направи сцената реалност за много хлапета, които разбраха, че може да се постигне много дори и с формите на екстремната музика. Това, за което ние способствахме, е все повече тийнейджъри да се заинтересуват от музика през последните десет години. Да открият рок музиката и метъла. Супер много се гордея с нашия принос, защото е част от приемствеността между поколенията. Когато ние започвахме имаше поколение, на което подражавахме. Щом те могат, значи и ние можем. В този смисъл ние просто продължаваме традицията за следващото поколение. Това ме кара да чувствам, че по един начин всичко е същото, а по-друг напълно различно. Днес възможностите са безгранични, имаш социалните медии, платформите, които едновременно позволяват музиката ти много лесно да стане достъпна и в същото време няма да излъжа, че всъщност е много по-трудно това да стане, защото има толкова много банди. Обаче съм убеден, че в този момент никой не може да си позволи да каже, че не би могъл да направи своя удар. Можеш да запишеш албум вкъщи, ако искаш, което е невероятно. Само си помисли, когато бяхме хлапета, това беше напълно невъзможно. А днес е напълно възможно. Много неща се развиха напред. Има големи банди, които излизат от Финландия. Вземи BLIND CHANNEL. Те правят голям фурор в Европа и в САЩ в момента. В челните редица на процесите са, от които и ние сме част. Смятам, че ние сме длъжни да покажем на младото поколение, че и то е възможно да постигне това, което и ние.

От другата страна - На коя банда искахте да приличате в началото?

Samy Elbanna - 100 процента на IRON MAIDEN. Винаги е ставало въпрос за китари, за епични вокали и живи изпълнения по-мащабни от самия живот. За това винаги IRON MAIDEN.

От другата страна - Най-лошата идея, която някога ви е хрумвала?

Samy Elbanna - От пет години съм трезвен. Но в миналото, когато не бях, са ми хрумвали наистина лоши идеи. Спомням си веднага за първия летен фестивал, на който някога бях. Тогава не свирихме там с групата, а го посетих като фен. Не успях да се сдобия с билети за самия фестивал, а само за палатковия лагер. В пет сутринта пиян до козирката ми хрумна идеята да прескоча оградата и по този начин да вляза във фестивалната зона. Това, което направих, беше да се засиля, колкото се може повече. Обаче по оградата имаше шипове. Спънах се, паднах и си нанизах ръката на един от тях. Шипът влезе от едната страна и излезе от другата. Заради това не успях да свиря на първото ни фестивално участие като група. Само пеех, защото ръката ми беше бинтована. Прескачането на оградата беше наистина много лоша идея. Не я препоръчвам на никого.

От другата страна - Трябва ли една банда да има определен имидж, не просто да е група, която свири на сцена?

Samy Elbanna - Онова, което казвам на всяка начинаеща група, която ме търси за съвет е, че без значение как се обличате, трябва да изглеждате като група. Трябва да имате връзка помежду си, когато сте на сцената. Това за мен е най-големият фактор за една банда. Така че, една група трябва да изглеждате като група. Трябва да можете да се отличите като екип в среда от хиляди като вас.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Samy Elbanna - Никога не сме потрошавали хотелска стая, защото не можем да си го позволим.  Нека помисля. Буквално миналата седмица бяхме в студио, където сравнявахме рокендрол историите си с нашия продуцент. Ето, сетих се. Най-голямото шоу, което някога сме правили с LOST SOCIETY, беше миналото лято на фестивала „Tuska“ във Финландия. Свирихме пред най-голямото множество, пред което някога сме излизали за концерт. Бях облечен с бяло пухено палто. Уточнявам, че пухът беше изкуствен. Това за мен е моят рокендрол момент. Наистина беше откачено. Разхождах се в пухено палто пред 70 000 зрители. Бих отбелязал, че това е рокендрол.

От другата страна - И накрая – скоро идвате в България като съпорт на SOLSTAFIR и AMORPHIS.

Samy Elbanna - Чувстваме се наистина много добре в тяхната компания, защото пакетът от групи е много разнообразен. Нито една от трите банди не си прилича. Пакетът обаче ще предостави на всеки от публиката всичко, от което се нуждае. Ако става въпрос за самите групи – нямаме търпение да свирим заедно. Познаваме AMORPHIS от години, от една малка страна сме, така че ще бъде наистина страхотно преживяване. Обичаме тези момчета и с тях винаги е интересно. За първи път ще се срещнем със SOLSTAFIR, но за тях съм чувал само добри неща от мои приятели, които са били с тях по турнета в миналото. Наистина се чувствам много добре и смятам, че с нашето изпълнение ще провокираме и двете групи да направят много по-енергично шоу от нашето.