Изворско - едно по-различно село

Изворско е едно село в Община Аксаково, което се намира на около 10 километра от Варна. Лудницата и трафикът в града бързо ги забравяш когато влезеш в селото с приятната тишина, чистият въздух и красивата природа. Още щом с колегата Лъчезар Лазаров подминахме табелата на входа на селото, осъзнахме, че Изворско е далеч от традиционния образ на български села в много отношения. И тук има някоя друга стара порутена къщурка измежду огромните и красиви палати с големи дворове, които видяхме по пътя към кметството. Пътната настилка е в прилично състояние, а селото е добре поддържано и чисто. Докато стигнем до центъра видяхме поне двама-трима човека, които метяха улиците. Още щом спряхме до кметството, при нас дойде една усмихната жена, която каза, че кметът ни очаква. Точно до самата сграда се строеше голяма зала, която щяла да бъде за тържества, банкети и други забавления. 

Видимо и кметът Иван Иванов се гордееше с новата сграда на кметството. Той е кмет на Изворско от 2003 година. Роден е и е израстнал в селото, чието население е над 1000 човека. Повече от 80% са млади семейства. Още едно нещо, което в днешно време е рядкост по българските села. Хората работят както в Изворско, така и в близките по-големи градове - Варна и Аксаково. Има и семейства в чужбина, които се връщат през лятото и строят къщи в селото. Чуйте какво сподели кметът за живота в село Изворско, който като във всяко сило си има както положителни страни, така и недостатъци: 

Село Изворско има съвременен облик, но в същото време е с дълга история зад гърба си. Малко е информацията за тази история. Има кратка информация в "Уикипедия", която обаче се оказва, че не отговаря на истината. Това, което разбрахме е, че преди селото се е казвало Дервент. В превод думата означава „проход“. Днес в селото живеят няколко етнически групи, като над 80% са рудари и копанари. Жителите от различните етнически групи живеят в мир и разбирателство. След разговора с кмета Иван Иванов, той предложи да ни разведе из селото и да ни покаже храма, училището, детската градина и другите интересни места. Първото такова обаче беше полицейският кабинет, който се намира през врата от кметския. Всеки ден за няколко часа тук идват представители на полицията. Това обянява и защо престъпността е почти нулева. В селото си имат и лекарски кабинет. Имат и помещение за аптека, но засега няма интерес. На входа имаше няколко щайги с храна - супа, хляб и други вкусотии. Оказва се, че това е безплатен обяд за възрастните и болни хора в селото, който осигурява кметството. 

Точно срещу кметството е новата сграда на детската градина, която е почти завършена и ще бъде открита съвсем скоро. Сградата е модерна с голям и красив двор и детска площадка. Нещо, което също рядко се вижда по селата. 

Кметът Иван Иванов ми каза, че в момента градината се помещава в една по-малка сграда в съседство, където всъщност е читалището „Васил Левски“. 

От едната страна на голямото помещение на детската градина са леглата, на които децата спят, а от другата – играчки, масичики и столчета, рисунки, букви, цифри и всякакви неща от пърстия детски свят. Директорът Ана Милкова тъкмо попълваше някакви документи на компютъра за началото на годината, но отдели малко от времето си за да поговорим. 

Следващата ни среща в селото беше с председателя на читалище "Васил Левски" Веселина Василева. Там развиват различни дейности, но една от гордостите им е детския танцов състав. Само преди няколко дни, малчуганите са се завърнали от фестивал в Китен, където са завоювали първо място. 

Сборът на село Изворско е на 24 май, но освен него, хората си отбелязват и другите традиционни български празници и пресъздават някои от обичаите. В селото има и православен храм, който е един от най-старите в областта, тъй като е строен още преди Освобождението. 

Той е запазил автентичния си вид, като единствено е ремонтиран покрива и вътрешната част. Преди години, храмът е бил изоставен, запустял и без ограда. Сега дворът е добре поддържан и красив, с прясно окосен райграс и добре подрязани храсти. Има пейки за отдих и голяма чешма с надпис, изградена от кмета Иван Иванов. Оказва се, че той е облагородил мястото сам, с двете си ръце и помощта на близките и семейството. Дори и сега кметът се грижи за поддръжката на двора, в който се организират и сватби. Показа ми клипче от една от тях с бели шатри, арка, народни танци. Като по филмите. Ключовете за църквата са в него, но попът също идва по няколко пъти в седмицата и по различни поводи. Кметът е вярващ човек и за него това място е свято. 

Църквата се "охранява" от две костенурки, които нарекохме "пазителите на храма". Едната се беше скрила, но другата стоеше до дървото точно до входа на храма. Като се приближих се показа, сякаш да ни поздрави с добре дошли. 

Кметът Иван Иванов пък ни каза, че сме добре дошли за всички интересни събития в селото. На тръгване минахме покрай полянката, която той си е поставил за цел да превърне в спортна площадка. То и сега има две импровизирани железни футболни врати, а няколко малчугани ритаха топка. Доста добре се справяха си казах и си помислих, че в крайна сметка и Меси и Роналдо са ритали така преди да станат ... Меси и Роналдо.

Не бива да забравя човек откъде е тръгнал. И  да се гордее с корените си. Така, както кметът и жителите на село Изворско се гордеят. Направи ми впечатление, че освен задружни, жителите тук са като пчелички – всеки си действа по неговите задачи и не се вълнуват нито от избори, нито от някакви глобални неща. Но най-хубавото е, че повечето от тях бяха усмихнати и приветливи. Потеглихме от село Изворско с приятни емоции и надеждата, че един ден ще виждаме да кипи такъв живот в повече български села.