Творби на един от най-стойностните български и световни графици Петър Лазаров може да видите във Варна до 13 октомври. Негова гравюра на дърво и скулптура на Марк Бойчев са представени в съвместна изложба в Галерия A&G Art Meeting. Експозицията е подредена в художественото пространство на ул.„Любен Каравелов“ 8.
Започваме разговора с Петър Лазаров с уговорката от негова страна, че не желае да бъде описван с прилагателни имена...
Роден в Пловдив, учи във Велико Търново, след това рязко разширява географията на своя творчески път: Япония (където усъвършенства уменията си, включително и японската техника за изработване на хартия), Китай (където години наред е гостуващ художник и преподавател), Нидерландия (той е сред малкото живи художници, чиито произведения са включени в официалната колекция на Райксмузеум в Амстердам, където се намира и творбата на Рембранд “Нощна стража”). Негови произведения ще откриете и в престижни музеи и колекции във Великобритания, Белгия, САЩ, Канада, Япония... Според галеристката Анна Халамян при него водеща не е експлозията на цветовия синтез, а черно-бялата графична полифония. Доминантата и балансът на двата цвята, отнемането на бялото пространство за сметка на черното. Творческите му търсения се базират на поезията на Христос Гианакос, която е модерна преработка на древногръцкия епос, ново тълкуване на старите архетипи като Електра, Ифигения, Медея, Ариадна.
От кога е Вашата любовна история с графиката, кога започна и защо?
Това е историята на целия ми живот досега. Близки приятели на майка ми бяха едни от най-известните художници в България и един от тях - Никифор Русков, веднъж, като ме гледаше как работя и се опитвам да правя нещо с боички и да мацам, ми каза: "Вземи си едно перце и една малка бутилчица с туш, виж колко е лесно". Тогава бях на 10 години. Оттогава започнах само с черно-бяло и с рисуване с перо да се занимавам. След това, като влязох във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" специалност "Графика", продължих в тази посока.
Прав ли се оказа този художник, че е лесно?
На практика е много лесно, защото са ограничени изразните средства. Човек се съсредоточава върху самото изображение, върху експресията, която може да постигнеш само с черното, с градациите на сивото, които могат да се получат. После, това ми помогна много, винаги имах афинитет от малък към старите илюстрации, старите книги - особено "Ад" на Данте с илюстрациите на Гюстав Доре. След това моят преподавател във ВТУ, покойният Иван Маринов, явно забеляза това нещо... Изключително съм му благодарен. През 80-те години това не беше популярна техника - тя не е и в българската традиция - гравюрата на дърво... Беше интересно човек да работи в посока, в кoято няма кой знае колко много хора. И до ден-днешен на пръстите на едната ръка се броят хората, които са пробвали. Във Варна има един художник. Всички останали преминаха към други техники.
На какво се дължи това?
Основният проблем при гравюрата на дърво е размерът, както и самият материал. Той е изключително ограничен по формат. Да добавим и факта, че няма майстори, които вече да правят професионални блокове, да залепят различни квадратни и правоъгълни блокчета заедно, за да се получи по-голям формат. Така трябва да се слепи дървото, че да няма бели фуги, когато човек го отпечатва. Това е причината, поради която ми се наложи от 15-20 години да премина да работя на плексиглас - алтернативен материал със същите качества. Предимството е, че човек може да избира много по-голям формат.
Правите и екслибрис.
Да, слава Богу, това беше моята пътечка, по която успях да се задържа като художник, който работи само на свободна практика. Екслибрисът по моето лично убеждение е жанр в приложното изкуство. Той винаги е свързан със сътрудничеството с този, който поръчва екслибриса. В повечето случаи казвам, че съм гравьор, като ме питат. Не казвам, че съм художник, защото си представям цялата редица гиганти, с които трябва да се сравня, и ми настръхват косите. Когато човек знае образците, които иска да стигне, е наясно, че животът не е достатъчно дълъг, пък и ние съчетаваме всички различни професии в едно - художникът, който рисува; гравьорът, който прави съответната работа в материал; печатарят и накрая трябва да сме връзки с обществеността и да си продаваме работите...
Живял сте дълго време в Китай и Холандия...
Живях в Холандия повече от 25 години. Междувременно започнах да пътувам до Китай. Нямам абсолютно никакво съжаление за нито едно от тези решения, включително и връщането ми в България. Благодарение на Холандия успях да намеря среда, да намеря клиенти, които се интересуват от малки форми, от малка графика - това ми беше визитната картичка. От 2007 г. ходех всяка година в Китай, за повече или за по-малко време. Бях и преподавател в една от големите им академии там...
Промени ли това пребиваване в Китай и Холандия погледа Ви, темите, върху които работите?
Моето поколение беше добре образовано. Ние учехме страшно много световна литература. Човек е подготвен някак си, с някакво средно ерудирано ниво да общува с хора, които са еруирани също. Всичко, касаещо илюстрации, екслибрис, е свързано с твоето знание за тези неща. Самият разговор с човека, който поръчва, е на практика възможен, ако човек е способен да води този разговор. Аз съм благодарен на моето образование от периода, в който много четях, и че можех да ги водя тези разговори. В Китай ги интересуваше чистия занаят - самата техника "гравюра на дърво", тъй като тя не е традиционна за страната. Радвам се, че моето присъствие там не беше резултат на спонсори или връзки, на формални обмени, а единствено на занаята.
Какво представяте на изложбата във Варна?
В момента излагам няколко цикъла по произведения, поезия, на един мой приятел - гръцки меценат и любител поет, базирани на гръцката митология.
Забелязвам, че са много театрални творбите Ви.
Да, защото са базирани на митове, преработени през класическите гръцки трагедии. Търся подходящи модели сред приятелите си, за да бъдат актьорите, протагонистите, за всички серии, които правя. Това е едно реално, истинско лице, към което усещам афинитет, че предава части от характеристиките на този герой...
Максималист ли сте?
Единствено в правенето и отпечатването на гравюрата - в живота си съм изключително склонен към преговори. (смее се).
Защо направихте уговорката да не пишем за Вас с прилагателни?
Смятам, че прилагателните са изключително подвеждаща граматична форма. Те имат повече въздействие, отколкото точната дума, нещата са конкретни.
Как ще се определите с една дума и тя да не е прилагателно?
Гравьор.
Цялото интервю с Петър Лазаров може да чуете в звуковия файл:
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..
Изложбата “В огледалото на Рембранд” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е проект на Нов български университет и е насочена към младите публики. Създадена е от екип от преподаватели и студенти. „В огледалото на Рембранд“ предлага висококачествени репродукции на хелиогравюри от колекцията на Нов български..
Видеорегистраторът трябва да бъде част от задължителното оборудване на автомобилите, а записите да служат като доказателство в съда. Това мнение изрази Ивайло Желязков от Европейския център по транспортни политики. Според него е необходимо въвеждането на изискване за наличие на устройството в колата, както за аварийния комплект, тъй като това ще има..