Бригите Хайнтце: Mалцина имат идея и образование да разберат една художествена творба

Художничката от Германия Бригите Хайнтце откри първата си самостоятелна изложба във Варна. Експозицията, подредена в галерия A&G Art Meeting, е под мотото «Роза».

Съвременната жена в цялата и многоликост е в центъра на произведенията на Бригите Хайнтце, тя третира темата разнообразно, използвайки различни техники като колаж, графика и живопис. Ако цветето роза е еднозначен символ на женственост, нежност, красота в общественото съзнание, то в творбите на авторката Роза показва и своите бодли, преобръща значенията, сменя маските, представя и нелицеприятни срещи с живота около нас. Розата не винаги е царица, понякога е слугиня!

За експозицията галеристката Анна Халамян казва:

Творбите на Бригите Хайнтце са иконография на жената. Нюансирана в различни техники, третираната тема е предадена експресивно силно, интуитивно прозорливо, дори и в меланхолията виждаме куража на всеки персонаж. Посланието и е подчертано в яснотата и недвусмислието си: животът такъв, какъвто е, но и това, което може да бъде - « La vie en rose ».

Може да разгледате изложбата до 15 септември.

Мартин Николов разговаря с Бригите Хайнтце:

Как се чувствате, когато правите изложба в друга страна?

Вълнувам се, разбира се. Но всичко е прекрасно. Нещата вървят гладко. Така че всичко е наред. Познавам Ана от може би три или четири години. Но не сме поддържали близки контакти и не знам какво да очаквам от изложбата.

От колко време се занимавате с изкуство?

Аз съм много възрастна. Рисувам от 45 години. От дете имах желанието да бъда художник. Всеки обаче ми се присмиваше на тази моя мечта. Родителите ми искаха да стана лекар. Моето решение обаче беше различно.

Какви творби сте избрала да покажете във Варна?

Повечето са нови работи. Създала съм ги през тази година. Работих наистина много здраво. Идеята, която стои зад тях, са жените. Освен тях има втори пласт, който е свързан с розовия цвят. Много често, когато някой си представи жена, тя винаги се свърза с розовия цвят. Моята идея е да покажа нещо по-различно, свързано с розовия цвят. Ако цветето роза е символ на женственост и нежност, то аз показвам бодлите и преобръщам значенията. Обикновено работата по тези платна започваше от снимка. Това беше фотография от Сао Паоло. Големите платна са вдъхновени от нея. Тя представляваше розова ограда. Пред нея поставих жена, която не изглежда щастлива. От тук започна всичко.

Повечето от картините са колажи.

Точно така. Използвах снимки, направени от по-малкия ми син. Той е моден фотограф в Париж. Разбира се че го попитах за разрешение. Така създадох колажите. Те обаче са последните произведения от този период. Всичко започна с големите платна. Във втората зала излагам принтове. Те също са свързани със снимката от Сао Паоло. Направих няколко принта на една и съща част, след което поработих върху тях. Така всяко произведение е единствено без да има тиражиране.

Доколко взаимодействието между различните изкуства е важно?

За мен е от огромно значение. Не бях рисувала от много години. Работех единствено върху колажи или принтове. Това беше много важно за мен. Използвала съм хартия, която съм откривала на улицата. Или други хора и колеги са ми предоставяли. Така че големите картини са първите от много време, по които само съм рисувала.

Те обаче изглеждат като колажи.

Така е, защото фонът винаги е тази розова ограда. А самите образи са снимки, които синът ми е правил, а аз съм прерисувала. Фотографиите са реално съществуващи, но аз съм ги интерпретирала с бои.

 Кое е на първо място при Вас – снимката или идеята как би трябвало да изглежда картината?

Започвам с идеята, а в края тя изглежда съвсем различна. Когато усетя, че идеята не работи, започвам да търся причината. Тогава се вглеждам в картината, за да установя какво не е наред с нея, какво не се получава. В този момент изкуството взема инициативата над мен.

Какво използвате, докато рисувате – опитът, натрупан през годините или въображението си?

И двете, и в същото време обменям идеи с мои колеги, защото тези големи произведения са нещо съвсем ново за мен, заради начина, по който съм ги направила. Така че обсъждам платната с тях и то много. Работя заедно с двама от тях.

Няма съперничество между Вас?

Малко, но винаги си помагаме. Те са жени художници.

Кой е първият зрител на Вашето изкуство?

Колегите ми и съпругът ми. А съпругът ми всъщност представя мнението на местните. Обикновено казва: „Не, това не става, изглежда ужасно!” В първия момент много се засягам. След което като мине малко време се замислям, че може би е прав. Т.е. съгласявам се донякъде с него.

Как се поддържа автентичност в свят, който бълва изкуство?

Просто работя. Хората ми казват, че съм автентична, но аз не го правя целенасочено, само защото е ново или… Не знам. Просто работя и знаеш ли – предимството да си възрастен е, че не внимавам толкова много за парите. Това ме прави по-свободна и мога да правя каквото си поискам и каквото ми харесва.

До каква степен е важно изкуството днес? За Вас и за хората?

За мен е от изключителна важност. Не бих могла да живея без изкуство. На мнозина, обаче, въобще не им пука за него. Хората посещават големите музеи, когато има изложба на Пикасо например. Но те не са много ентусиазирани да се поинтересуват от мои неща или на моите колеги. Много съм любопитна как изложбата ми ще се възприеме във Варна. Анна ми спомена, че ще дойдат много хора. В Германия наистина трябва да се бориш, за да привлечеш публика.

Може би, защото там има много подобни събития…

Това също и в същото време има много хора, на които изкуството и рисуването им е хоби. Но те също правят изложби. И на публиката като че ли й е писнало. Не знам…

Основната цел пред Вашата изложба?

Бих била много доволна, ако хората се поинтересуват от нея, защото като изключим трите големи платна, които вече са показвани в София, излагам останалите за първи път. Което е много вълнуващо и се надявам, че любителите на изобразителното изкуство ще се заинтересуват от тях.

Какво според Вас търсят хората, които посещават изложби?

Мисля, че малцина имат идея и образование, за да разберат една художествена творба и да проумеят нейното послание. Повечето просто искат да видят нещо, което вече познават.

Какво е за Вас розовият цвят?

Просто един очарователен цвят!

А между другото – какви са тези изрисувани плочки? И те ли са част от изложбата?

Открих цяло тесте от тях. Бяха свързани като мостри. Струваха ми две евро. Намерих ги в Париж. Всъщност това са мостри на плочки за пода. Купих ги, защото ми се сториха интересни, без да имам някаква представа какво да ги правя. Две години по-късно, когато работех върху всички тези женски образи, ми дойде идеята върху всяка една от тях да изрисувам различна жена. Все едно са каталог, като тези в Интернет, където мъжете си избират съпруги от Русия или Филипините, или откъдето и да е. Това е идеята зад изрисуваните плочки. По всяко време можеш да смениш любимката си…

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:

За Бригите Хайнтце

Родена в Солинген, Германия

1986 - Завършва Висшето учебно заведение за изкуство и дизайн в Кьолн при проф. Калденхоф и проф.Шафмайстер

1981/82 - Гост-студент при проф. Ханс Грипентрог във висшето  учебно заведение „Мюнстер“

1992/93 - Гост-студент в Арт департамент на Университета на Нотр Дам в САЩ

Артистични резиденции

2000 Ваймар, Графика

2015 Велико Търново

2016 Музея Нелимарка в Алаярви, Финландия

2023 Музея Нелимарка в Алаярви, Финландия

2023 Съюзът на артистите в Аугсбург подпомага издаването на втория и  актуален каталог

Публикации на 9 каталога.

Многобройни изложби в Германия и в България. Последната и изява у нас беше участие в организираната от галерия Art Meeting изложба в София ”Морфология на пространството” 2021 г.