Френският юг през очите на художника Милко Божков

Експозицията от 9 платна е инспирирана от едно пътуване до Южна Франция. Повечето от картините са пейзажи, а цветовете, по думите на автора, са „южни“. Светлината на френския юг изпълва изображенията и дава друга гледна точка към света. Неслучайно големите френски художници от края на XIX и началото на XX век са рисували точно по тези места, за да избистрят погледа си за чистия цвят.

Най-разтърсващото преживяване за Милко Божков по време на пътуването е посещението в психиатрията на Saint-Paul-de-Mausole в Saint-Rémy-de-Provence, където Ван Гог прекарва няколко тежки месеца към края на своя живот, но и където създава някои от най-прочутите си творби. Картината на Божков „Mon cher Theo“, чието заглавие напомня писмата на гениалния художник до неговия любим брат, има изключително силно внушение чрез своята безпощадна безмълвност. Именно тя е и плакат на изложбата.

„Това е едно обръщение от писмата на Винсент до брат му Тео от манастира (лудницата), в който е бил... Като филм на Хичкок е тази стая до килията на Ван Гог с двете вани, които са пълнели с ледена вода и са ги затваряли с дървени капаци, за да лекуват пациентите. В самия манастир в двора и около него, в рамките на стотина метра, са разположени на малки пана репродукции на пейзажите, които той е рисувал. Когато започнах тази картина – а тя е първата, която започнах, си казах:“Дали няма да стане малко зловещо?“. Целта ми беше да направя така, че да не изглежда като картина от Освиенцим. Въпреки това Ван Гог е рисувал едни от най-слънчевите си картини в този период, каквото и да му е коствало това“, пояснява Милко Божков. В долния десен ъгъл на картината виждаме две обувки. „Това са моите обувки. Реших да ги нарисувам, защото изпитах някакво нескромно чувство да се „вместя“ във всичко това. За мен беше нещо като поклонничество. Нещо като да отидеш до Божи гроб... Когато Ван Гог е влизал във ваната, той си е събувал обувките. Преди да излезе си ги е обувал. Първоначално исках да направя един вариант с неговите обувки (той има няколко много силни етюда на старите обувки, с които е ходил. Но реших, че е по-добре да нарисувам моите обувки – това беше един опит да се „докопам“ до него“, допълва Милко Божков.

Интригуващ в изложбата е и условно нареченият автопортрет, в който обаче Милко Божков не е в центъра на композицията. Откриваме го в една малка фигура в гръб и на още две места в картината (подсказка само за наблюдателните). Това, което виждаме през неговите очи, е сякаш триизмерна снимка на околния пейзаж. „Така е, защото през цялото това пътуване бях един наблюдател“ – казва художникът. Но какъв наблюдател! – бих добавила аз.

Милко Божков описва в чувство за хумор картината. „Има три портрета на един плешивец – това е серия от няколко малки градчета в близост до Авиньон, които се намират високо в планината. Те са каменни и изключително красиви. Атмосферата, като се разхождам по тези каменни улици, беше сякаш гледам триизмерно. Много ме впечатли. Когато видях църквата, си казах, че от това може да излезе нещо. Има един стар трик на старите майстори да рисуват фигура в гръб (нарича се стафаж). Чрез нея може да се види по-ясно мащабът. Аз се повторих три пъти с идеята, че сякаш от три гледни точки те се събират в едно 3-D изображение“, допълва Милко Божков.

За какво отвори очите на художника това пътуване? „Това, което е важно за мен – това, което мислех, че е лека литературна или изкуствоведска измислица за въздействието на юга върху съвременното изкуство, се оказа точно. И, разбира се, свободата, лежерността на тези хора. Спомням си един ден, събота или неделя, в Ница беше, имаше някакъв празник. И малките улички там бяха претъпкани, не можехме да намерим място, където да седнем. Само мъже! Оказа се, че било Ден на бащата. Пеят едни песни, леко подпийнали, ама толкова хубаво, толкова естествено, толкова искрено – как да не им се възхитиш на тази лекота на живеенето!“.

Експозицията ще остане в галерия A&G Art Meeting до 11.11.2023 г.

Целия разговор с Милко Божков чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.